Информационен бюлетин
Брой 2(26), м. февруари, 2006

Наблюдение на практиките: Kак институциите контактуват с медиите в “най-северния север"
Йордан Георгиев, координатор на ПДИ, Силистра

Картината
Пета година в Силистренско продължава битката за достъп до информация. През това време в местните медии неведнъж е ставало дума за правата, които дава на гражданите Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Описвани са случаи за неспазването му, давани са конкретни съвети как да се преодоляват бюрократичните спънки. Местни неправителствени организации са провеждали обучения, през които са минали кметове и кметски наместници и служители от администрации на различни институции. Въпреки това обаче, проблемите пред хората, търсещи достъп до информация, продължават. И най-странното е, че се отказва очевидно публична информация. Как може да бъде тайна, например, въпрос, свързан с бюджета на общината или друго питане, отнасящо се до работата на администрацията? Но Негово величество Администраторът казва: “Може! Тайна е! И още как! И аз съм тук, за да я пазя!”

Въпреки изградените в общините Силистра, Тутракан и Главиница "информационни центрове", в тях няма достатъчни табла, по които гражданите да се ориентират къде да търсят исканата от тях информация. Активността на служителите-информатори стига само до оповестяването на заповеди на кмета за търгове и списъци по различни въпроси. Всъщност точно тези трима градоначалници, заедно с кмета на Дулово, са най-атакувани от журналисти със заявления за достъп до информация. Те са и тези, които си позволяват да не зачитат ЗДОИ, проявявайки лично отношение към колеги, по схемата “за тебе - има, за мен - няма информация.” Логично, онези, за които няма достъп до обществена информация, започват съдебна битка.

Примерът
Тя се казва Калина Грънчарова. Бивш “глас” на градския радиовъзел и дългогодишен служител на общината. В момента работи в местния в. “Тутракански глас”, издание на едноименната неправителствена организация. И вече спечели дело срещу кмета на Община Тутракан Георги Георгиев. Защото градоначалникът отказал да й каже как се разходват бюджетните средства. Информация - публична по презумпция и искана от журналистката по реда на ЗДОИ. С писмено заявление. Същият въпрос е вълнувал и проверяващи от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, които обаче имат задължението да проверят как се харчат парите в общината. И го правят. Какви са резултатите от одита обаче кметът отказва да съобщи. Така се стига до дело, което журналистката печели в Силистренския окръжен съд. Напук на решението на магистратите, кметът отказва да предостави доклада и обжалва присъдата пред Върховния административен съд. Делото ще се гледа във ВАС на 4 април т.г. Междувременно, с писмо до Калина Грънчарова директорът на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол - София, Гинка Драганинска, съобщава, че репортерката може да получи чрез структурата на Агенцията в Силистра два одита от 2005 година на Община Тутракан. Исканата информация ще бъде предоставена на хартиен носител - общо около 30 страници - след заплащане по 9 стотинки за копиране на всяка страница.

Въпреки получаването на търсената информация от друг орган, който очевидно е “на ти” със ЗДОИ, Грънчарова ще чака решението на върховните съдии. Тя се надява да осъди кмета на Тутракан и да получи и от него исканата информация. “Искам да накарам администрацията да си върши работата, затова поведох тази съдебна битка и ще се боря докрай”, твърди Калина.

Личната й статистика в битката с общината сочи: подадени пет заявления по ЗДОИ през 2005 година. По три от тях е получен мълчалив, а по останалите две - писмен отказ. С познати формулировки - исканата информация е "обществена служебна" (става дума за искане на копие от договор на Община Тутракан с фирма от гр. Шумен за сметосъбирането в града), а в другия - информацията е “официална обществена”.

На 15 февруари в Окръжен съд Силистра бе проведено друго дело от серията "Грънчарова срещу кмета на Тутракан". То отново е свързано с откази на администрацията и на нейния едноличен представител да дадат данни по въпроси, свързани с дейности на общината, финансирани от бюджета.

И по двете дела Калина Грънчарова е получила професионална помощ от юридическия екип на ПДИ в лицето на неговия ръководител, адв. Александър Кашъмов.

И още за достъпа до информация
Защо да е лесно, като може да е трудно? В омагьосания кръг на тази стара максима се въртят и останалите публични институции в Силистренско.

Единствено местната дирекция на НАП (Национална агенция по приходите) e поставила на видно място примерно заявление по ЗДОИ, за да бъдат улеснени гражданите при евентуалното му позоваване и ползване. Практиката на "данъчните" в Силистра е наследена от мандата на предишното ръководство, което създаде звено "Връзки с обществеността". По стечение на обстоятелствата новоназначеният директор на структурата на НАП беше шеф на същия отдел. Добрите примери обаче спират до тук. Въпреки възможностите и задължението си да предоставят обществена информация, по своя инициатива в Силистра с медиите контактуват само Районната здравно осигурителна каса, Агенцията по заетостта, Областната управа, Община Силистра и РДВР.
Нещо повече - в областта има “отличници”, които през последните 2 години не са оповестили по никакъв начин какво се случва при тях. Кметовете на Главиница, Дулово, Кайнарджа и Ситово (и общинските съвети в тях) явно не смятат за необходимо да казват какво се върши в общините, вероятно поради липса на обучен човек да върши тази специфична PR-работа. Освен ако не публикуват в своите кметски вестникарски издания месечници (“Главница” и “Ситово”) по системата “едно към едно” решенията на общинските си съвети и друга съпътстваща информация от живота на общината.

Което е изцяло в ущърб на гражданите. За съжаление.