Информационен бюлетин
Брой 11(23), м. ноември, 2005

И ние имаме работа за вършене

Александър Кашъмов, адвокат и ръководител на правния екип на ПДИ

Г-н Кашъмов, какви са впечатленията Ви от проведената на 23 ноември национална конференция на тема: “Съдебна практика по прилагане на законодателството, свързано с достъпа до обществена информация”?

Доволен съм, че присъстваха много участници. Имаше голям интерес от страна на колеги, работещи в органите на изпълнителната власт, журналисти, съдии. Имаше представител на Държавната комисия по сигурност на информацията. Това е третата конференция, която ПДИ организира на тема съдебна практика по прилагането на ЗДОИ. Но тези форуми са едни от много малкото възможности да се съберат хора от различни страни на процеса по предоставяне на информация и да обсъждат помежду си възникналите проблеми. В този смисъл конференцията дава не само възможност да обменим помежду си нашите знания за съдебната практика по ЗДОИ, което пък подпомага един обобщен поглед по съдебната практика, но е и възможност да обсъдим по-широко проблемите, които възникват от конфликта между отделните закони - за достъпа до информация и за неговите ограничения. В този смисъл този форум се явява заместител и на липсващите дебати по повод промени в законодателството за достъп до информация в рамките на законодателната и особено на изпълнителната власт. У нас все още липсва обществено обсъждане на тази проблематика, организирано от публичните институции, което не говори добре за политиката по отношение на прозрачността в България.

Какви са основните проблеми, откроили се в хода на дискусията?

От една страна в дискусията бяха предварително фиксирани 4 проблема, свързани с баланса между достъпа до информация и отделни негови ограничения. Тези четири теми бяха очертани на основата на случилото се през последните две години. Темите бяха: достъп до документи, за които се твърди, че са държавна тайна; достъп до държавни договори; балансът между правото на достъп и защитените лични данни; и ограничението, свързано с така наречените подготвителни документи. Интересното е, че по всички тези въпроси имаше разгорещена дискусия, от която излязоха ценни идеи. Освен това се очертаха някои други проблеми, свързани, например, с недоброто състояние на публичните регистри у нас и липсата на нагласа сред администрацията, дори и при най-голяма нейна добронамереност, да се отнася с гражданите като с приятел. Това показва, че има още какво да се желае и има мегдан за работа.

ПДИ води 90 дела за достъп до информация в защита на обществения интерес. Кои дела бихте определили като особено важни?

Ние смятаме за важни всички дела, които сме подпомогнали. Екипът на ПДИ оказва правна помощ само на основа преценка на три критерия: необходимост от тълкуване на конкретна законова разпоредба, обществената значимост на случая и невъзможността на човека или организацията да си поемат сами правната помощ. За съжаление около 99% от обръщащите се към нас все още не могат да си позволят такова финансиране. Така или иначе третият критерий е само спомагателен, но някои дела едновременно поставят интересен проблем по тълкуването на закона и въпрос от обществен интерес. Така например, достъпът до договора на министъра на финансите с Crown Agents е важен за обществото въпрос, защото се разходват много средства и имаше явни опити за заобикаляне на състезателната процедура по поръчки. От правна страна пък случаят е интересен, заради позоваването на държавна тайна при отказа и възможността да бъде проверено от съда дали засекретяването и класифицирането на сделката е законосъобразно. Дело с особено значителен ефект за мен е делото на ПДИ срещу отказ на Правителствената информационна служба да даде Правилника за опазване на държавната тайна на НРБ, заради това, че е секретен. Смятам, че до голяма степен заради това дело в Министерския съвет започна активна работа по разсекретяване на документи, която завърши с изпращането на 1484 засекретени в миналото документи в Държавния архив, за да бъдат четени от всеки гражданин.

Очертаха ли се някакви стратегии за бъдещи действия за подобряване на съдебните практики по дела за достъп до обществена информация?

Аз продължавам да смятам, че практиката на съда има ключово значение за доброто прилагане на ЗДОИ. В това отношение възникна интересен дебат на конференцията, защото според част от присъстващите основната работа по прецизирането на баланса между достъпа и неговите ограничения трябва да свърши законодателният орган. Това принципно е така, но смятам, че настоящия тип работа на Парламента не създава гаранции за добро законодателство. Процесът като цяло не е прозрачен. Липсва обществено обсъждане на законопроектите, преди да бъдат приети от Министерския съвет, а процесът по приемането им между първо и второ четене в парламента е също непрозрачен. Точно обратното важи за съдебните решения. Независимо от тяхното крайно качество, те се приемат след изслушване и на двете страни при спазване, общо взето, на принципа за равнопоставеност на страните. Целият този процес е публичен, а в уеб страницата на Върховния административен съд човек може изключително лесно да получи достъп до основните документи, отразяващи дебата между страните. Ето защо, колкото и да звучи парадоксално, съм на мнение, че рационалният гражданин може да има по-големи очаквания от съда, отколкото от законодателната и изпълнителната власт. Затова разчитам повече на съдебната практика, отколкото на нормотворците. Екипът на ПДИ ще развива още своите стратегии в съответствие с обществения интерес.

Как бе приета натрупаната съдебна практика в България от участниците в международната конференция на същата тема, проведена на 25-26 ноември?

Интересен факт е, че когато гледаме от нашата собствена камбанария, често сме склонни да се отчайваме. Ние сме народ на песимисти. Когато погледнем себе си през погледа на другите, обаче, виждаме, че сме извървели много голям път през последните пет години. Колегите не само от републиките в бивша Югославия и други наши съседки, но и от нови страни членки на Европейския съюз като Словакия, Чехия и Унгария слушат с интерес за нашите постижения. За съжаление, все още ние не можем да се мерим с такива развити и открити демокрации като САЩ и Холандия. Оказа се, че за тях търговската тайна само по някакво невъобразимо изключение може да се появи като основание за отказ, а в холандския закон е изрично записано, че информацията от професионален характер не представлява лични данни. Колко далеч сме от тях можем да видим като обърнем внимание на нашите откази да се предоставят имена и телефони на общински съветници, имена и длъжности на държавни служители. Не бива да забравяме обаче, че за пет години ние трябваше да настигнем опит от 30-50 години, както и да променим бетонни нагласи към секретност. Мисля, че това засега се случва успешно, важното е да не сваляме гарда.

Интервюто взе Диана Банчева, ПДИ