Публикации | Информационен бюлетин, Брой 11(23), м. ноември 2005

Информационен бюлетин
Брой 11(23), м. ноември, 2005

Истинско постижение е, че 5 години след приемането на Закона за достъп до информация, 22% от населението го познава

Даниел Саймънс е юрист в Article 19 - международна организация, която се занимава със защита на свободата на изразяване и информация в целия свят. Основната дейност на Article 19 е свързана с повишаване на гражданското образование относно свободата на информация, както и с прилагането на законите в тази област.

Г-н Саймънс, по какъв начин Article 19 участва в процеса на развитие и разпространение на принципите за свобода на информацията в различни части на света?

Преди всичко искам да кажа, че Article 19 поддържа две основни програми в дейността си. Едната е регионалната програма. С нея целим да повишим гражданското образование и да подобрим прилагането на законите за свобода на информация в различни държави. Под гражданско образование имам предвид обучение на служители от държавната администрация относно техните задължение според Закона за достъп до информация. Това е нещо, което Програма Достъп до Информация прави в България от приемането на ЗДОИ досега.

Другата посока, в която са насочени усилията на Article 19, е техническата работа по писането на националните закони, определящи режима на достъп до информация. Това е правната ни програма.

Относно ролята ни в разпространението на принципите за свобода на информация, въпреки че не съм сто процента сигурен, мисля че Article 19 има участие в писането на повечето закони за свобода на информацията в Източна Европа. Публикували сме принципите, върху които трябва да се основава законодателството за достъп до информация. Тези принципи представляват един документите, определящите стандартите в областта. Разработили сме също така и примерен закон, който да служи като модел за приемането на бъдещо национално законодателство.

Какви са конкретните дейности, чрез които Article 19 участва в приемането на законодателство за свобода на информацията?

Mного често процесът започва с обучение на служители от централната администрация и срещи с представители на гражданското общество относно проблемите, свързани със свободата на информация в конкретната държава. В резултат на това обикновено се изготвя проект на закон, който ние анализираме и коментираме. Не бих могъл да изброя страните, в които Article 19 е правила това. Последните две държави, където аз лично давах бележки по проектозаконите, са Македония и Черна гора. В Македония законът е почти готов, а в Черна гора, както разбрахме тук, законът е приет преди няколко дни. На базата на моя анализ и бележки бяха направени някои промени - за съжаление, твърде малки.

Имахте възможност да се запознаете с естеството на водените съдебни дела за достъп до информация от организациите в Централна и Източна Европа по време на проведената международна конференция. Какви впечатления придобихте относно прилагането на законите за свобода на информация в региона?

Има още много какво да се желае от приложението на Законите за достъп до информация в страните от региона. Имайки предвид обаче, че повечето от законите бяха приети последните години, бях изключително изненадан да чуя, че за пет години в България познаването на правото на достъп до информация се е повишило от 3 на 22%. Такъв процент е истинско постижение и аз вярвам, че това се дължи най-вече на работата на Програма Достъп до Информация. В страни като Холандия, например, където Законът за достъп до информация е в сила от 25 години, процентът от населението, което го познава, е вероятно по-висок, но е далеч от 100. Ако се проведе проучване в повечето западноевропейски страни, няма да получите процент по-висок от 33. Това е и причината да има хора като Роже Флюгелс. Като използва активно закона, той проверява силата му и повишава нивото на познаване на неговото действие сред холандското общество.

Как оценявате резултатите от проведената международна конференция относно съдебните дела за достъп до информация, водени в шестнадесет държави?

Организацията на самата конференция беше фантастична. Радвам се, че успях да се срещна с обществото от неправителствени организации от региона, които се борят за свобода на информацията. Всеки участник имаше възможност да представи опитa си във воденето на съдебни дела за достъп до информация. Това създаде цялостна представа за състоянието на достъпа до информация в различните страни. Мисля, че конкретен резултат от двудневната ни среща е представата за това към кого можем да се обърнем при наличието на даден проблем. Имаме представа какви прецеденти съществуват в областта и какви случаи можем да цитираме от различните страни, които да бъдат в полза на нашите аргументи. За мен конкретен резултат е запознаването ми с хората и организациите, които се занимават с проблеми в областта на достъпа до информация. Това прави лесна комуникацията и координацията на действията по конкретни казуси. Системата за обмяна на информация между самите организации беше в центъра на дискусията. Много идеи се родиха в резултат на срещата, които ще бъдат осъществени в близкото бъдеще. Това определено е положителен резултат от проведената конференция.

Мислите ли, че Мрежата на организациите, активни в областта на свободата на информация, се разраства и придобива влияние?

Преди срещата в София нямах реална представа за дейността на организациите в областта на свободата на информация в Източна Европа. Бях наистина впечатлен от работата и постиженията им. Във всяка страна има много активно действаща неправителствена организация, нещо което ние нямаме в Западна Европа. Мисля, че Мрежата набира сила. Това важи и за страните извън Европа. Все повече и повече страни приемат своите закони за достъп до информация. Много често получаваме имейл от страна, за която не сме и подозирали, че е в процес на подготовка на закона или че е приела такъв. Знаете ли, че Йордания е в процес на приемане на закон за достъп до информация? Тя ще бъде първата арабска държава, или поне единствената в Близкия Изток, със подобен закон. Това е наистина показателно.