Информационен бюлетин
Брой 12(24), м. декември, 2005

На 20 декември, в сутрешния блок на БНТ, някакъв държавен служител обясняваше разпалено каква е ползата за обществото ни от въвеждането на престъпен състав в Наказателния кодекс (НК) за разгласяване в чужбина на неверни или грубо изопачени обстоятелства, които уронват “достойнството на българския народ или държава”. Поканен от водещия да даде пример за такова деяние, той веднага се сети за поставяните въпроси за участието на страната ни в атентата срещу папа Йоан Павел II. Нищо, че някои хора се съмняват в идентичността на понятията “български народ” и “държавна сигурност”!

Ние пък можем да продължим мисълта на господина с други примери. През 2003 г. журналисти от радио “Дарик” , явно с “престъпно” съзнание, се опитаха “нахално” да поставят въпроса за гражданството на министър-председателя, чието изясняване е свързано с конституционната легитимност на избора му. Ако подобни въпроси или предположения прехвърлят границите на държавата, най-после ще може да се реализира наказателната отговорност, която журналистите заслужаваха още тогава, ама - пусто, престъпният състав на “хулиганството” се оказа малко неудобен за случая.¹ И филмът на ВВС “Да купиш игрите” си мисля, в крайна сметка, че урони престижа на българския народ и държава пред цял свят, и независимо че представи истината (естествено, със забранени средства, според Върховната касационна прокуратура), можем да се замислим дали пък туй не е едно изопачение, и то - грубо, на обстоятелствата. Щото то не може работите да се гледат само от един ъгъл!

Като се замисля и по-широко, се чудя, дали пък не е обида за достойнството на българския народ, ако някой заблуден индивид не иска да признае какво величие е да си пиеш питието в черепа на врага. Или ако смята богомилството за една от най-постните християнски ереси, вместо за титанично достижение на духа на българския народ. То всякакви въпроси за идентичността на народа ни ще могат да се впишат в престъпния състав. За обидата към държавата пък какво да говорим - тук ще редят на опашка за затвор критиците на едни или други политики, политици, проектозакони и управленски дейности. Само да посмеят да не представят нещата както ги виждат органите на досъдебното производство като “не-изопачени”!

Явно юристите от Министерството на правосъдието са се сетили за Наказателния законъ от 1896г.,² но не и за чл. 39, 40 и 41 от Конституцията от 1991 г., изтълкувани от Конституционния съд по следния начин:

“Свободата на словото представлява един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, и е едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек. Тя важи не само за "информация" или "идеи", които намират благоприятен прием или не се считат за обидни или са приемани с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно "демократично общество" не би могло да се нарече такова”. ³

Впрочем не само свободата на словото, но и свободата на информацията не е много на почит у нас в последно време. Ще се възползвам от липсата понастоящем на престъпен състав за обида на държавата, за да се спра на някои инициативи за законодателни промени, които отразяват същата потресаваща нечувствителност към свободата на информацията, както и към тази на словото.

Проектозакон за МВР

С внесения през септември тази година правителствен проектозакон за МВР се предложиха две проблематични за свободата на информацията разпоредби - според едната - цялата информация в министерството ще бъде класифицирана (чл. 155), а според втората - то ще може да събира чувствителни данни за гражданите (чл. 158). Веднага можем да се запитаме с необходимата доза ирония така ли силовото ведомство ще се бори с корупцията, включително и в собствените си редове? Проектът е пред второ четене в Народното събрание, с притеснителни шансове да бъде приет, както си е.

Изменения в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности

Опитите за обезсмислянето на този закон са системни. През 2004 г. по правилото “крачка напред, две назад" се разшири кръгът на публичните фигури, които декларират имущества по този закон, но пък се въведе забрана да се разгласява без тяхно съгласие информация, конкретизираща имуществата. По същата схема, със сега внесения правителствен проект за изменение и допълнение на закона, се предоставя право на всеки гражданин на достъп до регистъра, което е добре, и се разширява споменатата забрана за разгласа на имуществата им за минал период (2000 - 2004 г.), та да не би нещичко случайно да стане обществено известно. А ролята на този закон все пак е да могат гражданите да сравнят настъпилите промени в имущественото състояние на управляващите. Проектът още не е гласуван на първо четене.

Изменения в Закона за защита на личните данни

Със законопроекта на Министерския съвет за изменение и допълнение на закона се предложи чл. 5а, според който “обработването на лични данни, свързани с престъпления, административни нарушения, присъди по наказателни дела, решения по административни дела и мерки за сигурност, се извършва само от или под контрола на съответните компетентни органи”. Доколкото обработването на данни включва и тяхното разпространение, журналистите си зададоха резонния въпрос дали ще могат свободно да публикуват информация, свързана с престъпността, отделни престъпления и нарушения и свързаните с тях досъдебни и съдебни производства.

