Информационен бюлетин
Брой 2(26), м. февруари, 2006

Коментар на Сандра Коливър, главен юрист в “Правна Инициатива” на Отворено Общество. Тя е участвала в написването на Йоханесбургските принципи - Национална сигурност, свобода на изразяването и достъп до информация през 1996 г. Йоханесбургските принципи бяха преведени и издадени на български език от ПДИ през 1999 г. http://www.aip-bg.org/library/books/johanesburg.pdf

Принцип 15: Общо правило за разкриване на секретна информация
Никой не може да бъде наказван от съображения за национална сигурност за разкриване на информация, ако (1) разкритието не нанася вреда и няма вероятност да навреди на легитимен интерес на националната сигурност, или (2) общественият интерес за узнаване на информацията надделява над вредата от това разкриване.

В нарастващ брой страни, които осъзнават значението на достъпа до информация за демокрацията, журналистите и други членове на медиите не носят отговорност при публикуването на информация, била тя класифицирана, ако разкриването на тази информация няма вероятност да навреди на националната сигурност, или както е в някои страни - на международните отношения. В няколко страни фактът, че разкриването на информацията е било в обществен интерес, осигурява защита дори и ако е имало риск от вреда, но е нямало реални последствия за интересите на държавата. Съществува трайна тенденция за въздържане от наказание или съдебни дела срещу медии, освен ако разкриването на информация не води до реална вреда на легитимен интерес на националната сигурност и вредата надделява над обществения интерес от научаване на информацията. Принцип 15 от Йоханесбургските принципи отразява тази тенденция като отива дори по-далече като разширява обхвата на защитата не само върху медиите, а и върху всяко лице, получило секретна информация извън служебните си задължения (Вж. Принцип 16 по-долу).

Разширението се основава на схващането, че изследователи, които открият информация от обществена важност, трябва да имат същите права като медиите да публикуват тази информация.

В САЩ няма данни медиите да са били подвеждани под отговорност за публикуването на секретна информация. Няколко закона криминализират изнасянето на определени категории информация от хора, които са се запознали с нея по силата на служебното си положение. Само един закон обаче, Законът за защита идентичността на разузнавачите, изрично определя публикуването на такава информация като престъпление. Дори, когато държавни служители са били обвинявани в изнасяне на информация, медиите, публикували тази информация, никога не са били подвеждани под отговорност.

В Австрия, Германия, Холандия и Швеция журналисти и редактори не подлежат на подвеждане под отговорност при публикуването на служебна тайна, освен ако разкриването на информация не би навредило интересите на националната отбрана и международните отношения. В такива случаи съдът решава дали разкриването на информацията е довело или е можело да доведе до такава вреда; административната класификация (формалното класифициране) на информацията като “секретна” не е решаващ фактор. Съдилищата са склонни да разглеждат твърдението на властите за секретност със значителна независимост. В Австрия “през последните няколко десетилетия много малък брой дела са заведени срещу медии”. В Швеция има само един случай на осъждане на лишаване от свобода: член на Бюрото за разследване и двама журналисти получават присъди лишаване от свобода от девет месеца до една година за публикацията на секретна информация за службите за сигурност.

В Германия съдът на първо място преценява дали публикуваната информация е основателно класифицирана като секретна, стига тя да не е класифицирана като “абсолютна тайна.” Журналисти не могат да бъдат наказвани за публикацията на информация, ако тя е била неправилно класифицирана. Определението “абсолютна тайна” включва факти, категории и сведения, които са достъпни за ограничен брой хора и трябва да се пазят в тайна от чужди сили, за да се предотврати нанасянето на вреда на сигурността на Федералната република. Освен това, Федералният конституционен съд постанови в свое решение, че публикуването на секретна информация се оневинява, ако общественият интерес от разкритието на информацията е силен и надделява над необходимостта от запазването на тайната. Тази конституционна доктрина е кодифицирана в няколко закона.

Интересна е политиката на Европейския съюз да изисква от страните, които кандидатстват за членство, да осигуряват защита посредством наказателните си кодекси на журналистите, които публикуват военни или държавни тайни, за да разкрият нередности, при условие, че това не вреди на националните интереси. През ноември 1997 министърът на правосъдието на Словения обяви намерението на правителството да измени Наказателния кодекс в отговор на това изискване.

В някои страни като Австралия, Германия и Норвегия фактът, че разкриването на информацията е в полза на обществения интерес е достатъчен мотив за публикуването на такава информация, дори и получена с нелегални средства.

В свое решение от 1995 г. Европейският съд показа, че няма да следва този либерален подход. В решението си съдът каза, че може да намери за приемливо завеждането на дело срещу двама журналисти за публикуване на информация. Въпреки това, съдът може да прецени обществения интерес от научаване на информацията. В своето основополагащо решение по делото Sunday Times, съдът ясно показа, че при преценката дали ограничението на свободата на информация е “необходимо в демократичното общество”, той ще вземе под внимание “всеки аспект на обществен интерес по случая”.

