Информационен бюлетин
Брой 4(28), м. април, 2006

През април 2002 г. влезе в сила Законът за защита на класифицираната информация. Според неговия чл. 26 ръководителите на съответните организационни единици трябваше да обявят списък на категориите информация, представляващи служебна тайна в тяхната сфера на дейност. Редът и начинът на обявяване трябваше да бъде определен в Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация. Този правилник беше приет с постановление на Министерския съвет в края на 2002 година. Там е казано, че ръководителят на организационната единица трябва да обяви списъка със заповед, а също така че обхватът на категориите, представляващи служебна тайна, може да бъде по-тесен, но не и по-широк от този в специалните закони. И последно, но не и по значение, е записано, че списъкът е публичен.

Тъй като не беше предвидено публикуването на списъците със служебна тайна в “Държавен вестник” или на друго място, нито пък имаше съобщение за народонаселението с глашатай на площад “Ал. Батенберг”, ние от ПДИ, през 2005 г., решихме да поискаме тези списъци, ако не от всички организационни единици, то поне от министерствата, които от наша гледна точка би трябвало да дадат пример за изпълнение на законите на другите, така наречени ”организационна единици”. Освен това, в практиката вече бяха възникнали проблеми, свързани със служебната тайна - например позоваване на непубликуван списък на служебната тайна в Министерството на отбраната в решение по заявление за достъп или списък на служебната тайна в Министерството на енергетиката с гриф за служебно ползване и прочие.

Историята на спешната пратка

На 7 юни 2005 година подадохме заявления до всички министерства и държавни агенции с искане да ни бъдат предоставени списъците на категориите информация, класифицирана като служебна тайна.
На 3 май 2006 година, след почти една година, получихме писмо от Министерството на отбраната с написано на ръка върху плика “Спешно”. Министърът на отбраната се извиняваше за закъснението и ни предоставяше заповедите (три на брой) и списъка на информацията, класифицирана като служебна тайна в Министерството на отбраната, структурите на подчинение на Министъра на отбраната и Българската армия. Информацията ни беше любезно изпратена и на електронен носител. “По-добре късно, отколкото никога” е първият коментар, а другият, направен от мой колега, беше, че този случай е пример за работеща администрация - “забавя, но не забравя”.

И накрая

Кои бяха другите организационни единици, изпратили своите списъци със служебни тайни в отговор на нашето заявление - Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и “Мини Перник” ЕАД, “АЕЦ Козлодуй” ЕАД, “Електроразпределение - София област” ЕАД, “Мини Марица-Изток” ЕАД, град Раднево, “Електоразпределение - Г. Оряховица” ЕАД, “Електроразпределение - Столично” ЕАД, Агенция “Митници” Централно митническо управление, Министерство на външните работи, Министерство на културата и туризма, Министерство на здравеопазването, Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, Главно управление на архивите при Министерски съвет.

Останалите не ни отговориха, макар любезно да искахме да ни уведомят, ако нямат изготвен такъв списък.
През март 2006 година направихме проверка на Интернет страниците на 411 институции на изпълнителната власт в България. Само две институции от общо 281 министерства, агенции, общини, които имат Интернет страници, бяха публикували ПУБЛИЧНИТЕ списъци на информацията, класифицирана като служебна тайна.

Както се казва - без коментар.

Макар да ми се иска да завърша с призив.

Уважаеми ръководители на организационни единици, ако обичате публикувайте тези списъци, ако сте ги изработили и приели! Така ще улесните гражданите, а и своите служители.