Информационен бюлетин
Брой 4(28), м. април, 2006

Новини
подбрани от Диана Банчева, ПДИ

И това ако не е корупция? На 8 май 2006 г. държавна администрация и бизнес застанаха рамо до рамо срещу неправителствената организация “Зелени Балкани” в зала на Върховния административен съд. Министърът на земеделието и горите и Националното управление по горите, заедно с няколко фирми, се защитаваха срещу искането на екологичната организация за повече прозрачност в сделките за замени на гори по Черноморието. Искането за инфор-мация бе провокирано от сигнали, че частни фирми и лица получават на безценица изключително скъпи терени край морето. Според “Зелени Балкани”, подкрепени от юристите на Програма Достъп до Информация, съмненията за облагодетелстване на частни лица за сметка на общото благо изискват пълна прозрачност на извършените сделки. .

Съдът отмени отказ на МРРБ
С решението от 22 май тричленен състав на Върховния административен съд отмени отказа на Министъра на регионалното развитие и благо-устройство да предостави достъп на журналистката Силвия Йотова до анали-зите и оценките в договора за концесия на автомагистрала “Тракия”. В мотиви-те си съдът посочва, че основанията за отказ са твърде общи и че министърът не се е позовал на закон, който определя поисканата информация като служебна тайна. Съдът отбелязва, че в поискания договор се съдържа информация за условията, при които държавата дава правото на ползване на държавна собственост, а тази информация е публична и върна преписката на министъра за прераз-глеждане. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок пред петчленен състав на Върховния административен съд

Сагата Crown Agents продължава
В понеделник, 29 май, Върховният административен съд отказа да допълни решението си по известното дело за достъп до договора на Министерство на финансите с Crown Agents. Жалбоподателят Кирил Терзийски от Програма Достъп до Информация беше поискал решението да се допълни и съдът да обяви за незаконосъобразно класифицирането на договора като държавна тайна. Според съдебния състав, в мотивите към решението съдът е изразил ясно становище по въпроса. В своето решение от месец февруари Върховният административен съд заяви, че договорът с британската фирма за реформа в митниците в своята съвкупност не представлява класифицирана информация.

Длъжна ли е НРС да дава информация?
Софийският градски съд трябва да разгледа жалбата на журналиста Богдана Лазарова срещу отказа на Националната разузнавателна служба да даде достъп до архивни документи. Това реши тричленен състав на Върховния административен съд след опита на градските магистрати да прекратят делото. Журналистката е поискала достъп до документи, свързани с атентата срещу папа Йоан Павел II, за който още остава съмнението за така наречената “българска следа”. Според спец-службата достъп до информация не може да бъде даден, заради свръх секретен документ от 1986 г.

Пак през май директорът на Националната разузнавателна служба, ген. Кирчо Киров, обжалва решението на Софийския градски съд, с което бе задължен да предостави информация. Съдът даде достъп на журналиста от в-к “Дневник” Христо Христов до архива на Първо главно управление на бившата Държавна сигурност, във връзка със случая “Георги Марков”. Основният мотив на ген. Киров е, че службата изобщо не е длъжна да предоставя информация по реда на Закона за достъп до обществена информация. Делото на журналиста Христов, който публикува изследването си миналата година, се води с правната помощ на Програма Достъп до Информация.

ПДИ представи годишния си доклад “Състоянието на достъпа до информация 2005”
Това стана на 12 май в конферентната зала на “София Прес”. Докладът представлява детайлен анализ на законодателството и практиките в областта на достъпа до информация в България през изминалата година. Той съдържа становища и препоръки, както и описание на случаи на ограничаване правото на информация и случаи на откази, по които са заведени съдебни дела. На представянето присъстваха журналисти, граждани и представители на неправителствени организации, клиенти и партньори на Програма Достъп до Информация. Текста на доклада може да намерите на адрес: http://www.aip-bg.org/report_2005.pdf.

Европейската комисия разкритикува непро-зрачността на декларациите и доходите на българските управляващи и на даренията за политическите партии в мониторинговия си доклад от 16 май 2006 г. На 5 май 2006 г. Програма Достъп до Информация внесе в президентството искане за вето върху новоприетите изменения в Закона за публичност на имуществото на висшите държавни служители. Неправител-ствената организация поиска от президента Първанов да върне за преразглеждане на Народното събрание текста, според който не могат да се огласяват данни за доходите и имуществата от публичния регистър, без съгласие на съответните лица. Държавният глава обаче побърза да обнародва текста, според който медиите нямат право да огласяват имотните декларации на чиновниците до 2005 г. без тяхно съгласие. Според експертите от неправител-ствената организация, поправката противоречи на Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека.

Правителството отново отказа да даде достъп до договора с “Майкрософт”
Този път то се позова на търговска тайна. Отказът е втори поред, след този на министър Калчев през 2003 г. От него става ясно, че към сключения през 2002 г. договор за софтуер на стойност общо 13 и половина милиона долара са прибавени досега три анекса. За сравнение, договорите на отделни американски щати с мултинационалната компания са общодостъпни в Интернет, коментираха от Програма Достъп до Информация.

