Информационен бюлетин
Брой 4(28), м. април, 2006

В отговор на критиките на Европейската комисия преди няколко месеца беше предложено подобрение на един важен за почтеността на управляващите закон - Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (ЗПИЛЗВДД). През декември 2005 г. Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева публично заяви, че въвеждането на пълна прозрачност за доходите и имуществото на висшите служители е една от общо 766 мерки, чието изпълнение ще гарантира приемането на България в Европейския съюз през януари 2007 г. Именно в изпълнение на това изискване вицепремиерът Ивайло Калфин внесе проект за изменение в ЗПИЛЗВДД. Въпросът е дали с това изменение се постигна целената “пълна прозрачност”?

Законът беше приет през 2000 г., почти едновременно със Закона за достъп до обществена информация. През годините на прилагането му се отчете нужда да се разшири кръгът от така наречените “висши държавни длъжности” и да се завишат санкциите за неподаване на декларации. Законът беше изменен в тази насока през 2004 г., като в резултат на промените броят на лицата, задължени да декларират доходите и имуществото си, се увеличи от 751 души през 2003 на 5837 души през 2005 година, видно от бюлетините на Сметната палата. Интересно е, че за 2002 г. неподалите декларации са малко над шестдесет, докато за 2005 г., при много по-голям брой задължени лица, броят им е 38 души. Следователно се увеличава тенденцията към изпълнение на закона и деклариране на доходите и имуществото, независимо от увеличаването на броя на задължените лица.

Като че ли най-голям остана проблемът с липсата на пълна публичност на декларациите. Право на достъп до данните в тях имаха само медиите чрез своите ръководства. При това понятието “медии” бе изтълкувано ограничително от предишния председател на Сметната палата Георги Николов, който отказа да разкрие данните на апелативен прокурор по запитване от ямболски вестник. Оказа се, че явно има медии и “по-медии”. Отказът беше обжалван пред Софийския градски съд, който изненадващо го намери за правилен, с мотивите, че в публичния регистър се съдържат лични данни, които са защитени. Едва Върховният административен съд отмени отказа, като подчерта, че ЗПИЛЗВДД е своеобразна антикорупционна мярка, която не може да бъде премахвана със съображения за защита на личните данни.

Приблизително по същото време, през пролетта на 2004 г., работейки по цитираното разширяване на кръга на деклариращите, народните избранници разработиха “на тъмно”, между първо и второ четене, нова разпоредба - чл. 6, ал. 6 от ЗПИЛЗВДД. Според нея не може да се огласяват лични данни за деклараторите и данни, конкретизиращи имуществото и доходите им. Това може да става само с писменото им съгласие. Така се оказа, че, както обикновено, имуществата на публичните фигури са по-добре защитени от тези на обикновените граждани, защото в Закона за защита на личните данни за разкриване на такива данни се изисква съгласието да е изрично, а не чак писмено. Публикациите на данни от декларациите в медиите, разбира се, не спряха след тази законова промяна, но се създаде възможност, при желание, някой от управляващите да се обърне към съда за защита на правата си.
Именно тези проблеми трябваше да реши новото изменение в закона от тази година. Това обаче не се случва, поне не напълно. Защото се въвежда право на всеки гражданин на достъп до декларираните данни, но не се предвижда те да се публикуват в Интернет. Дежурното обяснение за това е, че няма пари. Сметната палата обаче има Интернет страница от няколко години и публикува в нея своите бюлетини за декларираните доходи и имущество, така че не се изяснява кое точно струва пари. И ако в редица страни, включително членки на Европейския съюз, тази информация е достъпна в Интернет, при нас пак ще се подават на хартия заявления за достъп и ще им се отговаря (сякаш това струва по-малко).

Забраната за огласяване на данните от декларациите сега се предвижда да важи за периода 2000 - 2004 г., който не е обхванат от сегашния текст. Съображенията за това звучат неясно, но най-вероятната причина е, че на страница втора от подаваните в този период декларации е отразявана информация за близките на декларатора. Какво пречи в такъв случай да не се предоставя достъп само до личните данни в тази страница, а останалите данни, конкретизиращи доходите и имуществата, да бъдат публични? Не се ли защерква целия смисъл на закона, ако гражданинът не може да съпоставя промяната в имущественото състояние на дадена фигура за последните години. В крайна сметка излиза, че информация ще може да се чете, но мълчаливо, без да се споделя с другите, като едно време.

А в същото време другите общества, които бяха в нашето положение, вървят напред. Неправителствена организация в Словакия е създала софтуер, с който чрез въвеждане на името на публична фигура може да се направи бърза справка за нейните доходи и имущество, участието й в бордове на дружества, в това число получаващи пари от еврофондовете или включени в списъци на длъжници (или пък и двете заедно). Тези справки се правят чрез директно ползване на Интернет, защото там търговският регистър вече е общодостъпен и в него може да се правят всякакви справки. Не е като нашия търговски регистър, в който, съгласно новия законопроект, внесен в Народното събрание, справки ще се правят само по партидата на отделното дружество. И така ще ни бъде много по-трудно и скъпо да разберем какъв е обръчът от фирми, с които се е оградила дадена личност. Но защо трябва да разбираме такива неща, след като и по-очевидно публичната информация - решенията за върнатите гори на нашия експремиер г-н Сакскобурготски, се оказа тайна миналата седмица. И така, процесът на осветляването на публичните фигури и техните имущества продължава да буксува, а законодателството продължава да не е радикално в това отношение - дали поради недоразумение или нежелание, не е ясно. По сегашната логика, образно казано, висшите служители имат право хем на възнаграждение от данъкоплатците, хем на запазване в тайна на неговия размер.