Информационен бюлетин
Брой 4(28), м. април, 2006

Достъпниците по света: Бъдещата европейска Конвенция за достъпа до информация

През първата седмица на месец април Комисията по човешки права към Съвета на Европа разгледа междинния доклад на експертната работна група по достъпа до официални документи за изготвянето на Конвенция за достъп до официални документи. По този повод членовете на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията, сред които е и Програма Достъп до Информация, изпратиха писмо до Комисията по човешки права към Съвета на Европа. Текстът на писмото публикувахме в предишния брой на бюлетина. За коментар потърсихме Хелън Дарбишър, участник в Експертната работна група по достъпа до официални документи. Тя е основател и директор на организацията Access Info Europe, със седалище в Мадрид, Испания, както и председател на управителния съвет на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията.

Г-жо Дарбишър, откриваме Ви в Буенос Айрес. Каква е причината да посетите Аржентина?

Причината за моето идване в Аржентина е заседанието на Интерамериканския съд по правата на човека, което се проведе на 3 април. Съдът разгледа дело срещу правителството на Чили за нарушаване на правото на достъп до информация, определено от чл. 14 от Американската конвенция по човешки права. В публично заседание правителството и жалбоподателите, които не са получили достъп до поисканата информация, представиха аргументите си.

Състав от седем съдии от различни страни на Южна Америка - Мексико, Перу, Коста Рика и Венецуела задаваха въпроси на двете страни по делото. Делото е по случай на отказ от страна на правителството на Чили преди 8 години да предостави информация на неправителствена организация относно огромен проект за изсичане на дървета по реката Кондор.

Какво знаят гражданите за този случай?

В заседателната зала имаше много журналисти. Беше им разрешено да снимат само през първите 3 минути, но интересът към случая е огромен от страна на организации, занимаващи се с човешки права, екологични организации, от страна на обществеността в региона като цяло и особено в Чили, където случаят засяга наболял проблем - изсичането на големи територии естествени гори. Преди 8 години чилийското правителство дава разрешение на компания за изсичането на тези гори, което само по себе си е екологичен проблем. В крайна сметка протестите на населението довеждат до спирането на проекта. Поисканата информация не бе предоставена, но поне действията по осъществяването бяха спрени.

Този случай е особено важен и заслужава особено внимание, защото за първи път в световната история международен съд, какъвто е Интерамериканският съд по правата на човека (подобен на Европейския съд по правата на човека), ще вземе решение, което ще определи правото на достъп до обществена информация като основно човешко право.

Да се върнем сега в Европа, за да поговорим за това, което се случва тук в момента?

Да, наистина, необходимо е да направим това, защото на практика нещата, които се случват тази седмица са важни за достъпа до информация в световен план. На 4 април се състоя срещата на една от комисиите към Съвета на Европа - Комисията по човешки права. Тя ще разгледа предложение за изготвяне на Конвенция за достъп до информация. Както е за всеки международен договор, това ще бъде конвенция, която правителствата на страните-членки на Съвета на Европа (каквато е и България) ще трябва да подпишат. И тази конвенция ще ги задължава да се придържат към минимални стандарти, гарантиращи достъпа до информация. Например правителствата ще могат да поставят ограничения на достъпа до информация в много малко случаи, т.е. ще трябва да се предоставя цялата поискана информация, освен ако не е наистина належащо да се защити правото на лична неприкосновеност, да речем.

Това, което очакваме, е, че Комисията по човешки права на Съвета на Европа ще даде зелена светлина за изготвянето на тази конвенция. Всички сигнали за това са положителни. Има голямо желание вътре в Съвета на Европа за нейното изготвяне. Очаква се работата по проекта да бъде приключена в средата на 2007 г. - след малко повече от една година.

Така че двете събития от тази седмица, в две различни точки на земята - Америка - със заседанието на Интерамериканския съд по права на човека, и Европа - с проекта за развитието на нов международен договор - показват къде в световен план се намираме в признаването на правото на обикновения човек на достъп до обществена информация; на правото на хората да знаят с какво се занимават правителствата, какви решения вземат и по този начин сами да участват във вземането на тези решения, както и да ги критикуват, ако не харесват начина, по който парите им като данъкоплатци ще бъдат изразходвани. Това са наистина две важни събития.

Какви са основните принципи, на които се основава този бъдещ договор на Съвета на Европа?

Съветът на Европа вече е възприел някои принципи, свързани с правото на достъп до информация.
Първият принцип е, че всеки има право на достъп до информация и не е необходимо да се посочва в качеството си на какъв човек иска информация и за какво ще я използва. Това е право на всеки и не трябва да се дава причина за искането на достъп.

