Информационен бюлетин
Брой 12(24), м. декември, 2005

В началото на 2006 г. от печат ще излезе новата книга на ПДИ “Съдебни дела по Закона за достъп до обществена информация. Сборник. Трета част”. В ЗДОИ не е предвидено създаването на независима институция, която да осъществява контрол по прилагането му. Поради това у нас съдът продължава да бъде единственият гарант за защитата на правото на гражданите на достъп до информация. Чрез съдебните решения не само биват разрешавани спорове за достъп до информация, но получават тълкуване и редица неясни разпоредби от закона. Именно по тази причина практиката по делата за достъп до информация представлява интерес и за тези, които прилагат закона, и за тези, които упражняват правата си по него. Настоящият сборник, както и предходните два, е разделен на две части - коментарен текст, разглеждащ въпросите, възникнали в съдебната практика през последната година и половина и публикация на документите по 10 съдебни дела. Както в предишните две книги, и тук е налице стремежът чрез публикуване на по-голям брой документи по конкретните дела (писмени защити, протоколи от съдебни заседания и т.н.) да бъдат представени в цялост становищата на страните и мотивите на магистратите за крайните съдебни актове.

Коментарната част на книгата е посветена на въпросите, свързани с търсенето на информация от граждани, неправителствени организации и журналисти; с формулирането на искането за достъп до информация; със съществуването на информацията и съобразяването от страна на администрацията с предпочитаната от заявителя форма на достъп. Разгледани са още въпросите за подсъдността на жалбите срещу решенията за отказ за предоставяне на информация, решаването на делата за достъп до информация по същество и изпълнението на съдебните решения.

Значителна част от коментарите в книгата са свързани с анализ на съдебната практика по ограниченията на правото на достъп до информация - държавна, служебна и търговска тайна, както и ограничението, свързано с подготвителните документи. Отбелязано е и развитието на практиката по чл. 41 от ЗДОИ - при отказ за предоставяне на информация на основание класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна, съдът да изиска информацията от органа и след като я прегледа в закрито заседание да се произнесе както по законосъобразността на маркирането с гриф за сигурност, така и по законосъобразността на отказа да се предостави достъп.

В следващите редове представяме на вниманието ви кратка извадка от книгата - текст, който описва делата за достъп до информация, водени от журналисти:

Търсене на информация от журналисти
Непосредствено преди и след приемането на ЗДОИ някои от журналистите, с които екипът на Програма Достъп до Информация се срещаше, бяха скептични относно ползата от закона. Дори имаше мнения, че той ще ограничи правото им да получават информация, тъй като предвижда процедура и срокове за отговор на заявленията.¹
Картината, която се наблюдава в момента, е радикално различна. Журналисти дори от най-влиятелните печатни и електронни медии ползват редовно ЗДОИ. Също така те водят и съдебни дела срещу откази да им се предостави информация, при това със сериозен успех. По правило тези дела са широко отразени в една или повече медии и имат важно значение за промяната на практиките в съответните институции в посока по-голяма отвореност към гражданите.

Първата жалба на журналист срещу отказ по ЗДОИ е тази на Алексей Лазаров от в.”Капитал” през 2001 г. Беше оспорен аргументът на Министерския съвет, че стенограмите от заседанията му по начало попадат в едно от ограниченията на правото на достъп, предвидено в чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Успехът на журналиста беше стимул и за други негови колеги да предприемат съдебна битка за прозрачност на институциите на власт.² Васил Чобанов от радио “Нова Европа” подаде жалба срещу отказ на Министерския съвет да предостави стенограма от друго свое заседание в началото на 2003 г. През 2004 г., след законовото установяване на публичността на заседанията на Висшия съдебен съвет (ВСС) и последвалия отказ на съвета да допуска до тях желаещите журналисти, Чобанов заедно с колегите си Богдана Лазарова, Петя Владимирова и Елена Енчева³ се обърна за защита към Върховния административен съд. Освен с позитивното решение на ВАС, изпълнено от ВСС, случаят остава в историята и като първото дело за защита на правото на информация, съвместно заведено от журналисти от различни медии.⁴

За защита на правото си на достъп до информация към съда се обърна и Христо Христов⁵ от в. ”Дневник”, чието журналистическо разследване по случая около убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г. срещна пречки заради отказите на министъра на вътрешните работи и директора на националната разузнавателна служба. Успешно завършилото дело срещу отказа на първия и отпечатването на книгата на Христов “Убийте Скитник”, придобила за изключително кратко време международна известност, са поредното послание към гражданите да отстояват правото си на достъп до информация.

