Информационен бюлетин
Брой 4(28), м. април, 2006

Състав на Софийски градски съд (СГС) задължи директора на Националната разузнавателна служба (НРС) ген. Кирчо Киров да предостави пълен достъп до архивни материали на бившето Първо главно управление на Държавна сигурност (ПГУ на ДС).

Делото срещу НРС беше заведено от журналиста от в. “Дневник” Христо Христов, след като в края на 2004 г. ген. Киров не отговори на негово заявление за достъп до информация. Христов бе поискал достъп до информация за дейността на специализираните служби в НРБ в периода 1971-1979 г. във връзка с извършваните от него проучвания и подготовката на документална книга по повод убийството на българския писател Георги Марков в Лондон през 1978 г.

Според журналиста исканите архивни материали представляват ключови документи за “неутрализирането” на писателя и взаимодействието по операцията между ДС и КГБ.

По делото адвокатите на разузнаването оспорваха жалбата с твърдението, че директорът на НРС не е задължен да предоставя информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), тъй като службите за сигурност не били изрично упоменати в същия закон, както и че поисканата информация е ограничена за достъп, поради това, че е маркирана с гриф за сигурност като държавна тайна.

ЗДОИ и предвиденият от него съдебен контрол обаче за пореден път се оказаха мощно оръжие в ръцете на гражданското общество. Оръжие от ключово значение за това длъжностните лица да бъдат държани отговорни за своето бездействие, както и за обезпечаване на надлежното изпълнение на законовите им задължения.

“С решението си от месец март 2006 г. съдебният състав отмени мълчаливия отказ на директора на НРС и го задължи да предостави достъп до поисканата информация по случая “Георги Марков”. Магистратите приеха, че НРС като “служба за сигурност” не е изключена от категорията държавни органи, задължени да предоставят достъп до информация по реда на ЗДОИ.

Освен това съдебният състав констатира, че директорът на НРС не е изпълнил задълженията си по Закона за за защита на класифицираната информация, приет през 2002 г. - да декласифицира информацията с изтекъл срок на защита и да предостави същата на Държавния архивен фонд.

Така, образно казано, падна последният символ на тоталитарната власт - безотчетността на службите за сигурност пред обществото. Остава само да се види дали директорът на разузнаването ще се съобрази със съдебното решение или ще се възползва от възможността да обжалва същото пред Върховния административен съд. Инак, през юни 2005 г., след като излезе книгата на Христов “Убийте скитник”, посветена на случая “Георги Марков”, ген. Киров заяви пред Асошиейтед прес, че до края на годината поисканите материали ще бъдат разсекретени, но това така и не се случи.