Публикации | Информационен бюлетин, Брой 11(23), м. ноември 2005

Информационен бюлетин
Брой 11(23), м. ноември, 2005

Ще работим за подобряване на състоянието на достъпа до информация в Западна Европа

Хелън Дарбишър е основател и изпълнителен директор на организацията Access Info Europe със седалище в Мадрид, Испания. Тя е и председател на управителния съвет на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията, на която Програма Достъп до Информация е съосновател и член.

Г-жо Дарбишър, какъв е мотивът за основаването на организацията Access Info Europe?

Мотивът за основаването на Access Info Europe дойде от разкритието, че страните от Източна Европа правят много повече, за да осигурят достъпа до информация като право, отколкото някои страни от Западна Европа. Това не означава, че правителствата в Източна Европа са по-прозрачни, но означава, че в тези страни, гражданите имат правото да поискат от всяка обществена институция определена информация.

Как се зароди идеята, на основата на какви Ваши наблюдения?

Идеята беше резултат от дълъг процес, но определено имаше две събития, които спомогнаха за зараждането й. Първото бе мониторингът, организиран от Правна Инициатива на Отворено Общество през 2003 г. и 2004 г. Тогава търсехме организации партньори, които да проведат мониторинг за нивото на прозрачност в съответните държави. Представете си учудването ни, когато не успяхме да открием неправителствени организации, с които да работим в Западна Европа. Това беше първият сигнал, който получихме за нуждата от укрепване на този сектор в областта на свободата на информация. Все пак, намерихме партньори в Испания и Франция през 2004 г. Мониторингът не се проведе във Великобритания, защото тогава там законът не беше още в сила.

Резултатите от проучването бяха не по-малко изненадващи. Те показаха, че освен липсата на активно гражданско общество, съществува и проблем с практиките в Западна Европа. България, Румъния и дори Армения се представиха много по-добре, отколкото Испания и Франция в проучването, което се проведе в четиринадесет страни. Бях шокирана най-вече от лошите показатели на Франция, защото във Франция има действащ Закон за достъп до информация. Ясно се очерта проблемът с правото да се търси и получава информация в двете западноевропейски страни. Причините за това разминаване са две: първата е, че законите в новите демократични страни са по-ефективни; а другата - че в тях има по-голямо търсене на информация. Както знаете, търсенето на информация определя активното прилагане на Закона за достъп.

През ноември 2004 г., отново със съдействието на Правна Инициатива на Отворено Общество, се състоя среща на тема съдебни дела за достъп до информация в Лондон. Присъстваха активисти и специалисти от цял свят. В процеса на дискусията отново стана ясно, че активността на организациите в Източна Европа, Латинска Америка, Индия и Южна Африка е много по-голяма от тази на организациите в Западна Европа. В същото време, имам собствени наблюдения от последните две години, когато живях в САЩ. Видях как организации като Архив национална сигурност, Американският съюз за граждански свободи и др., използват активно американския Закон за свобода на информацията, за да гарантират защитата на други граждански свободи. Във време, в което съществуват толкова ограничения на гражданските свободи, особено като част от политиката на борбата срещу тероризма, западноевропейците трябва да използват активно правото си да търсят информация, за да защитят тези свободи. Може би Великобритания е изключение в това отношение, защото хората там използват активно новия Закон за достъп до информация. Трябва да се създадат стимули за това навсякъде.

Освен на себе си, на кого разчитате в това начинание?