Вторият основен принцип е, че задължението, което създава правото на достъп до информация, засяга всички обществени институции. Понятието “обществени” в случая се използва достатъчно широко, за да обхване приватизирани електрически или телекомуникационни компании, които изпълняват обществени функции или предоставят обществени услуги като частни болници и училища, въобще институции, развиващи дейност, която директно засяга живота ни.

Същото касае и институциите, които получават финансиране от държавния бюджет, защото смисълът на правото на достъп до информация е да знаем как се изразходват парите, които сме дали за данъци. Това е още един принцип, възприет от Съвета на Европа.

Кога и в каква форма Съветът на Европа вече е възприел тези принципи?

Принципите бяха приети през 2002 г. в официален документ, познат като Препоръка 2002 (2) на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите-членки относно достъпа до официални документи. Комитетът на министрите е висшият политически орган на Съвета на Европа и Препоръка 2002(2) създава реален ангажимент за придържането към тези принципи. Идеята сега е принципите от тази Препоръка да бъдат доразвити и превърнати в договор със задължителен характер за подписалите го страни, да се превърнат в нещо, с което правителствата ще са длъжни да се съобразяват.

Значи ли това, че Препоръка 2002 (2) ще се превърне в Конвенция за достъпа до официални документи?

Да, това е основата на плана. Ще има може би една или две малки промени. Една от които е тази, че Препоръка 2002 (2) говори за правото на достъп до официални документи, докато дискусиите, които в момента текат в работната група по изготвяне на конвенцията, е за достъп до информация, което е по-всеобхватното понятие. Това означава, че ние, гражданите, можем да задаваме въпроси на правителството. Можем да попитаме каква е политиката по даден проблем, какво се знае по определен въпрос, колко договора са сключени през последната година, каква част от бюджета е похарчена за образование?

Как ще урежда бъдещата конвенция въпроса с ограниченията на достъпа до информация?

Това е много хубав въпрос. Тук със сигурност е една от най-спорните области. Дискусиите досега са за ограничен брой на изключенията на правото на достъп до информация като националната сигурност, защита на процеса на съдебно разследване, търговската и икономическа тайна, защитата на личните данни. Когато списъкът от ограниченията бъде окончателно готов, правителствата ще са наясно, че възможностите да се отказва информация ще намалеят. Някои от съмнителните ограничения, които управляващите използват, като служебна тайна, защита на интересите на трети лица или други неясни основания за отказ на информация, несъобразени с международните стандарти, ще представляват нарушение на конвенцията. Ако конкретна обществена институция откаже информация, администрацията трябва да обясни точно защо тази информация не може да бъде предоставена. Например правителството ще откаже достъп до кода за комуникация между въоръжените сили и НАТО, защото това би застрашило националната сигурност. Това е един мотивиран отказ - има информация, която трябва да остане секретна. Но отказът на всяка информация трябва бъде мотивиран с добре дефинирани предварително ограничения.

Каква е ролята на гражданските организации в изготвянето на една толкова важна Конвенция за достъпа до информация?

Първо, има няколко международни организации, които участват в реалния процес по изготвянето на конвенцията. Също така има непрекъснат диалог между организации от цяла Европа и работната група към Съвета на Европа, която изготвя конвенцията. В понеделник, 3 април, изпратихме писмо до Съвета на Европа. То бе подписано от 35 организации и активисти от цяла Европа - Швеция на север, Албания на юг, Ирландия на запад и Молдова и Армения на изток. Получих писмо от председателя на комисията, която трябваше да разгледа предложението на работната група по достъпа до документи. Той приветства инициативата на гражданското общество за участие в този процес, изтъкна важността на нашата подкрепа и оценка в процеса на работа и каза, че ще се радва това да продължи и в бъдеще.

Много е важно да съществува такъв диалог, защото често организации като Програма Достъп до Информация в България и подобни в други страни, които системно работят по прилагането на законите за достъп до информация от тяхното приемане, имат безценен опит и трябва да го споделят. Ние познаваме проблемите и сме потърсили отговори на въпросите, сблъсквали сме се с проблемите по прилагането на такива механизми - както с проблемите на заявителите, така и с проблемите на правителството. Защото не е лесно за администрацията да променя бързо и ефективно системата си според изискванията на новите закони.

Идеята е представители на гражданското общество да споделят опита си с експертите от Съвета на Европа. Част от експертите са хора от правителството, други са представители на академичното общество, действащи юристи или дори представители на граждански организации. Трябва да обменяме опит с тях, за да сме сигурни, че бъдещата Конвенция ще функционира като такава, ще постави най-добрите стандарти и ще определи принципи и механизми, които ще гарантират максимална защита на правото на достъп до информация.

Интервюто взе: Диана Банчева, ПДИ