Принцип 16: Информация, получена по силата на служебно положение
Никой не може да бъде наказван за това, че е разкрил информация, свързана с националната сигурност, получена по силата на служебно положение, ако общественият интерес за узнаване на тази информация надделява над вредата от разкриването.

Докато забелязваме трайна тенденция сред демократичните държави да не се наказва публикацията на класифицирана информация дотолкова, доколкото узнаването на тази информация не застрашава националната сигурност, застъпничество за норма, която да защитава държавни служители, които изнасят такава информация, ае много слабо.

Въпреки това, Принцип 16 от Йоханесбургските принципи призовава за защита на хора, които разкриват информация, получена при изпълнението на служебните им задължения, “ако обществения интерес от узнаването на тази информация надделява над вредата от разкриването”. Този принцип осигурява по-малка защита за служителите, отколкото Принцип 15 за медиите и обществото: служителите имат право на защита, само ако има обществен интерес от разкриването на информацията, докато медиите и гражданите имат право на защита, ако разкриването на информация не вреди и няма вероятност да навреди легитимен интерес на националната сигурност.
Принцип 16 е изграден въз основа на разбирането, че обществото често има силен интерес от научаването на информация, която правителството се опитва да скрие с лъжливи мотиви за националната сигурност. Ясно е, че обществото няма интерес от узнаването на някои видове информация (например, подробности по движението на войската, видовете оръжие, с които тя разполага, капацитет на армията). Въпреки това има няколко случая, в които информация, разпространена от държавен служител, е нанесла вреди на националните интереси. От друга страна, информацията, която правителствата се опитват да скрият, е относно грешки или нарушения, понякога с огромни размери.

Когато правителствата нарушават с действията си човешки права или хуманитарния закон, разкриването на информация от служители (единствените хора, които обикновено имат достъп до такава информация) може и в много случаи води до спирането на такива действия. Разкриването на информация стимулира отворен дебат, което като цяло води до взимането на по-добри решения. Принцип 16 отразява схващането, че човешките права и националната сигурност са по-добре защитени, когато държавните служители ползват имунитет при разкриването на информация в обществена интерес, отколкото да се разрешава на правителствата да изискват пълна секретност.

Докато Германският закон осигурява защита на хора, разкрили информация от голям обществен интерес, получена по силата на служебно положение само от наказателна отговорност, Принцип 16 дава по-голяма защита и не позволява служителите да бъдат уволнявани или наказвани по какъвто и да е начин. Според Германския наказателен кодекс публикуването на секретна информация от човек, който, макар и погрешно, смята, че тази информация не е класифицирана, не е престъпление, ако лицето е действало с намерение да спре дейност, която счита за незаконна.
До известна степен Принцип 16 е отразен и в законодателството на САЩ. Специален закон предпазва федерални служители, които съобщават за нередности в управлението на членове на Конгреса или на Главния инспектор на съответната институция. Въпреки че законът не се простира върху публично разкриване на информацията, в свое решение Върховният съд постанови, че Първата поправка защитава речта на държавните служители по въпроси от обществен интерес, при условия че интересите на свободата на словото надделяват над интересите на правителството да поддържа ефективна работна сила”.¹ Мотивите на съда в тези случаи биха били приложими и за информация от обществен интерес, свързана с националната сигурност. Въпреки това, държавните служители нямат право да разкриват класифицирана информация като условие за тяхното назначаване и могат да бъдат уволнявани при нарушение на това задължение. Те подлежат и на наказателни санкции, ако разкрият имената на агенти на разузнаването, “когато съществува предпоставка да се вярва, че информацияta би навредила на дейностите на разузнаването на САЩ в чужбина”.²

По-проблематично е, когато държавните служители подлежат на наказателна отговорност по силата на закони за шпионаж, и закони за кражба на държавна собственост, които са били използвани като заместители на Закон за тайните. Първият държавен служител, който е осъден по силата на закона за шпионаж за изнасяне на информация от обществен интерес е Даниел Елсбърг. Той работел за Военоморските сили на САЩ и е осъден от Министерството на правосъдието на Президента Рейгън за предоставянето на класифицирана снимка на руски самолетоносач на седмичника Jane's Defence Weekly. Служителят е бил осъден, въпреки че е успял да демонстрира, че снимката не разкрива каквато и да е секретна информацията и не уврежда националните интереси на САЩ. От тогава правителството има няколко съдебни процеса срещу държавни служител.

Превод от английски: Диана Банчева

1. Надин Щросен, “Свобода на пресата в САЩ”, в Закони за пресата и практика, бележка 245, цитат от Коник с-у Майерс, (1983) и Пикъринг с-у Борд на образованието (1968).
2. Хофмън и Мартин, “САЩ”, относно гражданското и административното наказание за изнасяне на информация от държавни служители.