Информационен бюлетин
Брой 3, м. март 2004

Делото Заеков срещу НЗОК или как командата Copy/Paste понякога изиграва лоша шега
Васил Чобанов

Този казус не е първи, вероятно няма и да последен за ръководството на Националната здравноосигурителна каса. С него и подобни се създава значителна съдебна практика. Това наистина улеснява съда, но позволява да се допусне, че и ответникът - касата - ще разбере, че вместо да води обречени дела, е по-добре да ограничи отказите си до действително основателните.

Повод за казуса Заеков срещу НЗОК е очакването на д-р Димитър Заеков между 31 май и 7 август 2002 да получи от здравната каса достъп до обществена информация. Въпросният документ се нарича "Методика за оценка на изпълнението на програмите за здравни приоритети по Национален рамков договор (2002) и корекция на изплатените на общопрактикуващите лекари месечни суми". След повече от два месеца в писмен текст директорът на НЗОК отказва поисканата информация, защото тя била необходима само за подготовката и изпълнението на Договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Такъв договор с касата има самият доктор Заеков. Ръководството на касата в отказа си заявява, че методиката няма самостоятелно значение и е предназначена само за служителите на НЗОК и РЗОК.

Така мотивираният отказ се разминава с действащия материален закон.

Законът за здравното осигуряване и Националния рамков договор (2002) разпореждат между лечебните заведения и касата да се сключват договори за оказване на извънболнична медицинска помощ. Така лечебните заведения стават изпълнители, а касата се явява като възложител. За предоставянето на медицински услуги на различни категории лица по такъв договор изпълнителят получава определени суми от възложителя - касата. Според договора сумите за работа по здравни приоритети се изплащат от НЗОК на изпълнителите по договорите авансово с последваща корекция.

Корекциите се извършват два пъти в годината. Тук вече идва практическата тънкост, че възложителяткасата извършва корекции в плащанията след като е извършено отчитане на дейностите. Това обаче се прави на основата и съгласно въпросната Методика. Доктор Заеков има право да знае по какви критерии му се отчитат съответните дейности и манипулации. Обаче касата е независима и от държавата (такава беше при създаването й логиката за нейното отделяне от държавния бюджет) и си позволява необезпокоявана и без да уведоми изпълнителите да променя по няколко пъти през годината въпросната методика.

Това са изходните факти и от тях започва "битката" с правни аргументи. Жалбоподателят д-р Заеков твърди, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, тъй като исканата информация била свързана с изпълнението на договорите му за извънболнична помощ и на Националния рамков договор за 2002 г, което не представлявало акт по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Освен това поисканата методика представлявала общ административен акт, тъй като засягала интересите на неограничен кръг лица, и имала качеството на официална обществена информация със свободен достъп. При това положение съгласно чл. 10 от ЗДОИ, се изключва приложението на чл. 13 от ЗДОИ. На следващо място, съгласно Закона за здравното осигуряване, здравната каса е създадена като юридическо лице със седалище гр. София и с предмет на дейност - осъществяване на задължителното здравно осигуряване. От нормата на закона следва, че НЗОК е юридическо лице на публичното право и не е част от държавните органи, каквото ограничение предвижда текстът на чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация.

След като касата е публично правен субект, тя не може да се ползва от ограничението на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ.

Така остава възможността за отказ единствено, ако става дума за търговска тайна или информация, чието предоставяне или разпространение би довело до нелоялна конкуренция. (Такава е практиката на Върховния административен съд по адм. дело № 2471/2003 на V-то отделение).

 

В хода на процеса пред Софийски градски съд-административна колегия представителят на касата се позовава на ново правно основание, за да мотивира отказа си с разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ - нелоялна конкуренция.

 

Прецизният правен анализ изисква да напомним, че ЗДОИ е предвидил само съдебен път за атакуване на откази за достъп до обществена информация. Или обжалване пред окръжния съд или пред Върховния административен съд.

Така административният орган не е оправомощен да влияе на атакувания пред съда отказ за достъп до информация. В нашия случай НЗОК обаче търси нови аргументи чрез промяна на правното основание за отказа си.

 

Какво казва съдът? Правото е на страната на жалбоподателя, а жалбата е основателна. В мотивите си състав на СГС констатира, че разпоредбите на Закона за здравното осигуряване не предоставят на органите на НЗОК властнически правомощия и от тази гледна точка те не са държавни органи или органи на местното самоуправление по смисъла на чл. З, ал. 1 от ЗДОИ. От друга страна обаче, НЗОК е юридическо лице от категорията на учрежденията, а не от категорията на корпоративните юридически лица. Същевременно дейността й, изразяваща се в осъществяване на задължителното здравно осигуряване, е дейност от значителен интерес за обществото, уредена с императивни норми на закона, което дава основание последните да бъдат квалифицирани като такива от публичен, а не от частен характер. Изложеното сочи, че макар и НЗОК да не е включена организационно и функционално в системата на държавния апарат, нито в системата на местното самоуправление, тя се явява публично правен субект по смисъла на чл. З, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.


Съдът казва, че не приема за основателен довода на представителя на здравната каса за служебен характер на търсената информация. Неоснователен е и доводът, че предоставянето на исканата информация би създало условия за нелоялна конкуренция между договорните партньори на НЗОК. Най-после магистратите обявяват за неоснователен и доводът за липса на интерес за жалбоподателя. Чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ предвижда като един белезите на обществената информация възможността въз основа на нея гражданите да съставят собствено мнение относно дейността на задължените субекти.

С решението си СГС задължава директора на НЗОК да предостави на доктор Заеков достъп до обществена информация.

Така жалбоподателят получава "Методика за оценка на изпълнението на програмите за здравни приоритети по НРД (2002) и корекция на изплатените на общопрактикуващите лекари месечни суми".

Този казус ще бъде запомнен и с още една процесуална слабост, да я наречем. В представеното пред съда становище на касата прозира изпълнението на компютърната команда Copy/Paste. Само така може да бъде обяснена появата на изречението: "Считаме, че жалбата на Сдружението на общопрактикуващите лекари по горното дело е неоснователна". Добре че адвокатът на д-р Заеков бе запознат с делото на "Сдружение на общопрактикуващите лекари" - гр. В. Търново срещу друг мълчалив отказ на Директора на НЗОК.

Решението на СГС все още може да бъде изпратено на Върховния административен съд, но смеем да се надяваме на повече разум в лицето на новия ръководител на НЗОК, който да предостави достъп до обществена информация, макар и под силата на съдебния акт.



НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 01.04.2004 • © 1999 Copyright by Interia & AIP