Публикации | Информационен бюлетин, Брой 11(23), м. ноември 2005

Информационен бюлетин
Брой 11(23), м. ноември, 2005

Кристин Адер е сътрудник по въпросите, свързани със свободата на информация, в Архив национална сигурност - неправителствена организация, със седалище във Вашингтон. Вече двадесет години Архивът събира и публикува декласифицирани документи, получени по реда на Закона за свобода на информацията в САЩ.

Г-це Адер, каква е Вашата оценка за резултатите от международната конференция на тема: “Съдебна практика по прилагане на“законодателството, свързано с достъпа до обществена информация”, която се проведе в София?

За мен беше много интересно да участвам във форум, в който фокусът не е единствено върху свободата на информация в Съединените щати. Радвам се, че успях да се запозная с практиките на други страни, най-вече на тези от Източна Европа, където законите за свобода на информация са в сила от скоро и където съществуват различни практики от тези, които ние познаваме. Вярвам, че изтъкването на различията в практиките, било то съдебни или административни, водят до обективна оценка на съществуващите условия. Някои неща просто се развиват по-добре от други. Ето например, аз идвам от САЩ, където от много години имаме действащо законодателство за свобода на информацията. Благодарение на дискусията и изложените позиции, идващи от различни държави обаче, получих много идеи за това как конкретни проблеми могат да бъдат решени. Визирам най-вече ограниченията на достъпа на информация, попадаща в категорията на националната сигурност.

Добър резултат е взетото решение за по-активна комуникация между организациите, занимаващи се със свободата на информация. Ще се радвам да поддържам контакт с хората, които бяха тук тези дни. Всички те са адвокати, които работят за по-голяма свобода на информацията. Важно е да се следи развитието на конкретните казуси в различните страни. В една такава мрежа винаги можеш да разчиташ на съвет, даден от хора с опит в областта. Това е изключителен резултат.

Целта на конференцията бе да се сподели наученото от процеса на водене на дела за достъп до информация. Вие научихте ли нещо ново от колегите си от Европа?

Беше много важно за мен да се запозная с опита на страни, които прохождат в борбата за свобода на информация. Наистина, не съм била родена, когато този процес е започнал в Щатите и не знам какви са били там условията в началото. Изглежда обаче нещата при нас се повтарят. Политическият климат, отношението на администрацията, всичко това в контекста на борбата срещу тероризма, показват ясно тенденцията на правителството през последните пет години да ограничава достъпа до информация. Много е интересно да се види как бившите комунистически страни, за които американците имат стереотипно мислене като за затворени и недемократични, имат същите проблеми, свързани с достъпа до информация, каквито и ние в Щатите. Това е урокът, който научих през последните два-три дни. Мислим, че сме напреднали много в това отношение, но не сме. Много американци възприемат като чиста монета твърдението, че системата, в която живеят, е демократична и отворена, но има толкова много проблеми, свързани със свободата на информация. След като се запознах с работата на организациите от Европа, с борбата, която водят и успехите, които постигат, мисля, че трябва да последваме техния пример. Мисля, че ние в САЩ просто сме спрели борбата за свобода на информацията.

Вие сте най-новият член на Архива, какво от наученото тук бихте приложили в бъдещата си работа за повече свобода на информацията?

Мисля, че оттук нататък ще се опитам да съм по-активна в Мрежата на застъпниците за свобода на информацията. Архивът е сред основателите на Мрежата, но въпреки това не е бил достатъчно активен в международен план. Нашите усилия досега са били концентрирани върху проблеми в Щатите. Необходимо е да взимаме участие в инициативите на Мрежата. Случаите, които представих по време на конференцията, бяха интересни за участниците. Това, което чух, също е от огромна полза за бъдещата ми работа. Ще използвам повече примери от съдебните практики в различни страни. Това би увеличило тежестта на аргументите ни по конкретни казуси. По-убедителни ще са съветите, които даваме на законодателите или на Конгреса, на съдиите или институциите, когато цитираме практики от различни части на света. Досега сме цитирали международни конвенции или Article 19, или решения на Европейският съд за човешки права. Но този подход е много по-ефективен според мен. Много е важно да демонстрираме, че в свят на глобализация, американците не са толкова добри, колкото си мислят. И ние имаме работа за вършене.

Друга идея, която ми хрумна в резултат на дискусията, е необходимостта от сравнителен анализ в областта. Всеки има обща представа за това кои страни имат закон за достъп до информация, който в повечето случаи е близък до нашия.

Но тези специфични неща, за които си говорихме тук - като достъп до договори на държавата с частни фирми или до документи, свързани с националната сигурност, трябва да бъдат систематизирани и удобни за справка. Защото тази информация може да бъде достъпна в едни страни и недостъпна в други. Ако имаме поглед върху тази информация, това ще улесни работата ни в търсенето на достъп до определен вид документи.

Колко често мислите, че е добре да се провеждат такива конференции?

Би било много хубаво, ако членовете на Мрежата се събираха поне веднъж годишно. Още по-полезно би било да се срещаме на различни места. Да посетя офиса на ПДИ и да видя как върви работата при вас беше изключително полезно. След това посещение имам нови идеи за това как да подобря нашата уеб страница, например.
На конференцията присъстваха представители на 16 държави. Мисля, че е важно да се запознаем с работата на всеки един. Има доста уроци, които могат да се научат още. Досега не съм работила в мрежа и това е моята първа международна конференция, но със сигурност искам да продължа да развивам възможностите, които съществуват в тази насока.

Какво друго, освен работата в мрежа, виждате като съществен фактор за подобряване работата на организациите в областта на свободата на информация?

Като цяло Архивът работи много с международни организации. Мисля, че от изключително голямо значение за бъдещата работа в областта е срещата на представители не само на национални организации, но и на международни. Тук имаше представители на Article 19 и Отворено Общество. Успяхме да поговорим за възможностите за съвместни проекти не само в САЩ, но и в международен план. Това е нещо, което Архивът не е правил досега. Мисля, че всеки от нас имаше възможност да обогати идеите си за бъдещи съвместни проекти.