Информационен бюлетин
Брой 3(27), м. март, 2006

Интервю: Системата ви в областта на достъпа до информация е напълно завършена

Четирима представители от държавни институции на Черна гора посетиха България в предпоследната седмица на месец март. Целта на визитата бе запознаване с българския опит по прилагането на Закона за достъп до обществена информация. Работното посещение бе организирано от Програма Достъп до Информация (ПДИ), със и финансирано от Съвета на Европа. След представяне от страна на ПДИ на законодателството за достъп информация и неговите ограничения, гостите се запознаха с практиките по прилагането на ЗДОИ във Върховния административен съд, Министерството на държавната администрация и административната реформа, Министерството на правосъдието, Народното събрание на Република България, Държавната комисия по сигурността на информацията, Комисията за защита на личните данни, Института по публична администрация и европейска интеграция, Столичната община и Столичния Общински съвет.

Относно черногорския Закон за свободен достъп до информация и впечатленията им от българските институции с гостите разговаря Диана Банчева от ПДИ.

Г-н Томо Милич, Вие сте секретар в Министерството на културата и медиите и сте участвал в писането на Закона за свободен достъп до информация. Каква е историята на Черногорския закон?

Изготвянето на Закона за свободен достъп до информация в Черна гора продължи 2 години. В началото бе създадена една работна група от представители на неправителствения и правителствения сектор. Тази група изготви проектозакона, след като мнението си дадоха от Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Работата бе доведена докрай от Министерството на културата и медиите. Законът беше приет с малки промени, в резултат на направени предложения от депутати в парламента. От закона бяха извадени някои формулировки и дори някои членове, след като депутатите сметнаха, че те биха поставили известни ограничения на достъпа до информация. Другите промени бяха във връзка с това как новият закон да се съотнесе към други вече приети закони.

Черногорският закон бе приет през ноември 2005 г. в съответствие с международните стандарти за прозрачност и свобода на информацията. Мислите ли, че нещо му липсва?

Това, което се опитвахме да постигнем по време на изготвянето на закона, е да включим в него всичко, което се съдържаше в препоръките на Съвета на Европа в тази област. Усилията ни бяха насочени към това разпоредбите на нашия закон да са поставени на едно ниво над средните стандарти, което, според външна оценка, сме направили успешно. Опитахме се да прецизираме ограниченията. Проблемът е, че в този момент не съществуваха другите закони, тези, свързани със защитата на класифицирана информация и достъп до лични данни. Така че вероятно привеждането на тези два закона, които още не са приети, в съответствие със Закона за свободен достъп до информация може би ще изисква определени корекции на съществуващия.

Какви са задълженията на Министерството на културата и медиите по изпълнението на Закона за свободен достъп до информация?

Наши задължения предимно са да запознаем както обществеността, така и държавните органи с правата и съответно задълженията във връзка със закона. Друго наше задължение е да контролираме дали всички органи са приели съответните наръчници, които да облекчат достъпа до информация, защото тези наръчници дават възможност на всяко заинтересовано лице да реши от кой орган да поиска достъп до информация, т.е. по какъв начин да упражни правото си и какви биха били разходите, които трябва да заплати за получаване на достъп.

Става дума за едно общо обучение във връзка с прилагането на закона. Опитваме се да подготвим институциите как да предоставят достъп до информация.

Чрез дадените ни пълномощия ние се опитваме да прилагаме закона. По отношение на контрола по прилагането, Министерството на правосъдието също има определени компетенции. То чрез своите инспекторати контролира дали подадените заявления за достъп до информация се разглеждат в съответствие с предвидената процедура и срокове. Освен това законът предвижда определени санкции за нарушения по процедурата на отговаряне на заявленията. Всеки държавен орган на властта е отговорен при извършване на такива нарушения. Според закона отговорност носи и лицето, което непосредствено работи по изпълнение на заявлението.

Наблюдава ли се повишена активност от страна на заявителите?

Засега нямаме истинска статистика. По скоро правим една паралелна статистика на база на сътрудничеството на органите, задължени по закона. Най-голям интерес проявяват неправителствените организации, те подават най-много задължения, докато в много по-малка степен - граждани и медии.

Г-н Микосав Бошкович, Вие също сте участник в създаването на Закона за свободен достъп до информация, както и на много други закони, до какви промени в администрацията ще доведе прилагането на Закона за свободен достъп до информация?

В този момент не може да се даде категоричен отговор дали са положителни или негативни промените, които са настъпили. Първо, защото става дума за един много кратък срок, в който сме имали възможност да анализираме закона. От друга страна, става дума за един закон, който съществено трябва да промени поведението както на държавната администрация, така и на органите на местно самоуправление. Става дума за една изключително важна промяна в управлението - участието на гражданите при упражняването на властта посредством свободния достъп до информация. И това е едно от основните изисквания на Европейския съюз и на Съвета на Европа. Анализът за един следващ период, обаче, ще покаже как се упражнява тази власт и дали гражданите са удовлетворени от органите, които я упражняват.

Какви са впечатленията Ви по прилагането на Закона за достъп до обществена информация в посетените в България институции?

