Информационен бюлетин
Брой 1(25), м. януари, 2006

До момента нито един документ от българското разузнаване не е разсекретен
На 24 януари Софийски градски съд разгледа дело по жалба на журналиста Христо Христов от в-к “Дневник” срещу разузнавач номер 1 - генерал Кирчо Киров. Директорът на българското разузнаване отминал с мълчание заявлението на журналиста за достъп до материали от архива на Първо главно управление на бившата Държавна сигурност, свързани с убития в Лондон писател Георги Марков. Делото бе засекретено по искане на генерал Киров от същия съд през 2005 г.

НРС пази строго архивните материали, свързани с атентата срещу папа Йоан Павел Втори
На 25 януари 2006 г. Софийският градски съд отхвърли жалбата на журналистката от “Дарик радио” Богдана Лазарова срещу отказ на Националната разузнавателна служба (НРС) да предостави достъп до архивните материали, свързани с атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Според съда жалбата не е подадена в срок. Според НРС пликът, изпратен им от журналистката бил празен. Лазарова и екипът на ПДИ, ще обжалват съдебното решение.

Внесено предложение за промени в ЗДОИ
Депутатите Иван Иванов и Евгени Чачев от парламентарната група на ДСБ са внесли в Народното Събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Една от предложените промени включва създаване на задължение на публичните институции да използват отворени файлове в своите компютърни информационни системи. Разрешение за използване на затворени файлови формати ще дава само по изключение Министърът на държавната администрация.

Столичният омбудсман отчете дейността си за 2005 г
“Ако някой има проблеми да заповяда при нас” - така описа дейността на обществения посредник на територията на Столична община, г-жа Валентина Танева, заместник обществен посредник на 1 февруари, когато бе представен годишния доклад на Софийския омбудсман. През последната година 1650 граждани са се обърнали за помощ към посредника в отношенията си с администрацията. Заведени са 413 преписки, останалите жалби са били неоснователни. Част от работата на омбудсмана е свързана с повишаване на правната култура на гражданите и осъществяване на обратна връзка в управленския процес в Столична община. Омбудсманът е участвал в създаването на интерактивен портал в Интернет, на който се предават на живо всички заседания на Столичния общински съвет. Онлайн регистър на подадените жалби със заличени лични данни, обеща омбудсманът, когато офисът разполага с достатъчно добра техническа система.

Македония прие Закон за достъп до информация
На 25 януари 2006 г. Парламентът в Македония прие Закон за достъп до информация. Законът е приет след двугодишен дебат в страната и многократни консултации с чужди експерти, сред които и Програма Достъп до Информация. Приетият в Македония закон ще влезе в сила на 1 юни 2006 г. Предвижда се създаването на Държавна комисия за свободен достъп до информация, която ще разглежда жалби срещу откази на институции да предоставят информация. В средата на месец януари международната организация Article 19, заедно с три местни НПО-та, изпрати писмо до македонските власти, с което предупреждаваше за възможни разминавания на проекта на закона с международните стандарти.

Отказан достъп до документи на Европейския съюз заради “недипломатичен” език
Достъп до протокола от среща на Комисията по сигурност и политика на ЕС бе отказан на организацията Statewatch, защото становищата, застъпени от членовете на Комисията, били изразени на “открит и недипломатичен език”. Протоколът касае среща между комисията и представители на САЩ в Брюксел на 26 май 2004 г. Отказът е издаден от Европейския съвет с аргумента, че предоставянето на информацията “би навредило на обществения интерес във връзка с международните отношения на ЕС”. Освен че протоколът не е включен в регистър на документи на Съвета, което е нарушение на Регламент 1049/2001, уреждащ достъпа до официални документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията, отказът грубо нарушава правото на обществото да знае какви са противоречията между ЕС и САЩ, които са довели до употребата на “открит и недипломатичен език”, казва Тони Бъниан от Statewatch.

Свободата в света
Според проучване на организацията Freedom House, броят на несвободните страни е намалял на 24% от общия брой през 2005 г. Докладът “Свободата в света 2006” включва изследване на политическите права и гражданските свободи в 192 държави и 14 територии. В критериите, по които са оценявани страните, са включени: политическо участие и плурализъм, прозрачност в управлението и борба с корупцията, свобода на изразяването и респект към закона. Най-проблемни са областите, свързани с прозрачността и борбата с корупцията и спазването на закона. Според доклада Русия е понижена от статус “почти свободна” в “репресивна”. Наскоро в Руската Дума влезе проектозакон, който, ако бъде приет, ще доведе до прекратяване на дейността на организации, занимаващи се с човешки права, които нямат руска регистрация. Резюме на доклада може да прочетете на английски език на: http://www.freedomhouse.org/media/pressrel/122005.htm

Достъп до информация в САЩ
По-ефективно разглеждане на заявления по Закона за свобода на информацията предвижда Заповед на президента Буш от края на 2005 г. Заповедта създава задължение за администрацията да назначи служител по достъпа до информация, както и център за обслужване на заявителите. Заповедта гарантира подобрения в областта на достъпа до информация, но въпреки това не решава основни проблеми, свързани с информационната политика на администрацията на Буш, заявиха от Федерацията на американските учени. Получаването на достъп до информация е затруднено от формализирането на процеса - информация се получава само след писмено подадено заявление. От 2000 година насам институциите публикуват все по-оскъдна информация на Интернет страниците си. Въпреки че при заявление предоставят тази информация, това удължава и оскъпява процеса безпричинно, казват от Федерацията.

Достъп до информация в Европейския Съюз
В свое прес-съобщение Европейският омбудсман, г-н Никифорос Диамандурос, приветства решението на Съвета на ЕС да увеличи броя на заседанията, които да са публично достъпни. В същото време той призова не само дебатите, свързани със законодателния процес, да са публични, както предвижда решението, взето на 21 декември 2005 г., а всички срещи на Съвета. “Гражданите на Европа имат право да знаят какви са решенията, които се вземат от тяхно име. Недопустимо е това да става при затворени врати”, каза европейският обществен посредник. На 25 януари докладчикът Давид Хамерщайн представи в Европейската комисия по петициите специалния доклад на омбудсмана относно този проблем. Специалният доклад е най-силното средство, с което Европейският омбудсман разполага в усилията си да постигне по-отворена и прозрачна работа в администрацията на ЕС. Текстът на доклада можете да прочетете на: http://www.statewatch.org/news/2006/jan/eu-ombuds-rep-council.pdf