Публикации | Информационен бюлетин, Брой 11(23), м. ноември 2005

Информационен бюлетин
Брой 11(23), м. ноември, 2005

Изпълнението на съдебните решения не е проблем в Холандия

Роже Флюгелс е холандски независим консултант по въпроси, свързани с прозрачността и свободата на информация. Негови клиенти са журналисти, адвокати, неправителствени организации и бизнес компании. Той е единият от двамата редактори на двуседмичника Fringe Intelligence и месечника Fringe Spitting. Двете електронни издания разглеждат проблеми, свързани с разузнаването и свободата на информация.

Г-н Флюгелс, какви бяха предварителните Ви очаквания за вече проведената Международна конференция “Съдебна практика по прилагане на законодателството, свързано с достъпа до обществена информация - научени уроци”?

Предварителните ми очаквания бяха свързани с желанието ми да науча повече за обема, процента на успешно завършилите съдебни процеси, както и времето, необходимо за завършването на едно дело за достъп до информация в различните страни. Надявах се да разбера какво място заема свободата на информация в политическия живот на страните, до каква степен са активни неправителствените организации и медиите в тази област. Очаквах да се запозная с правните аспекти в прилагането на законите за свобода на информацията в различни части на Европа.

Изненада ли Ви нещо в процеса на двудневната дискусия относно съдебните практики в страните от Централна и Източна Европа?

Много неща бяха изненадващи за мен. Най-много ме впечатли едностранчивостта на концепциите за прилагане на законите за достъп до информация, както и за воденето на съдебни дела. Според мен получаването на достъп до информация е въпрос на тактика, не толкова на законодателство.

Разбира се, познаването на закона е необходимост, но това е само първата стъпка. Повечето закони за достъп до информация си приличат повече или по-малко. Като цяло, моето мнение е, че различията в практиките по закона - имам предвид предоставянето на информация - идват от различия в подхода, креативността и особеностите на политическата система, а не толкова от различия в законите или правните системи.

Това, което обаче наистина ме шокира, е фактът, че много от участниците гледат на Парламента не като на изцяло обществена институция, а като на управляващ орган. Този начин на мислене илюстрира за мен истинското значение на trias politica - разделението на властите, което е фундаменталната основа за създаването и функционирането на демократичната система. В Източна Европа това разбиране липсва. Предполагам, че е в резултат на недалечното комунистическо минало. Вярвам, че това е феномен, който скоро ще бъде преодолян, но който ясно подсказва необходимостта от диалог между Изтока и Запада, между старата и новата школа.

Мислите ли, че правителствата на западноевропейските държави са по-отворени и отчетни от тези на източноевропейските държави?

Не мисля, че можем да твърдим, че западноевропейските правителства са по-отворени. По време на отминалата конференция не сме говорили за активната прозрачност. Не сме и сравнявали статистика. Говорихме единствено за пасивната прозрачност - това всъщност е свободата на информация.

Както разбрахме, Вие от 15 години използвате Закона за достъп до информация в Холандия, за да откривате слабостите в системата. Мислите ли, че проблеми, с които се сблъсквате в борбата си за достъп до информация, са сходни с тези на колегите Ви от Източна Европа?

Законът за достъп до информация в Холандия се използва предимно от журналисти, изследователи, публицисти и неправителствени организации. Бих определил холандското правителство като едно от умерено тайните западни правителства. То е толкова тайно, колкото и това на Великобритания и на САЩ. Но определено е по-затворено от правителствата на скандинавските държави или на Канада. Използвам Закона за достъп до информация от края на 80-те години на миналия век. Подал съм повече от 2 000 заявления за достъп до информация. Около 33% от поисканите документи са свързани с работата на разузнавателните служби - това е моята специалност. Останалите са били по запитвания на журналисти по различни теми. Сред най-важните разкрития, които съм правил на основата на Закона за достъп до информация в Холандия, са документи, получени от инспекторати и агенции по изразходване на държавни средства. Най-големи са проблемите, свързани със злоупотреби с парите на данъкоплатците.

Повечето от дискутираните теми в проведената конференция се навсякъде. Това са широко и неясно формулираните ограничения на свободата на информация, злоупотребите с тези ограничения, липсата на юридически механизъм за налагане на наказания, опортюнизмът на управляващите, превесът, който се дава на ограниченията, свързани с националната сигурност. Има и основни разлики, разбира се. Проблемът с неизпълнението на съдебните решения никога не е съществувал в Холандия например. А това беше проблем, който бе поставен на масата тези дни от организации от Централна и Източна Европа.

От Вас чухме за използването на различни тактики за получаване на информация. Научихте ли Вие нещо ново за прилагането на закона от другите участници?

Холандският Закон за достъп до информация влезе в сила преди 25 години. Съществуващата традиция на политически консенсус обаче ограничи броят на подадените годишно заявления за достъп до информация до 1 000. В това отношение не бих казал, че съм научил нещо ново. Въпреки това, мога да кажа, че имаше някои интересни различия в практиките в Източна и Западна Европа. Например, повечето заявления в Холандия се подават от журналисти и само някои - от НПО-та. В Източна Европа е обратното - някои заявления се подават от журналисти, а повечето от НПО-та. Съществува разлика и в по-абстрактен план. Такава е разликата в мястото, което заема Законът за свобода на информацията на Изток и на Запад. В Холандия законът е инструмент, който се използва за разследвания. Получаването на достъп до информация не е феномен на гражданското общество. На Балканите обаче, достъпът до информация е част от едно общо движение към отворено общество. Затова бих казал, че проблемите, които съществуват, са общи, например защитата на личните данни, но те са резултат от различни процеси. Тези различия си заслужава да бъдат изследвани. Има какво още да научим. По-важно е да научим повече за културата, законите и практиките в различните страни. И тази конференция даде чудесна възможност за това.