Винаги съм имал едно топло отношение към българския народ, но никога не съм познавал до такава степен законодателството на България. Наистина съм много приятно изненадан от отговорността на държавните органи на България. Имам много лични и професионални впечатления, с които ще запозная колегите си от Министерството на правосъдието, когато се върна в Черна гора. Иначе, като човек, занимаващ се с законодателна дейност, това посещение бе изключително полезно за моето самообразоване като държавен служител и съответно ще пренеса този положителен опит в нашето законодателство. Разбира се, става въпрос за цял процес, особено във връзка с приемането на другите два основни закона в пакет с този за достъпа до информация - Законът за тайните или за класифицираната информация и Законът за защита на личните данни. Тези три закона ще бъдат темелите за осъществяване на най-висшия идеал - свободата, в аспекта на свободата на информация. Затова сме изключително благодарни за възможността да се запознаем със законите ви, практиката и проблемите при прилагането на законите, за да можем ние за в бъдеще да имаме по-малко проблеми и да осигурим качествени закони. Мога да кажа, че и в момента имаме един много добър Закон за свободен достъп до информация, което обаче не означава, че и в него няма непълноти, които утре при практиката ще доведат до определени проблеми. Считаме, че класифицираната информация, в случай, че е определена като нанасяща вреда, не трябва да бъде разкривана, т.е. това е най-високото ниво на защита на тази информация. Но в българското законодателство има още две степени на защита на информацията. Това означава, че в нашите закони трябва да дадем отговор на въпросите за това по-ниско ниво на защита.

Кои от практиките, с които се запознахте, оценявате като много добри и кои бихте приложили и у вас?

Особено добре е решен въпросът с процедурата по осигуряване на достъп до информация в институциите, както и процедурата по обжалване пред Върховния административен съд. Считам, че срокът от 14 дни, който е предвиден във вашия закон за предоставяне на информация, е много разумен. Но и практиката във връзка с това е много добра. Също така мисля обаче, че практиката по отношение защита интересите на трети лица усложнява цялата юридическа ситуация по упражняване правата на гражданите за свободен достъп до информация. Чрез тази защита на третите лица, гражданите могат да не знаят за съществуването на това трето лице и в такъв случай да се съмняват в искреността на органа дали желае да осигури достъп или не. Независимо от това, смятам, че има изключително богат опит в тази област. Вашият закон се прилага вече 6 години, а примерите, които ни бяха дадени, както при посещението ни на българските институции, така и от практиката на ПДИ, създадоха впечатлението у мен, че системата ви в областта на достъпа до информация е напълно завършена, независимо от някои недостатъци. В крайна сметка нищо не може да бъде съвършено.

Г-це Тамара Попович, Вие сте говорител на Дирекция “Полиция” на Черна гора, по какъв начин виждате приложението на Закона за свободен достъп до информация във Вашата институция?

Мога да се похваля, че този въпрос при нас е решен по много добър начин. С оглед на това, че самият закон се прилага едва от 4 месеца, заявленията за достъп до информация не са чести. Практиката в Дирекция “Полиция” е да се отговаря незабавно на подадените заявления - гражданите получават документите, които искат, незабавно или достъп до информацията по начина, по който го искат, освен когато се отнася за информация, свързана с националната сигурност и други въпроси, които могат да застрашат сигурността на държавата. Дирекция “Полицията” е нов орган у нас, който бе създаден след разделянето му от МВР през октомври 2005 г. От самото начало в Дирекцията се работи особено професионално по отношение на достъпа до информация. Тъй като става въпрос за позиция на цялото управление, администрацията и на самия директор на институцията, който не е политическа фигура.

Каква информация дължи полицията на гражданите?

Дирекция “Полиция” дава информация във връзка с дейността на полицията на оперативно ниво и статистика - решени случаи или случаи, които са в ход на решаване, както и нерешени случаи. Това е и което най-много интересува гражданите. Те търсят предимно отговор на въпроси, свързани с извършени убийства от професионални извършители. Имахме няколко такива през последните години. Също така търсят отговор на въпроси, отнасящи се до организираната престъпност и преди всичко контрабандата - наркотици, цигари, оръжия и в по-малка степен - трафика на хора.

Вие сте работила в НПО, а сега работите в администрацията. По какъв начин двете страни могат да работят заедно за доброто на гражданите?

От самото създаване на Полицията имаме практика периодично да организираме срещи с представителите на неправителствените организации, които са активни на територията на Черна гора. Те ни запознават с проблемите, с които се сблъскват. Посочват ни неща, които смятат за съществени и които трябва да бъдат решени и съответно търсят информация от нас. Ние полагаме усилия да стоим насреща и мисля, че успяваме да се отзоваваме, но това е в начален етап, тъй като това сътрудничество бе наскоро установено. Надявам се, че това сътрудничество за в бъдеще ще бъде по-интензивно и по-успешно. Най-важното е, че съществува двустранно желание за работа, като целта разбира се е да се подобри сигурността в Черна гора и нивото на прозрачност в работата на Полицията. Това ще увеличи доверието на гражданите в институцията. Искаме гражданите да разберат, че Полицията работи в техен интерес и съществува заради тях. Затова е готова да отговори на всеки техен въпрос.

Превод от сърбо-хърватски:
Стефан Стоянов