Информационен бюлетин
Брой 1(25), м. януари, 2006

Каква тайна е общият брой на неправителствените организации, работещи в общественополезна цел? Неизвестно каква, но за служителката, която отговаря на телефоните за контакти в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Министерство на правосъдието - ГОЛЯМА. Не се учудвайте, все пак живеем в 21 век и тази информация, след като се ядосаш, можеш да намериш в интернет страницата на Министерството на правосъдието - 4227. Можеш да си направиш и други статистически справки, а също така - можеш да се позабавляваш като разгледаш целите и дейностите на част от организациите. Занимателно четиво, съветвам ви да посетите страницата.
Организациите, регистрирали се в Централния регистър, очевидно очакват, че когато кандидатстват за проекти, финансирани от държавата (и не само), ще имат предимство пред останалите, тъй като информацията за тях ще бъде лесно достъпна за журитата, комисиите, донорите и всички заинтересовани. На второ място, но може би първо по-значение, е, че те бяха задължени да го направят по закон.

Този регистър беше възприеман поне в началото като нещо, което има потенциал да стане полезно, ето защо неправителствени организации специализирали се по рефлексия върху неправителствените организации се опитваха да организират дискусии със служителите и ръководителите на този регистър и да подпомогнат процеса.

Това да правиш допълнителни усилия, да се отчиташ редовно, навсякъде по света, където господства здравият разум и нормалната житейска логика, означава да получиш някакви предимства на пазара. Ако си в такъв регистър имаш предимството хората да научат повече за теб и за дейността ти и да получиш по-лесно тяхното доверие. Това, от своя страна, води до повече дарения за каузата, за която работиш, както е например в Унгария.

От друга страна, като даряваш пари на този тип организации - работещи в обществена полза или за благотворителни цели, няма как да искаш от тях да лобират за корпоративни или частни цели и за тях е добре да кажат, че няма да го правят.

Не би трябвало работата в обществена полза като формулирана цел да е прикритие за консултантска дейност по осиновяванията, например.

Какво всъщност толкова се случи и наистина ли е толкова важно?

В петък, на 27 януари, в 16 часа и пет минути, работейки по планиране на работата за следващата седмица и за едно публично обсъждане на проблеми на финансирането на неправителствени организации, реших да проверя колко са регистрираните организации, работещи с общественополезна цел в България. Страницата на Министерството на правосъдието в този момент се зареждаше много бавно, но накрая стигнах до регистъра. Никъде не намерих някаква статистика, обяснение или нещо такова, което наричат дружелюбно отношение към клиента. Какъв е смисълът, например, при отварянето на страницата да излизат първо заявленията, които не могат дори да се подадат по Интернет, а търсенето и другите полезни неща от регистъра да са скрити от погледа. Какво е попречило на архитектите на електронното правителство в министерството да публикуват един текст, който на човешки език да обяснява не само на основата на какъв член и закон е създаден този регистър, но и какво съдържа и как може да бъде намерено то?
Реших, че най-лесно за мен ще бъде да получа търсената информация по телефона.

Име на служител, с който да се контактува, нямаше посочено на страницата, само телефони.

Притеснявах се още от самото начало да не ме наругаят, защото беше вече 16 ч. и пет минути, а в страницата беше посочено работно време от 14 до 16 ч.

Отговори ми приятен женски глас. Представих се и поисках броят на неправителствените организации, работещи с обществена цел. И тук, не падайте от стола, отсреща ми отговори приятният глас, че тази информация е тайна, попита ме защо ми е необходима, коя съм аз, че да я искам, посъветва ме да подам писмено заявление и т.н. - като по учебник - пример за това как обикновено се нарушава закона, а не трябва да се прави.

Тъй като очевидно всичко това не е за вярване и може да се стори на читателите измислен случай, с цел образователна, аз така и ще завърша - пропедевтично.

Случаят за съжаление е истински, развива се в България, Министерството на правосъдието, в началото на 2006 година (остава ни една година до влизане в ЕС?). Става въпрос за служител, отговарящ за контакти с обществеността или поне отговарящ на тези телефони, в публичен регистър, а не служител по сигурността на информацията. Няма ли кой да научи тези служители, че първо трябва да си кажат името и длъжността?
Второ, че Законът за достъп до информация трябва да бъде познат, за да се работи в служба, която контактува с граждани и клиенти.
Трето, че гражданите имат право по този закон на устни запитвания, включително по телефона.
Четвърто, че когато информацията е налична, а тази очевидно беше и дори в интернет, се посочва на заявителя къде може да я намери.

В случая, ако всичко това беше известно на служителката, разговорът щеше да трае 30 секунди, а не 15 минути, както стана. Аз: “Колко са регистрираните неправителствени организациии?” Тя: “4227. Цифрата е посочена в Интернет, влезте в опция търсене, която е отляво.” Аз: Много Ви благодаря. Приятен ден!”

Вместо това - нерви, съмнения, че не си съвсем нормален и увереност, че точно заради ТЯХ няма да влезем в Европейския съюз. Тези “ТЯХ” не са служители от едно време, напротив, гласът по телефона звучеше младежки, но изразяващ твърдата увереност, че гражданинът му е враг.

Като заключение - няколко въпроса към министъра на правосъдието:

• Защо у нас естествено развитие на нещата, отнемащо 30 секунди, не се случва?
• Защо е назначен служител, който не познава основните закони, свързани с неговата работа, и то в Министерството на правосъдието?
• Откъде този господарски манталитет? И дали това не е единственото изискване при подбор на служители, които да работят с граждани - да се държат с тях като към врагове?

Много правителства сменихме през тези години. Ние специално се уморихме, а и нямаме много време.
Вие, господин Министър и Вашите служители, не се ли уморихте???
Ние искаме да бъдем нормални членове на Европейския Съюз.
Вие, г-н Министър - на кой съюз?