![]() |
![]() |
|||
Информационен бюлетин
Коментарната част на книгата е посветена на въпросите, свързани с търсенето
на информация от граждани, неправителствени организации и журналисти;
с формулирането на искането за достъп до информация; със съществуването
на информацията и съобразяването от страна на администрацията с предпочитаната
от заявителя форма на достъп. Разгледани са още въпросите за подсъдността
на жалбите срещу решенията за отказ за предоставяне на информация, решаването
на делата за достъп до информация по същество и изпълнението на съдебните
решения. Значителна част от коментарите в книгата са свързани с анализ на съдебната
практика по ограниченията на правото на достъп до информация - държавна,
служебна и търговска тайна, както и ограничението, свързано с подготвителните
документи. Отбелязано е и развитието на практиката по чл. 41 от ЗДОИ -
при отказ за предоставяне на информация на основание класифицирана информация,
представляваща държавна или служебна тайна, съдът да изиска информацията
от органа и след като я прегледа в закрито заседание да се произнесе както
по законосъобразността на маркирането с гриф за сигурност, така и по законосъобразността
на отказа да се предостави достъп. В следващите редове представяме на вниманието ви кратка извадка от книгата
- текст, който описва делата за достъп до информация, водени от журналисти:
Търсене на информация от журналисти Първата жалба на журналист срещу отказ по ЗДОИ е тази на Алексей Лазаров
от в.”Капитал” през 2001 г. Беше оспорен аргументът на Министерския съвет,
че стенограмите от заседанията му по начало попадат в едно от ограниченията
на правото на достъп, предвидено в чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Успехът
на журналиста беше стимул и за други негови колеги да предприемат съдебна
битка за прозрачност на институциите на власт.2
Васил Чобанов от радио “Нова Европа” подаде жалба срещу отказ на Министерския
съвет да предостави стенограма от друго свое заседание в началото на 2003
г. През 2004 г., след законовото установяване на публичността на заседанията
на Висшия съдебен съвет (ВСС) и последвалия отказ на съвета да допуска
до тях желаещите журналисти, Чобанов заедно с колегите си Богдана Лазарова,
Петя Владимирова и Елена Енчева3
се обърна за защита към Върховния административен съд. Освен с позитивното
решение на ВАС, изпълнено от ВСС, случаят остава в историята и като първото
дело за защита на правото на информация, съвместно заведено от журналисти
от различни медии.4 За защита на правото си на достъп до информация към съда се обърна
и Христо Христов5 от
в. ”Дневник”, чието журналистическо разследване по случая около убийството
на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г. срещна пречки заради отказите
на министъра на вътрешните работи и директора на националната разузнавателна
служба. Успешно завършилото дело срещу отказа на първия и отпечатването
на книгата на Христов “Убийте Скитник”, придобила за изключително кратко
време международна известност, са поредното послание към гражданите да
отстояват правото си на достъп до информация. Зоя Димитрова от в. ”Монитор” поиска от президента на България информация
от доклада на службите за сигурност по повод участието на български фирми
в търговия с Ирак по програмата “Петрол срещу храни”. Последвалият отказ
се обжалва в съда. Друг емблематичен случай беше обжалването през 2003
г. от електронното издание “Всеки ден” на отказ на Министерството на външните
работи да предостави дипломатическите ноти, разменени между България
и Испания през 1970 г. относно статута на премиера Симеон Сакскобурготски.
След решение на Софийския градски съд нотите бяха предоставени. ЗДОИ се ползва от журналисти в работата им в съответния ресор. Законът
се оказва ефективно средство, за да се изисква от съответните институции
да поддържат постоянна практика на откритост. Павлина Трифонова, репортер
от в. ”24 часа”, отразяващ дейността на правителството, публикува цикъл
от материали относно разходите на министрите за командировки в чужбина.
Внезапно, през 2004 г., практиката на Правителствената информационна служба
да дава подобна информация се замени с отказ. Той беше обжалван и след
съдебно дело, радващо се на публичност, правителствената дирекция беше
осъдена да предостави искания достъп, което и стори. Сходна е историята
на Таня Петрова от в. ”Сега”, която получи отказ на достъп до разрешенията
за надпланов прием на ученици в елитните гимназии, подписани от министъра
на образованието. ВАС отмени отказа и Министерството на образованието
предостави частичен достъп, заличавайки имената на децата и родителите
им от съответните документи.6
Не само журналисти от централните медии подават жалби срещу откази
по ЗДОИ. През 2003 г. Дияна Бончева от в. ”Тунджа” потърси съдебна защита
в два случая. В единия Върховният административен съд отмени отказ на
председателя на Сметната палата да предостави информация от публичния
регистър на имуществата на лицата, заемащи висши държавни длъжности.7
Ползването на ЗДОИ от журналисти и най-вече воденето на съдебни дела
от тях е сериозен стимул за прилагането на закона. Институциите се насочват
към изпълнение на задълженията си, за да се застраховат срещу постоянна
критика. Гражданите пък научават чрез медиите за правото на достъп до
информация и неговата мощ, което ги окуражава да го упражняват. В крайна
сметка резултатът е натиск за прозрачност на управлението. Допълнителен
резултат е консолидирането на медиите и журналистите в случаи на законодателни
промени, касаещи правото на достъп до информация и неговите ограничения,
т.е. те категорично са приели това право като част от свободата на словото
и се застъпват срещу опитите за влошаване на регламентацията му. НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ Българска версия • Последно обновяване: 22.12.2005 • © 1999 Copyright by Interia & AIP |