Обсъдих идеята с активисти, както от Източна, така и от Западна Европа. Консултирах се с хора като Гергана Жулева от Програма Достъп до Информация, Дейвид Голдбърг от Кампания за свобода на информация в Шотландия и много други с опит в областта на достъпа до информация. Говорихме за необходимостта да се създаде организация, която да организира директни кампании за свобода на информацията, като например подготовка на закони, приложение на съществуващото законодателство, водене на съдебни дела за достъп до информация. Важен аспект от работата на новата организация трябваше да бъде и стимулирането на други групи от гражданското общество да използват закона. Така че усилията ще бъдат съсредоточени в две насоки - увеличаване качеството на съществуващите закони и стимулиране на други обществени групи да ги използват. Мисля, че ако имаме по-активно гражданско общество по проблемите на достъпа до информация, тогава практиките ще се променят съществено. В това отношение Великобритания е много добър пример. Приложението на закона там е много активно. Според официалната статистика през първите шест месеца от влизането на закона в сила, администрацията е отговорила на 70% от подадените заявления в законоустановения срок. Това е отлично постижение. Също така имаме още по-добри модели на изпълнение на закона - например в Швеция. По време на конференцията в София обаче, чухме, че в Холандия съществува проблем с използването на закона - необходимо е обществото да го използва повече, за да работи той ефективно. Предоставянето на информация не е автоматично, дори и в по-развитите западни страни.

По какъв начин виждате сътрудничеството между Access Info Europe и организациите, които работят в областта на свободата на информация в Източна Европа?

Този процес обещава да бъде много интересен. В момента обществените организации с най-голям опит в областта на достъпа до информация са организации като ПДИ в България и другите организации от Източна Европа, които участваха в конференцията тези дни. Те имат по-голям опит от която и да е организация от Западна Европа. За подготовката на кампанията за приемане на Закон за свобода на информацията в Испания използвахме примера на страните от региона, както и от Латинска Америка. За привличане на различни групи от обществото в дебата за приемането на закона прилагаме “научените уроци” най-вече от Източна Европа. За началото на кампанията за испанския Закон за свобода на информацията поканихме Гергана Жулева от ПДИ, България, Иса Луна Пла, директор на Мексиканската организация LIMAC, занимаваща се с достъпа до информация; Хавиер Касас, директор на Програмата за свобода на информацията в Перу към организацията IPYS; и Дейвид Голдбърг от Шотландия. Целта ни е да представим опита на неправителствените организации от демокрации в преход пред испанските НПО-та. Съществуваха опасения относно този подход, защото западноевропейците не обичат да бъдат поучавани от източноевропейците. В този случай обаче, ние имаме резултатите от мониторинга, които ясно показват, че Испания се е представила много по-лошо от България, например. Испанското правителство се отнася с необходимата сериозност към проблема и е готово да дискутира възможностите за повишаване на прозрачността в работата им.

Какви са краткосрочните планове на Access Info Europe? Има ли проекти, по които вече работите?

Access Info Europe все още е в процес на регистрация според изискванията на испанското законодателство. Фондацията ще започне официалното си съществуване от януари 2006 г. Ето защо все още нямаме проекти, по които да работим. В същото време имаме около дузина основатели и членове от цяла Европа. Доста хора подкрепиха идеята за основаването на Access Info Europe. През последните няколко седмици започнахме преговори с организации, които работят активно с Европейския съюз. Такава е Statewatch, базирана във Великобритания. Такива са и Европейската федерация на журналистите и Европейската организация на потребителите за увеличаване прозрачността в работата на Европейския съюз. Сътрудничеството на Access Info Europe с тях би било от полза от гледна точка на приложението на опита на отделни държави за подобряване състоянието на достъпа до информация в работата на европейските институции. Другият проект, в който ще участваме през 2006 г., е свързан с дебата по изготвянето и приемането на конвенция за достъпа до информация от Съвета на Европа. Този дебат е изключително важен, защото тази Конвенция, която ще представлява нормативна рамка, гарантираща достъпа до информация в Европа, трябва да определи най-високите стандарти за това. Проблемът, който имаме в Западна Европа, е, че съществуващите закони са закони за достъп до документи, а не до информация. Те не включват всички власти като задължени субекти и определят режим на достъп до някои типове документи. За да се поставят високи стандарти в областта, трябва да се разшири дефиницията за правото на достъп до информация. Освен това Access Info Europe ще продължи работата си с Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията и ще се включи в четвъртата годишна среща на комисарите и омбудсманите по достъпа до информация, която ще се състои през май 2006 г. в Манчестър, Великобритания. Комисарите канят членовете на Мрежата в тази среща, за да са сигурни, че гражданското общество участва активно в дискусиите им.