Информационен бюлетин
Брой 11(23), м. ноември, 2005

Достъпниците от Европа и САЩ се срещнаха в България

Международна конференция на тема: “Съдебни дела за достъп до обществена информация - научени уроци” събра в София застъпници за свобода на информацията от шестнадесет държави. Съдебните практики в областта на достъпа до информация в различни държави от САЩ и Европа бяха основна тема на двудневния форум, организиран от Програма Достъп до Информация (ПДИ) с финансовото съдействие на Съвета на Европа.

Юристи - експерти и активисти от неправителствени организации от Албания, Армения, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Македония, Молдова, Румъния, Сърбия и Черна гора, Хърватия, Унгария, Холандия, Чехия, и САЩ споделиха опита си във воденето на съдебни дела, направиха оценка на общественото значение на тези дела за подобряване достъпа до информация и обсъдиха бъдещи стратегии за сътрудничество. В интензивната дискусия взеха участие и представители на международните неправителствени организации: Правна Инициатива Отворено Общество, Институт Отворено Общество, Article 19 и новоучредената Access Info Europe.

Повечето от участниците в отминалата конференция са членове на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информация, създадена на 28 септември 2002 г., в края на подобна конференция, проведена в София.

Тазгодишната среща беше открита от Гергана Жулева, изпълнителен директор на Програма Достъп до Информация:
Идеята на организаторите бе да се осигури място за живо общуване и размяна на опит между организациите, които работят в областта на свободата на информация, сподели тя и благодари за финансовата подкрепа за осъществяването на тази идея на Съвета на Европа.

Участници в конференцията

Три години делят застъпниците за свобода на информацията от основаването на Мрежата. “Много неща се случиха през тези три години”, започна встъпителната си реч Хелън Дарбишър, председател на управителният съвет на Мрежата и директор на новооснованата организация Access Info Europe. А цялостната равносметка звучеше така: “Обществото на гражданските организации, борещи за свобода на информацията, става все по-голямо и силно, значителен брой нови закони бяха приети, още повече бе направено за доброто им прилагане, въпреки трудностите.

Успехите, които сега можем да цитираме на национално ниво, са в резултат на доброто сътрудничество между неправителствените организации и правителствата, на добри медийни кампании, на активна работа с различни обществени групи или дори посредством водене на съдебни дела. За последните пет години, благодарение на работата на организации като ПДИ, ниво-то на познаване на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) в България се повиши от 3% на 22%. Разбира се, има какво да се желае, но резултатите са налице и са впечатляващи.
Нови и важни неща се случват и в Съвета на Европа. Преди две години получихме Препоръка 2002(2), регламентираща достъпа до информация в страните-членки на Съвета, а сега се обсъжда приемането на нормативна рамка, с която да се гарантира достъпа до информация.

На ниво международни съдилища, също бяха взети важни решения. Става дума за случая срещу Чили, който се разгледа от Интер-американския съд за човешки права (базиран в Коста Рика). Този съд за пръв път в 26-годишната си история гледа дело за достъп до информация. По същия случай Интер-американската комисия по човешки права (базирана във Вашингтон), публикува особено мнение, с което застава на страната на търсещите информация. Ако съдът подкрепи тази позиция, неговото решение в полза на заявителите за достъп до информация би било първото такова, което определя правото на достъп до информация като основно човешко право. Решението на съда се очаква през март 2006 г.

Паралелно със защитата на правото на информация от страна на междуправителстве-ните институции, занимаващи се с човешките права, започна кампанията за увеличаване на прозрачността в работата на международните финансови институции. Инициатива за глобална прозрачност, в която участват и организации като Article 19, Архив национална сигурност (САЩ) и някои други от присъстващите организации, доведе до подготовката на Харта за прозрачност на международните финансови институции. В резултат на тази инициатива се забелязват промени в политиката на някои международни финансови гиганти. Азиатската банка за развитие направи промяна в политиката си от политика на предоставяне на информацията към политика на пълна прозрачност, с някои приложими ограничения. Това е нещо, което успяхме да постигнем на национално ниво в много части на света, но предстои още много работа, за да постигнем подобни резултати на международно равнище.

Ролята на гражданското общество в постигането на всички тези резултати е абсолютно ясна. Тя е ясна за всички нас, присъстващи днес тук, но нека ви дам и конкретен пример. Ролята на гражданските организации беше отбелязана от внушител-ното им участие в Третата годишна среща на Комисарите по достъп до обществена информация в Канкун, Мексико през февруари т.г. Много от вас бяха там. Мисля, че ще се видим на подобна среща и догодина, защото повечето от вас са членове на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията.
Искам да обърна вниманието ви към още едно постижение на нашата общност. Това е увеличаването на страните, в които се празнува Денят на правото да знам. Това е сигнал за повишаване на познаването на правото на информация. Тази година 25 страни отбелязаха празника. Посланието, което изпращаме с този ден се получава от все повече и повече хора. Програмата за развитие на ООН, например, публикува вътрешен меморандум, за да припомни на служителите си, че 28 септември е Денят на правото да знам.

Затова нека да се поздравим за успехите, на които се радваме в резултат на упоритата си работа.

Въпреки това, има твърде много и сериозни проблеми, които предстои да решаваме. Мисля, че затова най-вече сме се събрали. Непрекъснатата заплаха от терористични нападения, както и вътрешната нестабилност в страни с установени демократични традиции като Франция, например, поставят под въпрос начинът, по който ще бъдем управлявани и контролирани от силите на реда. Все повече и повече сме наблюдавани, а нивото на секретност в делата на правителството нараства. Тези условия влияят директно върху концепцията за правото на достъп до информация. Ето защо нашата задача е да се борим за конкретна дефиниция на това право, както и за неговата защита. Наше задължение, като застъпници за свобода на информацията, е да осигурим максимална отвореност като част от ценностите на гражданското общество. Ето защо следващите два дни трябва да бъдем критични не само към това, което сме постигнали досега, а трябва да обсъдим и това, което ни предстои, за да защитаваме по-ефективно правото на достъп до информация”, завърши Хелън Дарбишър.

Материала подготви: Диана Банчева