ПДИ поиска да узнае за кои държави е гласувал българският представител в Общото събрание на ООН на изборите за членове на Съвета по човешки права, състояли се на 9 май 2006 г. Със заявление за достъп до информация, подадено на 17 май т.г., организацията поиска от Министерството на външните работи и критериите, и предварителните доклади, въз основа на които той е гласувал. Искането бе отправено, след като правозащитни организации в много държави се усъмниха в стандартите за членство и качествата на избраните членове на Съвета, сред които са Русия, Китай, Куба, Саудитска Арабия и други, прославили се с нарушаване на човешките права страни.
Излезе годишният доклад по изпълнението на Закона за свобода на информацията във Великобритания през 2005 г.
През първата година от действието на закона в страната, на ниво централни институции, са подадени 38 108 нерутинни заявления за достъп до информация. 9 000 случая са квалифицирани като неразрешими, поради това, че таксата за достъп не е била платена или информацията не е съществувала. В две трети от останалите 29 000 случая е предоставен пълен достъп. Най-честите откази са на основание лични данни, подготовка на правителствена политика и търговски интереси.
Комисарят по информацията на Велико-британия връчи задължително предписание за предоставяне на информация
Комисарят задължи министъра на правосъдието да предостави част от информацията, свързана с оценката му по повод започването на войната в Ирак през 2003 г. По силата на Закона за свобода на информацията, в-к “Independent” е поискал протоколите и имейлите във връзка с оценката на министъра. Въпреки обществената значимост на информацията, комисарят счете че тя попада в полето на ограниченията. В-к “Independent” ще обжалва предписанието пред съда, гледащ дела за достъп до информация и защита на лични данни.
Не само в България непрозрачността на публично-частното партньорство е проблем
Правителството на канадската провинция Британска Колумбия предложи законодателни промени, които водят до засекретяване на информация, свързана с публично-частното партньорство и разследванията на комисиите по административни нарушения. На поправките се противопоставиха представителите на либералната партия в страната. Те загубиха последните избори именно заради непрозрачност в сделките на правителството им с частни компании. Явно канадските либерали са си взели поука от случая.
Европейската банка за възстановяване и развитие прие нова информационна политика
Тя трябваше да покаже обвързването на банката с правила, гарантиращи повече прозрачност в работата на институцията. Подготовката на новата политика включи вътрешни и външни консултации както с други международни финансови институции, така и срещи с предста-вители на неправителствени организации. “Глобалната инициатива за прозрачност”, част от която е и Програма Достъп до Информация, участва активно в дискусията по подготовката на информационната политика. От банката не взеха под внимание повечето от препоръките на Инициативата, като например: за тясно формулиране на изключенията и въвеждане на кратки срокове за отговаряне по заявления за достъп до информация.
За трета поредна година администрацията на вицепрезидента Дик Чейни отказва да предостави информация за броя на засекретените и разсекретени документи
Това не повлия на Комисията по контрол на сигурността на информацията в САЩ да отчете в годишния си доклад девет процентов спад в общия брой на класифицираните през 2005 г. документи. След като класификацията в американската администрация достигна рекордни цифри през 2004 г., нивото на засекретяване за последната година спадна до това от 2003 г. Въпреки че докладът дава важна информация за тенденциите в класификацията и декласификацията на информация, Комисията използва стара методология, която не позволява оценката на броя документи, които са били неправомерно засекретени, коментираха от Федерацията на американските изследователи.
На 30 май 2006 г. Европейският съд в Люксем-бург анулира споразумението между Брюк-сел и Вашингтон за обмяна на лични данни
Споразумението бе подписано през май 2004 г. и включва задължение от страна на ЕС да предоставя достъп на американските служби за сигурност до пътническите бази данни за пътуващите от Европа за Америка. Съдът се произнесе след като Европарламентът отказа да ратифицира договора, преди да е направена оценка на правните му основания. Според евро-магистратите американските служби не са предоставили достатъчни гаранции за защита на данните, а Брюксел е надвишил правомощията си. Предоставянето на лични данни на САЩ не е с цел предоставяне на услуги и поради това излиза от компетенциите на Европейския съюз. До 30 септември Брюксел трябва да престане да прилага споразумението.
Без ясна морална оценка на миналото, не можем да имаме ясна морална оценка на настоящето, заяви пред International Herald Tribune изпълнителният директор на ПДИ, Гергана Жулева. В статията на Матю Брунвасер от 2 юни, 2006 г. са цитирани и мненията по въпроса за отварянето на досиетата на Методи Андреев, журналиста от в. “Дневник” Христо Христов и бившия шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС Димитър Иванов. Пълен текст на статията можете да откриете тук: http://www.iht.com/articles/2006/06/01/news/bulgaria.php