Информационен бюлетин
Брой 9(21), м. септември, 2005

“Мисля, че е възможно да бъде осъществен реален достъп до информация”,
Христо Христов, жулналист от в. “Дневник”

Хр. Христов, с наградата “Златен ключ” за цялостен принос в областта на достъпа до информация

- Поздравяваме Ви за получената награда, г-н Христов. С какво специалната награда за цялостен принос в областта на достъпа до информация - “Златен ключ” - е по-различна за Вас? Тази награда за мен е особен и много важен знак за това, че е забелязан трудът ми през последните години. Специалното за мен е, че се номинира едно усилие да се разкрие един от най-бруталните случаи от престъпленията на българския комунизъм, а именно убийството на писателя-десидент Георги Марков в Лондон. И не мога да не съм щастлив, когато една организация като Програма Достъп до Информация оценява труда и усилията в тази насока. Тази награда показва, че има смисъл да се работи за разкриването на тайните от миналото и занапред. - В книгата “Убийте “Скитник” има специална глава за битката за достъп до информация. Как Ви помогна ЗДОИ за разкриването на истината в случая “Георги Марков”? От една страна ЗДОИ ми помогна неимоверно много. Безспорно този закон е най-силното оръжие на българските журналисти, които работят с тази материя и търсят не само актуална, но и информация от миналото. Но от друга страна, през последните 4-5 години, особено що се отнася до работата с архивите на бившата Държавна сигурност, работата е изключително затруднена и в момента проблемите не са по-малко, отколкото преди.

Това от своя страна доведе до редица съдебни дела, които показват, че институциите трябва да имат предвид, че гражданите и журналистите знаят своите права и когато те са нарушени, има процедура, която да ги защити. Макар тя да е дълга, заобиколна и мъчителна. Аз използвам този механизъм много активно. Имам предвид съдебният котрол, разбира се.

- Какви са проблемите, които срещате на етапа “съдебен котрол”?
- Моят опит показва, че има институции, които не познават в най-общия контекст законите. Например, в моя съдебен спор с Националната разузнавателна служба директорът задържа преписката, с която трябва да бъде сезиран Софийския градски съд, близо 5 месеца. Според закона жалбата до съда трябва да бъде изпратена чрез директора на институцията, чието решение се обжалва. Това говори за две неща - или че в тази толкова важна и значима институция не се познават законите, или че умишлено се бави един такъв съдебен спор.

- Опитът, който имате в търсене на обществена информация, направи ли Ви оптимист или песимизмът все още надделява, когато подавате заявление по ЗДОИ?
- Мисля, че е възможно да бъде осъществен реален достъп до информация. Според мен има значително подобрение относно получаването на “съвременна”, ако така мога да се изразя, информация. През тази година правих проучване на тема “Малките ВЕЦ”, в което се обърнах със заявление по ЗДОИ към Министерството на околната среда и водите. Там работата е организирана по системата “предоставяне на информация на едно гише”. Бях изключително приятно изненадан, че цялата информация, която поисках, ми беше дадена в пълен обем и срок и то не само на хартия, но и на електронен носител. Тук бих припомнил, че това министерство бе първото, осъдено по ЗДОИ. Това показва, че една институция, когато се ръководи от хора, които са решени да спазват закона, може да предоставя реален достъп до обществена информация. Предполагам, че и в други държавни институции, в които има проблеми с достъпа до информация, и се стигне до неприятния момент, в който те да бъдат показани в обществен план като иституции, които не изпълняват закона, след това ще коригират работата си и да започнат да спазват закона. В този аспект не мога да не бъда оптимист и смятам, че тепърва държавните институции и работещите там ще се научат, че не те са тези, които трябва да казват каква информация дават, а са само служители, които трябва да спазват закона и да предоставят достъп.

Интервюто взе Антон Андонов, ПДИ