Информационен бюлетин
Брой 2(26), м. февруари, 2006

Европейски практики: Ролята на информацията в Европейския съюз
Кевин Алън*

“Обикновено е много по-лесно да се вземе решение, когато няма слушатели. Тук не става въпрос за секретност, а за възмож-ността да се действа ефективно.”
Нийл Кинък, заместник-председател на Европейската комисия (1999-2004)

Всеизвестно е, че достъпът до информация е главен компонент на прозрачното и демократично управление. Без свободен достъп до информация никога нямаше да разберем, че британското кралско семейство е получило повече от 1 милион евро от земеделския фонд на Европейския съюз (ЕС) през 2003 и 2004 г.¹ Когато гражданите имат достъп до информация, те имат възможност да се запознаят с работата на своите политически избраници и да формират собствено мнение за тази работа. Без достъп до информация няма да има задължение за отчетност на тези, които държат лостовете на властта, в случай че забравят, че техен дълг е да обслужват обществени, а не лични интереси. За съжаление директивите на ЕС, които дават такива граждански права за контрол, не се основават единствено на правото на достъп до информация. И това е проблем.

Член 255
Правото на достъп до информация на гражданите на Европейския съюз (ЕС) е гарантирано от чл. 255 на Амстердамския договор. Договорът е допълнение към Договора на Европейския съюз и неговата функция е да модифицира и актуализира остарялото законодателство, с цел по-нататъшно европейско унифициране. Сред множеството теми в него е отделено внимание и на проблема “отворено управление”. Според чл. 255 от Амстердамския договор всеки гражданин и законно пребиваващ в ЕС “има право на достъп до документите на Европейския Парламент, Съвета и Комисията”. Въпреки че прибавянето на тази клауза към основния договор значително улеснява гражданите на ЕС да търсят и изискват определени документи, достъпът до тази информация остава ограничен - само 50% от документите, съдържащи се в обществения регистър на Европейския съвет, са наистина обществено достъпни.² В края на 2002 г. общият брой на документите в публичния регистър е 375 154, докато реален достъп е имало до 168 647, или приблизително до 45% от тях.

Загубена битка?
За да получите достъп до документи на ЕС, трябва да подадете електронно или по пощата заявление до съответната институция. Много често на тези заявления се отказва, без каквито и да е обяснения. За 38% от подадените заявления отказът е поради “различни или неопределени ограничения”.³ Невъзможността да се получи търсената информация често води до започване на съдебни дела срещу институциите. И ако мислите, че правото да се водят дела срещу институциите изравнява позициите им с тези на гражданите, има две причини, поради които това не е така.

1. Първоинстанционният съд може да отмени отказа, но не и да задължи институцията да предостави документи. Това всъщност дава възможност на институциите да отказват достъп до документи многократно, позовавайки се на различни мотиви.

2. Съдът често решава в полза на институциите или отхвърля жалбата като недопустима. От публикуваните на страницата на Statewatch съдебни решения и определения, десет са в полза на заявителите, докато единадесет са в полза или на Съвета, или на Комисията. В пет от случаите, жалбата е отхвърлена.⁴ Въпреки че тези случаи представляват малка част от общия брой на делата, гледани от съда, числата показват, че едва в 38,5% от случаите резултатите са положителни за заявителите.

Земеделските субсидии
За щастие да получиш информация не винаги е загубена кауза. Постоянните усилия на Датския международен център за аналитични доклади убедиха Министъра на храните, земеделието и риболова да предостави данни за получените от страната субсидии от Земеделския фонд на ЕС. През юни 2004 г. схеми за субсидиране на обща сума, възлизаща на 20,1 милиарда датски крони, става достъпна за обществото. Изключително интересен е списъкът с бенефициентите, който включва принц Йоаким (за поддръжка на имотите му); кланици, собственост на кралското семейство; производители на млечни продукти; членове на политическия елит и множество институции за изтърпяване на наказание⁵. Излиза, че Земеделският фонд на ЕС наистина се изразходва в полза на европейските граждани - от кралски особи до престъпници. Дали обаче, ако европейският данъкоплатец знаеше, че парите му отиват за поддръжка на кралски имения (или затвори), нямаше да прояви по-голяма политическа активност и да поиска реформи?

Подхранване на съмненията
Липсата на прозрачност подхранва съмнения и недоверие. Системният отказ на информация от страна на Европейската комисия за работата й с Трансатлантически Бизнес Диалог (ТБД) е изключително смущаващ факт. ТБД е организация, създадена от Секретаря на търговията на САЩ Рон Браун за развитие и подобряване търговските връзки между САЩ и ЕС.⁶ Повече от 100 от най-големите европейски и американски компании намират, че отказването на информация по въпроса е подозрително. Пораждат се въпроси и съмнения за връзките между изпълнителните директори на тези компании и високопоставени американски и европейски служители. Ако ТБД и ЕС споделят еднакви ценности по отношение на търговията и свободния пазар, тогава е естествено да се запитаме защо Комисията не желае да предоставя информация за връзките между двете институции.

Заключение
Прозрачността ще възтържествува тогава, когато институциите на ЕС и страните-членки дават достатъчно информация за дейността си. В същото време е необходимо участието на обществото и на медиите. Ако медиите критикуват недостатъците на демократичното управление, гражданите ще бъдат по-информирани, което ще ги поощри да взимат по-активно участие в управлението като цяло. Въпросът е поставен кратко и ясно от Ламар Смит: “Отвореността носи отчетност в управлението, насърчава честността в държавните дела и най-вече подпомага гражданите при правенето на информи-ран избор, така необходим за демокрацията”.

* Кевин Алън е стипендиант на “Фулбрайт”, в момeнта - стажант в Института за пазарна икономика. Той изследва политическото представи-телство в България и степента на съгласуваност между политическия елит и обществото във връзка с предстоящото приемане на България в ЕС

1. Freedominfo.org - http://www.freedominfo.org/case/cap/index.htm
2. Реч на Тони Баниян пред Европейския Парламент - http://www.statewatch.org/news/2003/jun/24open.htm
3. Statewatch Observatory - http://www.statewatch.org/news/2003/jun/24open.htm
4. Statewatch Observatory - http://www.statewatch.org/caselawobs.htm
5. Dicar - http://www.dicar.dk/research/databank/eusupport.htm
6. Transatlantic Business Dialogue - http://www.tabd.com/about