Информационен бюлетин
Брой 5(29), м. май, 2006

От съдебната зала: Личният живот на публичните личности подлежи на по-широка критика от този на обикновените граждани
Фани Давидова, ПДИ

На 20 април 2006 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург постанови решение по делото Райчинов с/у България. Съдът единодушно реши, че по това дело има нарушение на чл. 10 (свобода на изразяването) на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Съдът присъди на жалбоподателя 23 евро за имуществени вреди, 2000 евро за неимуществени и 1500 евро за съдебна разноски. Факти по делото Ищецът Христо Райчинов бил началник на служба в Министерството на правосъдието. Той е оглавявал сектора, отговарящ за финансовата и логистична подкрепа на съдебната система на България. На 15 декември 1993 г. Райчинов присъства на заседание на Висшия съдебен съвет - както правел обичайно, когато в дневния ред били планирани за обсъждане бюджетни въпроси. Заместник-главният прокурор М. С. също присъствал на това заседание. По време на заседанието, дискутирайки едно от новоназначенията, Райчинов заявил: “Решили сте да поверите финансовите въпроси на М. С., който според мен не е честен човек.” И добавил: “Мога да го докажа.”

Главният прокурор, който също бил в залата, незабавно призовал да се започне разследване. Странното е, че разпореденото разследване не било с цел установяване на евентуални случаи на злоупотреби от страна на М.С. Проверката била назначена, за да се установи дали има основания срещу Райчинов да бъде заведено дело.

В резултат на следствените действия районната прокуратура на София обвинила Райчинов в публична обида на длъжностно лице. Софийският районен съд постановил Райчинов за виновен в отправяне на публична обида. Съдът определил обществено прорицание и глоба от 3 000 стари лева. По-висшите съдебни инстанции потвърдили присъдата. Заместник-главният прокурор М. С. не отправил иск за нанесени щети.

Жалба пред съда в Страсбург

След като бил осъден от всички инстанции в България, Райчинов подава жалба до Европейския съд по правата на човека. Жалбоподателят претендира нарушаване на правото му на свободно изразяване, регламентирано в чл. 10 от ЕКПЧ.

Решението на съда
Съдът отбелязва, че жертвата на обидата е високопоставен държавен служител, и че, макар и не неограничени, границите на допустимата критика спрямо него са по-широки, отколкото тези спрямо частно лице. Съдът отбелязва, че забележката на жалбоподателя е била направена пред ограничена публика, на среща при закрити врати, и не е представлявала никаква заплаха за г-н М.С. при изпълнението на неговите служебни задължения. Негативното въздействие от думите на жалбоподателя, ако е имало такова, върху репутацията на г-н М.С. е било следователно много ограничено.

Съдът също така отбелязва, че мнението на жалбоподателя за г-н М.С. е било изразено по време на среща и като такова може да бъде счетено като част от дебат по значим въпрос, което налага по-силна закрила по чл. 10. Освен това забележката е била направена, както се е твърдяло, въз основа на материал, който жалбоподателят е предложил да предостави.

Съдът отбеляза, че реакцията на главния прокурор и последващата присъда са били непропорционални на деянието.

Съдът отново заяви, че поради доминантната позиция, която лицата, упражняващи власт имат, последните трябва да ограничават използването на наказателно преследване.

Съдът заключи, че ограничението на правото на изразяване на жалбоподателя не произхожда от някаква належаща обществена необходимост и не може да бъде счетено за необходимо в демократично общество.