Информационен бюлетин
Брой 3, м. март 2004

Украшение в короната на началника или осъзната необходимост и умение да се работи със служителите, отговарящи за връзките с обществеността, са щатните пиари (от англ.съкр.- PR) в административните структури на фирмите, НПО, държавната и местната власт. Всекидневната практика през последните години определя този въпрос в столицата като риторичен и в немалка степен обезсмисля неговото формулиране. Подобно питане в останалите части на страната обаче все още не винаги намира еднозначен отговор.

Утвърждаващата се напоследък тенденция, всеки що-годе значим началник в провинцията, освен със секретарка, да разполага и с пиар, е своеобразна мода, като изключенията, където ги има, само потвърждават това правило, а стихийността при назначаването на щатни служители за връзки с обществеността и рамките, очертаващи тяхното поле на действие, често поставя под съмнение обосноваността на назначаването им.

Първата инициатива, поне що се отнася до Габрово и Габровска област, за разкриване на щат за говорител, чието основно задължение е да осигурява контакт с гражданите и медиите, принадлежи на РДВР, ако и тя да й беше наложена императивно от МВР през 1998 година. Впоследствие постоянни щатове за говорители разкриха общинската администрация(1999г.) , РЗОК(1999-2000г.), областната управа(2001г.), Домът на хумора и сатирата (2002г.) и Дирекцията на "Народен парк Централен Балкан". От фирмите единствено частната шоколадова фабрика "Станчо Колев" ЕООД и "Топлофикация-Габрово"ЕАД разкриха щатове за говорители през 1997-1999 година, но впоследствие бяха принудени да ги закрият, за да реализират икономии на средства. Във всички останали учреждения, институции и стопански субекти задълженията и отговорностите на пиар се носят от техните ръководители или PR-отделите в столичната шапка на съответната административна структура. Отделно по време на избори или кампании на НПО за кратко партийни активисти и доброволци импровизират, според възможностите си, в ролята на пиари. Извън областния център щат за служител, осигуряващ връзките с обществеността, разкри единствено Общинската администрация в Дряново. Подборът на кандидатите, изборът на титуляр, образователният ценз и подготвеност на назначените за пиари служители е друга, прекалено обширна, тема. Само за илюстрация може да се спомене, че на разкритите длъжности единствено РЗОК-Габрово назначи - макар и за кратко - служител, дипломиран по специалността във Факултета по журналистика. При това без някой да се е оплакал от липса на кадри с подходящо образование. Така от назначаването на първия пиар в Габрово насам рамките, очертаващи дейността на служителите за връзки с обществеността, извеждат на преден план по-скоро резултата от деликатните взаимоотношения между подчинен и шеф, отколкото постоянното търсене на облекчени взаимнополезни форми за общуване с репортерите от медиите, които засега са основен потребител на специфичния пиар-продукт.

Оформилото се статукво наложи практиката вместо пиара да бъде разумен коректив като подготвя, планира и съветва началника си за неговите медийни изяви и дозира афиширането на дейността на администрацията да става тъкмо обратното. Началникът решава какво, кога и как трябва да се направи, а волята му се свежда до знанието на пиара за сведение, организация и изпълнение. При алтернативата да загубят работата си служителите за връзки с обществеността са принудени да приемат така наложените им правила без особени душевни терзания, понеже тези правила ги освобождават от бремето да носят пряка отговорност за делата си. "За грош петел - за грош пее.", обяснява положението в неофициален разговор щатен пиар с петгодишен стаж. Това предопределя утвърдилият се като предпочитан за изготвяне на прессъобщенията, бюлетините и поканите за пресконференции класически административно-канцеларски стил, който рядко дава възможност на журналистите да получат навреме и в желания обем очакваната от тях информация и се явят подготвени за брифинг наместо да импровизират.

Безусловно важи правилото "за нашата администрация като за умрял или добро или нищо", а в краен случай се допуска градивна критика от типа на "това беше добре, но можеше още подобре"("възпрепятствани сме от актуалната нормативна база/неналичие на средства"; "изясняваме ситуацията") и декларации като "предприемаме мерки за отстраняване на нередностите"("по случая се работи"), използвани предимно за параван при административна саморазправа с неудобни служители или при нежелание на пиара да свърши работа си. Водещата роля на началника определя също темите, адресата и периодичността на пиар-посланията - "до всички", а впоследствие и началническия гняв, и зле прикрита неприязън към онези репортери, които не са уважили поканата за пресконференция или пък са пропуснали по някаква причина да увековечат с дописка поредното начинание. Допълнителен щрих е фактът, че досега, въпреки шестте години практика, на нито един служител за връзки с обществеността не е предоставяна възможност да проведе сам брифинг или пресконференция, или реализира класическа пиаркампания по (не)писаните правила на занаята. При кризисна ситуация като основен инструмент се използват къде по-цветисти, къде по-семпли опровержения и рядко платени публикации. В случаите когато инициативата за предоставяне на информация принадлежи на медиите, дори исканите безрискови информационни справки обичайно се предоставят след съгласуване с ръководството заради предубеждението, че "единствената работа на репортерите е да вадят кирливи ризи". Този установен с времето кръг за общуване с обществеността затваря приетото (не)явно правило във всяка административна структура с журналисти да контактуват само онези нейни служители, които са посочени от ръководството. Когато финансовото състояние на администрацията не позволява разкриване на щат за пиар правото да отговаря на репортерски въпроси и прави изявления за медиите принадлежи единствено на началника.