Информационен бюлетин
Брой 1(25), м. януари, 2006

През месец януари в страната нашумя случай, при който чиновник от Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) в Бургас изблъсква от кабинета си репотрер на Телевизия “Скат”, който се опитва да разбере дали инспектори на РИОКОЗ правят проверки за температурите, при които учат учениците в първия ден след новогодишните празници. Kоординатора на ПДИ Силвия Шатърова разговаря за това как се общува с институциите в Бургас с Десислава Тодорова от телевизия “Скат”.

- Деси, какво се случи в РИОКОЗ?
- В първия учебен ден след зимната ваканция направихме проверка по училищата за температурата в класните стаи. Четири екипа на телевизията обиколиха над 15 училища в Бургас. В проверката, в която аз участвах, се оказа, че температурата в училище “Братя Миладинови” е 10 градуса, а в училище “Константин Преславски” -13. Минималната температурата, при която трябва да учат учениците, е 18 градуса. На мен се падна честта да отида в РИОКОЗ и да попитам дали инспектори правят проверки и да им съобщя какво сме установили ние. В РИОКОЗ Бургас вече няма Пресцентър. Потърсих директора на инспекцията д-р Светла Станчева, но тя отсъстваше. Така се озовах при д-р Елена Дикова, която се оказа човекът, който замества директора. С оператора на телевизията чакахме около 15 минути д-р Дикова да ни покани в кабинета си. Влязохме, говорихме по темата, съобщих й по какъв проблем идвам, и какви въпроси ще й задам. След това отворих вратата и помолих оператора да влезе, като казах на д-р Дикова: “Сега ще ви заснемем с камерата за тези въпроси, за които говорихме”. Тя ми обърна гръб, а аз попитах: ”Д-р Дикова, знаете ли, че има училища, в които учениците учат при 10 градуса?” Тя помълча малко, обърна се, хвана ме и ме изблъска от кабинета си, след което трясна вратата”.

- Ти даде ли възможност на д-р Дикова да помисли върху въпросите, които ще й задаваш в интервюто?
- Да, защото проведохме предварителен разговор. В него тя изяви желание да говори, но може би не е искала това да става пред камера.

- Снимахте ли я със скрита камера?
- Не, камерата си работеше през цялото време.

- Друг път имало ли е в твоята практика подобни ситуации в РИОКОЗ?
- Да, и друг път са се държали грубо и брутално с мен, когато съм настоявала да разбера нещо, при включени микрофон и камера. Но не мисля, че съм конфликтна личност. Просто в конкретния случай ситуацията изискваше да се действа на момента. Съобщавахме установени от нас факти на РИОКОЗ, питахме за техните резултати и очаквахме бързата им реакция. Все пак не е нормално да се провеждат учебни занятия при 10 градусови температури, нали?

- Подаде ли жалби след това?
- Да, до директора на РИОКОЗ - Бургас, до Министерство на здравеопазването, до РДВР - Бургас и до прокуратурата. Пред мой колега, който продължи случая, д-р Дикова заяви, че съм и извадила едно такова нещо (визирайки микрофон) и че не съм възпитана, защото не съм се представила, което не е вярно. Аз имам запис, на който се чува, че провеждаме предварителен разговор, след това излизаме и чакаме - и какво се случва в края на краищата.

- Има ли отговор от вашите сигнали?
- Имаме само устен отговор от РДВР - Бургас, че д-р Елена Дикова ще бъде предупредена да не използва силови методи в работата си.

Не е нормално, според мен, РИОКОЗ да отказва да предоставя информация. Всъщност в тази институция редовно се отказва информация. Спомням си и друг случай - един ден, отивайки да вземем редовния бюлетин на инспекцията, двама граждани започнаха да се жалват пред нас. Мъжът и жената се оказаха семейство, което започнало строителство на семеен хотел. Представили пред РИОКОЗ документите, които им поискали, взели си входящите номера и зачакали необходимото им разрешително. Решението на службата закъснява и след три месеца им отговорят, че предоставените документи са непълни. Направихме проверка, отново при д-р Дикова. Оказа се, че тя е трябвало да придвижи въпросната преписка в срок, но не го е направила. Тя се държа ужасно с нас, пушеше в кабинета си, въпреки че тютюнопушенето е забранено в сградата на инспекцията, и не ни предостави никакви документи по казуса. Нещо повече - след като се прибрах в телевизията започна натиск от страна на директорката на РИОКОЗ, която се обадила до собственика на телевизията и до програмния директор, с настояване материалът да не се излъчва. Тогава в инспекцията имаше пресаташе - и тя по телефона ме молеше да не пускаме материала. И след като се съгласих отново да направя интервю по случая с д-р Дикова по телефона, тя ми каза: ”Ти ще си вземеш тефтерчето и ще дойдеш при мен да ти кажа какво да напишеш”. Както се казва - без коментар!
В нашата телевизия колеги подадоха заявление за достъп до информация до общината, с което настояват да им се даде информация колко от партиите, които ползват общински помещения, дължат пари за наеми, но отговор все още няма.
Аз мисля, че журналистите имаме право на достъп до информация, особено от обществените институции. А РИОКОЗ и Община Бургас безспорно са такива.

- В едно от последвалите предавания с твоя случай, директорът на РИОКОЗ - д-р Светла Станчева се извини за поведението на своя служител, това достатъчно ли е?
- Не мисля, защото това извинение едва ли ще промени служителя и за в бъдеще той едва ли ще се държи по-добре с всички журналисти и хора, които искат някаква информация от тази служба.

- Според теб през последните години по-труден ли става достъпът до информация в Бургаските обществени институции?
- В някои от тях - да. Мисля, че въпреки наличието на Закон за достъп до обществената информация, все пак, всичко зависи от хората, които работят и хората, които управляват. Община Бургас е типичен пример за това. Там почти никога не можеш да получиш интервю, ако то не е платено или кметът изрично не е решил да каже няколко думи на брифинг или пресконференция. Ако отидеш с конкретен въпрос и искаш отговор, просто няма да го получиш. С мои колеги се случи парадоксална ситуация, при която общински служител ги заплаши. Ужасното и страшното в случая е, че общинарят не се чувства виновен за отправените заплахи и дори написа, че излъченият по телевизията материал е монтиран, а думите - преиначени.