С друго изменение в закона (чл.35) се предложи достъпът до публичните регистри и до обществена информация да не е свободен, а да зависи от съгласието на третото лице, с което са свързани данните. Най-възмутителното е, че тези текстове бяха внесени през есента дебелоочно и без промяна дори в някоя буква, независимо че през пролетта бяха широко критикувани от медиите и гражданските организации.

Критичното становище на Програма Достъп до Информация по тези промени беше взето предвид и изцяло съобразено при приемането на окончателния текст на законопроекта, като чл.5а отпадна изцяло, а за достъпа до обществена информация и публични регистри остава досегашният режим.

Изменения в Закона за достъп до обществена информация

Във внесения наскоро от ДСБ законопроект се предлагат изменения, които в значителната им част не засягат юридическите гаранции за достъп до информация, а вида, в който се поддържат файловете на администрацията. Стои въпросът това ли беше наболелият въпрос, след като внесеният още през 2001 г. законопроект за изменение и допълнение на закона, който щеше да го направи по-съвременен и демократичен, така и никога не беше приет или дори внесен за гласуване на второ четене в предишния парламент. Макар че законът не беше изменен, някой системно уверява Европейската комисия в обратното, защото тя за пореден път отчете през октомври 2005 г. тази “позитивна стъпка” на България. Тези несъстояли се промени, гласувани единодушно на първо четене през 2003 г., бяха напълно забравени.

Положително трябва да се оцени предложението за изменение и допълнение на закона, с което държавни предприятия и търговски дружества с повече от 50% държавно или общинско участие ще бъдат задължени да предоставят информация.

Проектозакон за търговския регистър

Положителната стъпка с този проект, който е все още в начален етап, е качването на търговския регистър в Интернет. Безпокойство създава обаче текстът, според който справки щели да се правят само по име и номер на търговеца. Как тогава ще бъдат показвани позициите на определени хора в различни фирми или проследявани връзките между дадени лица? Тези възможности за прозрачност на бизнес дейността на управляващите и въобще на бизнеса, с цел по-голяма сигурност на стопанския сектор, трябва да бъдат гарантирани.

Изводите

Поне пета година управляващите усърдно разглеждат темите за прозрачността и борбата с корупцията като две несвързани помежду си неща. Стратегиите за борба с корупцията не включват темата достъп до информация, нито се търсят обществени дебати по тези проблеми.

Когато започнаха промените у нас и в другите страни от Централна и Източна Европа, на дневен ред беше поставен въпросът за отчетността и откритостта на държавните институции. Той стоеше особено остро след тежката криза през 1996-1997 г., довела до фалити на банки, хиперинфлация и масово обедняване на населението до ниво на заплати от по 2-3 долара месечно. Сега, близо десетилетие по-късно, основен проблем си остава порядъчността на управляващите, предвидимостта на управленските действия, прозрачността на управленските политики и публичното им обяснение, наречено отчетност.

Решаването на тези проблеми може да стане единствено по пътя на ежедневното публикуване на максимална информация от публичните институции и посредством положителни промени в законодателството за достъп до обществена информация. Определени категории информация трябва да бъдат изрично обявени за публично достъпни, като държавните договори например. Трябва да се вземат мерки за намаляването на обема на класифицираната информация, с цел свеждането й до действително нуждаещата се от защита.

Всичко това някак не се случва. Вместо това се случват други неща - каквито ги виждаме в изброените по-горе проектозакони. Да не говорим за цитираното примитивно предложение за изменение в НК, което няма да е чудно, ако бъде последвано от предложение да се премахнат и други достижения на цивилизацията, освен свободата на словото. Вече разбрахме осезателно, че си имаме много хубав чл.12а от НК, който разрешава на полицията да превиши необходимите мерки и да лиши човек от живот “по непредпазливост”. Какво следва, разрешаване на людоедството ли ...? Изобщо, преди да застанем на перона и да чакаме влака за Брюксел, не трябва ли да се взрем в огледалото - човек или звяр?

1. В Софийската районна прокуратура беше образувана предварителна проверка.
2. Впрочем заявлението на участника в предаването, че текстът е заимстван от този закон, не отговаря на истината. В Наказателния законъ не се инкриминира уронването на “достойнството на българския народ или държава”.
3. Решение № 7/ 1996 г. по дело № 1/ 1996 г. Цитираният текст възпроизвежда тълкуването на Европейския съд за правата на човека в редица негови решения по чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека.