Информационен бюлетин
Брой 3(27), м. март, 2006

Пет безобразия заради скрит официален документ¹
Фани Давидова, ПДИ

В началото на годината беше публикувана официално програмата на НЗОК за лечение на безплодие при жената. Цитираната програма е разработена на основание и по реда на чл. 52 ал. 1 и ал. 2 от Националния рамков договор (НРД) - 2006 и представлява вид нормативен документ, приет по съответния ред. Съгласно същия член на НРД 2006, всяка програма за лечение на заболяване съдържа всички критерии за включване на здравно осигурени лица (ЗОЛ) в програмата, както и всички необходими документи, които трябва да се представят за разрешаване отпускането на лекарства в програмите и критериите, се извършват след съгласуване с Български лекарски съюз. Във всяка програма за безплатно лечение на НЗОК, включени в НРД 2006, са определени ясно както задължителните критерии за включване на ЗОЛ в програмата, така и необходимите документи, които те трябва да предоставят при кандидатстване за включване в програмата. За съжаление, тази година, с програмата за лечение на безплодие на жената се случиха няколко на брой безобразия.

В публикувания окончателен текст на въпросната програма, която както казахме представлява официален акт на НЗОК, беше посочено ясно и недвусмислено на какви условия трябва да отговарят кандидатите и какви документи трябва да представят при желание да бъдат включени в програмата. Никъде в официално публикувания документ не е посочено ограничението: “Участници в програмата на НЗОК за лечение на безплодие при жената през 2005 година да не могат да кандидатстват в същата програма през 2006 година.”

По-късно обаче, с решение на Управителния съвет на НЗОК - РД-УС-0414/09.01.06г. - е прието, че НЗОК ще заплаща само един опит по процедурата “in vitro” с цел даване възможност на по-голям брой жени да бъдат включени в програмата.

Безобразие първо:
Никъде в НРД 2006 не е предвиден ред, по който Управителния съвет на НЗОК самостоятелно да променя критериите на програмите за безплатно лечение.

Безобразие второ:

Това решение на УС никъде не е публикувано официално. За съществуването му са уведомени единствено Районните ЗОК, в които следва да се подават документите за кандидатстване.

Какво произтече от второто безобразие? Без да знаят за описаното ограничение, много от двойките, участвали в цитираната програма на НЗОК през 2005 г., започнаха (както става ясно напразно) да подготвят документите си за повторно кандидатстване. А това струва както време и нерви, така и пари, по-точно:

- пари за изследвания - без да влизам в подробности ще кажа, че ако имате късмет, ще заплатите минимума, около 100 лева. Ако, не дай Боже, причината за безплодието е по-сложна, изследванията, които следва да се представят, могат да стигнат и до 250 лева;
- пари за транспорт - трябват на тези, които нямат късмета да живеят в София, Пловдив или Варна, защото само там има оторизирани центрове за лечение на безплодие.

Самата НЗОК също губи пари, защото някои от пациентите правят изследванията си по клинични пътеки, които се заплащат от касата.

Безобразие трето:

Ръководството на НЗОК не само че не благоволи да публикува злополучното РД-УС-0414/09.01, а дори не го изпрати в центровете за лечение на безплодие, които подготвят документите на кандидатите.

Какво произтече от третото безобразие?

Оторизираните центрове надлежно подготвиха документите на кандидатите, изписаха прилеж-но експертните си становища и “проводиха” пациентите си да подават документи в съответните РЗОК-ове за кандидатстване. Ето как се стигна до:

Безобразие четвърто:

Служителките в съответните РЗОК просто от-казваха да приемат документите на пациенти-те, участвали в миналого-дишната програма за лече-ние на безплодие на жената.

Какво произтече от третото безобразие?

Произтекоха скандали по гишетата, разтреперани служителки, разплакани момичета. Последваха разправии на степен фортисимо: “Нямате право, длъжни сте поне да ми приемете документите; Не мога, имаме разпореждане “отгоре”; Къде пише, че мога да кандидатствам само веднъж?; Началниците казаха; Искам входящ номер; Няма, не мога; Ще ви съдя и т.н., и т.н.”

В центровете за лечение на безплодие, където разочарованите кандидатки се връщаха да искат обяснение, също не разполагаха с достоверна информация. Всичко се основаваше на слухове оттук-оттам или получени по телефона.
Ако някой си е помислил, че след скандалите по гишетата на РЗОК-овете, някой се погрижи решението на УС на НЗОК да бъде публикувано, нищо подобно. Не ставайте смешни! За съществуването на решението се разбра, след като една от засегнатите жени зададе въпрос, в електронния форум на НЗОК, има ли официално решение, с което се дава възможност единствено за еднократно участие в програмата за лечение на безплодие при жената. Тогава, за първи път, НЗОК официално съобщи за съществуването на РД-УС-0414/09.01

Безобразие пето:

За да се разбере какво е конкретното съдържание на решението, трябваше да се подаде заявление за достъп до обществена информация, отправено до директора на НЗОК Иван Букарев. Отговор и до днес няма, което всъщност се явява безобразие шесто, но предлагам да спрем да броим, че много взе да става.

Дълго се питах какво би могло да бъде рационалното обяснение на тази тайнственост около РД-УС-0414/09.01? Кому беше нужно да се разиграват хора, и без друго емоционално изтормозени? И досега нямам категоричен отговор на този въпрос, мога само да предполагам. Догадките ми се въртят около безобразие първо. Не намирам правно основание в НРД 2006, което да дава възможност на УС на НЗОК самостоятелно да променя критериите и условията на програмите за безплатно лечение. Вероятно, осъзнавайки липсата на възможност това да стане, ръководството на

НЗОК не публикува промяната и не уведомява официално центровете за асистирана репродукция. Разпраща единствено забрана до РЗОК-овете да приемат документи на повторните кандидати. Като авангард за борба с пациентите естествено са извадени обикновените служителки.

Не знам дали някой в НЗОК разбира пълния абсурд на това, официален акт на институция, от който произтичат правни последици, да не може да бъде получен дори по реда на ЗДОИ.

Не знам дали някой в НЗОК осъзнава, че публикуването на подобна информация не е въпрос на добрата воля на ръководството на НЗОК, а е задължение по Закона за достъп до обществена информация, чл.15.

Не знам дали някой в НЗОК осъзнава, че до този момент НЗОК е осъдена по 10 дела за отказ на информация. Колко още дела срещу касата тряб-ва да бъдат спечелени, за да могат служителите на НЗОК да усвоят правилата на закона.

1. Статията е публикувана в списание “Правен свят”, м. Април, 2006