Зоя Димитрова от в. ”Монитор” поиска от президента на България информация от доклада на службите за сигурност по повод участието на български фирми в търговия с Ирак по програмата “Петрол срещу храни”. Последвалият отказ се обжалва в съда. Друг емблематичен случай беше обжалването през 2003 г. от електронното издание “Всеки ден” на отказ на Министерството на външните работи да предостави дипломатическите ноти, разменени между България и Испания през 1970 г. относно статута на премиера Симеон Сакскобурготски. След решение на Софийския градски съд нотите бяха предоставени.

ЗДОИ се ползва от журналисти в работата им в съответния ресор. Законът се оказва ефективно средство, за да се изисква от съответните институции да поддържат постоянна практика на откритост. Павлина Трифонова, репортер от в. ”24 часа”, отразяващ дейността на правителството, публикува цикъл от материали относно разходите на министрите за командировки в чужбина. Внезапно, през 2004 г., практиката на Правителствената информационна служба да дава подобна информация се замени с отказ. Той беше обжалван и след съдебно дело, радващо се на публичност, правителствената дирекция беше осъдена да предостави искания достъп, което и стори. Сходна е историята на Таня Петрова от в. ”Сега”, която получи отказ на достъп до разрешенията за надпланов прием на ученици в елитните гимназии, подписани от министъра на образованието. ВАС отмени отказа и Министерството на образованието предостави частичен достъп, заличавайки имената на децата и родителите им от съответните документи.⁶

Не само журналисти от централните медии подават жалби срещу откази по ЗДОИ. През 2003 г. Дияна Бончева от в. ”Тунджа” потърси съдебна защита в два случая. В единия Върховният административен съд отмени отказ на председателя на Сметната палата да предостави информация от публичния регистър на имуществата на лицата, заемащи висши държавни длъжности.⁷

Ползването на ЗДОИ от журналисти и най-вече воденето на съдебни дела от тях е сериозен стимул за прилагането на закона. Институциите се насочват към изпълнение на задълженията си, за да се застраховат срещу постоянна критика. Гражданите пък научават чрез медиите за правото на достъп до информация и неговата мощ, което ги окуражава да го упражняват. В крайна сметка резултатът е натиск за прозрачност на управлението. Допълнителен резултат е консолидирането на медиите и журналистите в случаи на законодателни промени, касаещи правото на достъп до информация и неговите ограничения, т.е. те категорично са приели това право като част от свободата на словото и се застъпват срещу опитите за влошаване на регламентацията му.

1. Оказва се, че сходна реакция на журналистическите гилдии при приемането на законите за свобода на информацията се наблюдава в редица страни в Централна и Източна Европа и в Латинска Америка.
2. Материалите по делото са публикувани в “Съдебни дела по Закона за достъп до обществена информация”, изд. Програма Достъп до Информация, София 2002, с. 149
3. Съответно от “Дарик” радио, вестник “Дневник” и вестник “Сега”.
4. Четиримата журналисти бяха удостоени с награда “Златен ключ” на церемонията за Деня на правото да знам през 2005 г., организирана от ПДИ.
5. Журналистът бе награден от ПДИ със Специалната награда за цялостен принос в областта на достъпа до информация по повод Деня на правото да знам през 2005 година.
6. Решение № 9130/ 04 г. по а.д. № 4544/ 04 г. на ВАС, Пето отделение.
7. Решение № 3508/ 04 г. по а.д. № 10889/ 03 г. на ВАС, Пето отделение.