Информационен бюлетин
Брой 1(25), м. януари, 2006

Кой носи отговорност при публикацията на класифицирана информация: служителят, който неправомерно е изнесъл информацията от администрацията; журналистът, който е публикувал информацията; журналистът и медията или всички изброени? Съществува ли национално законодателство, според което журналистът е освободен от отговорност при публикуване на класифицирана информация и единствено институцията подлежи на санкция?

Такъв въпрос постави Адам Фолдеш от Унгарския съюз за човешки права в Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията през януари. Той търси отговор на този въпрос във връзка с настоящия дебат по приемането на Закон за защитата на класифицираната информация, внесен в Унгарския парламент.

В отговор на запитването Тоби Мендел, директор на Правната програма на международната организация Article 19, посочва, че трите институции със специален мандат върху свободата на изразяване - специалният докладчик на ООН по свобода на мнението и изразяването, представителят на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и специалният докладчик по свобода на изразяването от Организацията на американските държави - са подписали обща декларация за Международните механизми за подпомагане свободата на изразяване. Според тази декларация единствено служителят, който изнася класифицирана информация, трябва да носи отговорност.

Във Великобритания изнасянето на всяка информация от служители на службите за сигурност е престъпление. Разкриването на класифицирана информация от служители в други държавни институции се подлага на тест за вреда. Ако разкриването на определена информация е във вреда на други защитени от закона интереси или нарушава правата на другите, тогава отговорност за изнасянето й носят както служителят, така и медията, публикувала информацията. Като цяло обаче властите във Великобритания не са склонни да подвеждат журналисти под отговорност, поради отрицателното отношение на обществеността в такива случаи.

Според Наказателния кодекс на Латвия изнасянето на информация, получена от дадено лице във връзка със служебните му и професионални задължения, е престъпление. Според Линда Остере от Центъра за обществени политики Providus, може да бъде подведен под наказателна отговорност единствено човек, който писмено е декларирал, че е запознат, че информацията е на класифицирана. Отново според Наказателния кодекс обаче, лице, което не е уведомено за характера на информацията и не е държавен служител, не носи отговорност при разпространението й. В Латвия журналистите нямат задължение да проверяват дали дадените им от информатора данни попадат в ограниченията на Закона за защита на класифицирана информация. В същото време Законът за печата и другите медии съдържа раздел Информация, която не се публикува, и според него “Публикуването на информация, която е класифицирана като държавна, служебна или търговска тайна, или информация, която подтиква към безредици, е подсъдно нарушение.”

Отговорът на Хавиер Касас е категоричен - Законът за свобода на информацията в Перу предвижда административна и наказателна отговорност за всеки служител, работещ с класифицирана информация, който наруши задълженията си. Според Наказателния кодекс на страната, със затвор се наказва всеки, който публикува информация, класифицирана като държавна тайна. Следователно, журналистът и издателят също носят отговорност. Кога правото на достъп до информация надделява над ограниченията може да решава само съда. В същото време перуанският Закон за свобода на информацията определя, че информация, свързана с престъпления към човечеството, никога не може да бъде държавна тайна, както и че дадена информация се счита за държавна тайна само ако администрацията е спазила процедурата за класифициране според закона.

Краткият отговор на Рой Пелед от Израел е: “само лицето, което изнася информацията, носи отговорност. В този смисъл журналистите не са привилигирована група и също биха могли да бъдат подведени под отговорност. В Израел обаче няма случай, в който журналист да е бил подведен под отговорност поради разкриването на класифицирана информация. Работата на медиите е да публикуват информация, за което получават и обществена подкрепа.”

Законът за класифицираната информация в Румъния предвижда подвеждане под отговорност само на упълномощените да работят с класифицирана информация лица. В Румъния не е имало случай, в който да се приложи на практика тази разпоредба, посочва Диана Калинеску от Румънския хелзинкски комитет.

По същия начин в Холандия само служителят, който е изнесъл незаконно информацията, може да бъде подведен под отговорност по силата на Наказателния кодекс, а не по Закона за тайните. Получателят на информацията не носи отговорност за публикуването й. В случай, че между информатора и получателя на информацията съществуват финансови отношения обаче, и двете лица носят отговорност и срещу тях може да бъде повдигнато обвинение.

Според сръбския Закон за обществена информация журналистът не е длъжен да разкрива източника на информацията, освен ако тя не е свързана с извършването или извършителя на престъпление, което подлежи на наказание от поне пет години лишаване от свобода. Това пише Тамара Лукшич от Фонд за Отворено общество, Сърбия. В Сърбия не е приет Закон за класифицираната информация, който да регулира ограниченията в областта.

От дискусията става ясно, че Наказателният кодекс на много държави определя изнасянето и разпространението на информация, класифицирана като държавна тайна, като престъпление. В същото време националните закони за защита на информацията определят лицата, упълномощени да работят с нея, като носещи отговорност за неправомерното й изнасяне. Различен е подходът при публикуването и разпространяването на класифицирана информация. В тези случаи важен става въпроса за обществената значимост на публикуваната информация. Обикновено съдът е този, който прави баланса между правото на обществото да знае от една страна и защитата на обществения ред и националната му сигурност от друга.