Информационен бюлетин
Брой 3(27), м. март, 2006

Случай на месеца: Отново за достъпа до съдебните заседания
Кирил Терзийски, ПДИ

Случай: На следващия ден, след убийството на известен подземен бос в Перник, кореспондентът на в. “Труд” Албена Борисова се опитва да заснеме кадри в заведението на убития. Журналистката обаче не е допусната в двора на заведението, за да направи снимки. Съдружникът на убития я напада, обижда и взема фотоапарата. Впоследствие в . “Труд” завежда дело по случая. В съда в Перник обаче, в съдебната зала не са допуснати нито потърпевшата, нито журналисти от местните медии, за да проследят хода на делото срещу въпросния съдружник. Коментар: В началото на случая се противопоставят две конституционни права на гражданите. От една страна е правото на журналистката да търси, получава и разпространява информация (чл. 41 от Конституцията на РБ). Това право обаче не е безгранично и рамките му са очертани във второто изречение на същата разпоредба, според което осъществяването на това право (да се търси, получава и разпространява информация) не може да бъде насочено срещу правата или доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

Така стигаме и до правото на въпросния съдружник, който има право да не бъде фотографиран без негово знание или въпреки изричното му несъгласие, освен случаите, предвидени в закон (чл. 32 от Конституцията на РБ). Също така на страната на съдружника са нормите, който обявяват частната собственост и жилището (съдържанието на понятието е доста по-широко и е било предмет на тълкуване от страна на Конституционния съд - вж. Решение № 19 от 21.XI.1997 г. на КС на РБ по конст. д. № 13/97 г.) за неприкосновени и обвързват влизането на тези места със съгласието на обитателя (чл. 17, ал. 3 и чл. 33 от Конституцията).

Горното в никакъв случай обаче не дава право на съдружника да напада, обижда и взема фотоапарата на журналистката, тъй като тези действия, ако бъдат доказани, могат да представляват престъпления поне по смисъла на няколко разпоредби на Наказателния кодекс (НК), като например принуда - чл. 143 от НК, обида - 146 от НК, телесна повредеа - чл. 128 от НК и т.н.

Колкото до заведеното дело и недопускането на потърпевшата журналистка и представители на местните медии, то коментарът на тези обстоятелства е затруднен от липсата на яснота кой точно е завел делото - журналистката или вестникът като юридическо лице, и какъв е характерът на делото - наказателно или гражданско.

Така или иначе, в единия случай - относно публичността на съдебното заседание ще намират приложение нормите на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - чл. 105, в другия - тези на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) - чл. 262-263. И двата закона обявяват съдебните заседания по делата за публични, като изрично изброяват и случаите, в които делата могат да бъдат разгледани при закрити врати. По реда и на двата закона, съдът с мотивирано определение решава дадено дело да се гледа при закрити врати. По реда на НПК дори, когато е определено дадено дело да се разгледа в закрито заседание, председателят на съдебния състав може да разреши на някои лица да присъстват, а и всеки от подсъдимите има право да посочи по едно такова лице.

При всички положения страните по делото имат право да присъстват на съдебното заседание. Дори по дела, които са засекретени по реда на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), страните по делото и техните адвокати имат право на достъп до делата, а и до заседанията по тях, без да е необходимо да им бъде извършвано проучване по реда на ЗЗКИ за издаване на разрешение за допуск до класифицирана информация.