Информационен бюлетин
Брой 8(20), м. август, 2005

Достъпниците по света: Латинска Америка пази в тайна обществената информация
Пабло Бачелет, в. “Miami Herald”, 12 август 2005 г.

Нищо друго освен истината? Не съвсем, не и в Латинска Америка. Преди няколко години негодуванието на латиноамериканците от корупцията подтикна голям брой от правителствата в региона да приемат закони, които да дадат право на обикновените граждани на достъп до официални документи. По този начин щеше да се вдигне покривалото на секретността, което прикриваше държавните афери столетия наред.

Между 2001 и 2004 г. десет латиноамерикански нации въведоха мерки, подобни на предвидените в Закона за свобода на информацията на САЩ. Застъпниците на процеса го нарекоха революция, която трябва да стимулира участието на гражданите в обществените дела и да укрепва демокрацията.

Реално обаче нещата не се развиха по благоприятен начин. С няколко изключения, повечето от инициативите затихнаха, а други бяха доведени до пълна неефективност, според неправителствени организации, които се борят за повече прозрачност в управлението.

“В цяла Латинска Америка се води борба срещу културата на тайните”, казва Едуардо Бертони, експерт по свободата на словото в Интер-американската комисия по човешки права (базирана във Вашингтон). “Това е култура, която се е вкоренила дълбоко по времето на диктаторските режими, когато всичко, което е правела държавата, е било секретно”. Според Бертони седем страни в региона имат изработени закони за свобода на информацията. Три други държави имат административни правила или предоставят достъп до документи посредством други закони, а осем са страните, които нямат закони за свободен достъп до информация.

Дебатът за законодателство, уреждащо достъпа до информация в Латинска Америка, по някакъв начин отразява узряването на демократичните традиции на континента, които са пострадали заради военните режими, управлявали през по-голямата част от XX век.

“Сега, когато армиите започват да прибират оръжието си, старата аксиома “информацията е власт” започва да се промъква в съзнанието на гражданите”, казва Петер Корнблу, главен анализатор в “Архив по национална сигурност”-неправителствена организация със седалище във Вашингтон, която публикува документи, разсекретени и получени по приетия през 1966 г Закон за свобода на информацията в САЩ.

Пионер в областта на инициативите за свобода на информацията в Латинска Америка е Мексико и неговият президент Висенте Фокс, който слага край на 70-годишния режим на Революционната партия. Президентът Фокс встъпва в длъжност през 2000 г., като внася пакет от закони, с които цели постигане на по-голяма прозрачност в управлението. Един от тези закони е Законът за свобода на информацията. Том Блентън, изпълнителен директор на “Архив за национална сигурност”, определя този закон като “световния златен стандарт”. Със заповед на Фокс в интернет се публикуват протоколите за харчовете на правителството. Но когато обществото разбира, че правителството харчи по 400 долара за всяка една хавлиена кърпа в президентския дворец Лос Пинос, президентът уволнява един от главните си съветници.

Днес мексиканците могат да искат достъп до правителствени документи посредством централизиран уеб-сайт, който се контролира от специализирана агенция. В рамките на 20 дни обществените институции трябва да отговорят. След този срок те подлежат на санкция. Откакто законът е в сила, повече от 75 000 заявления за достъп до информация са били подадени, съобщава Ернесто Билануеба, един от авторите на Закона за свобода на информацията в Мексико.

Застъпници за свобода на информацията са успели да получат достъп до документи, които доказват участието на настоящи висши управници в ликвидационни акции на леви активисти през 1971 г. Журналисти успяха да хвърлят светлина върху задкулисни игри на администрацията на Фокс, което обаче за малко да доведе до прекъсване на дипломатическите отношения с Куба през 2004 г. Въпреки това, Билануеба, който води кампания за свободата на информация в голяма част от страните в Латинска Америка, казва, че на много малко места нещата са толкова напреднали, колкото в Мексико. “Някои закони не са добре написани и не отговарят на минималните стандарти. Това означава, че тяхното изпълнение зависи от нерегламентираната преценка на управляващите”, смята той.

Перу има Закон за свобода на информацията, който е в сила от 2002 г, но преди два месеца Конгресът одобри законопроект, свързан с разузнаването, който предвижда максимален срок (от 5 до 20 години) за секретност за документи, касаещи националната сигурност. С проектозакона се цели също да се разшири понятието за национална сигурност, като се включат някои “невоенни” случаи. Такова условие би дало правомощия на държавните служители да държат голям брой документи далеч от обществената сфера.

В Аржентина Долната камара на Парламента прие Законопроект за свобода на информацията през 2003 г., чието съдържание следва Американския и Мексиканския модел. Сенатът, обаче, одобри версия на закона, с която се дава много по-голяма свобода на служителите при взимането на решение за предоставяне на достъп до документи. И така, ако двете камари на Парламента в Аржентина не стигнат до консенсус за съдържанието на закона, той може да остане само в проект.

“Пет години работа може да завърши без резултат”, предупреждава Карола Лустих от Аржентинската асоциация за човешки права - организация, със седалище в Буенос Айрес, която подпомага гражданското участие в обществения живот. В момента г-жа Лустих участва в обучителен семинар на “Архив за национална сигурност”.
Дори в Чили, която дълго време бе смятана за страната в Латинска Америка с най-малка степен на корупция, придобиването на правителствени документи изисква “множество адвокати и съдебни решения”, по мнението на Корнблу. През 1998 г., екологичната организация “Терам” поиска копие от оценката за въздействие на околната среда относно проект за дърводобив, познат като “Реката Кондор”. След като правителството отказа достъп, през 2005 г. случаят бе отнесен до Интер-американския съд за човешки права (базиран в Коста Рика), който за пръв път в 26-годишната си история гледа дело за достъп до информация.

Бразилия прие проект на Закон за свобода на информацията и дори определи специални комисии в държавните институции, които да ускорят работата по предоставяне на достъп до информация. В момента обаче, Конгресът обсъжда проект на закон, който ще забрани достъпа до информация относно финансовото състояние на политическите фигури, освен ако те не дадат такава по собствено желание. Това съобщава Марсело Соарес, председател на групата на разследващите журналисти, които работят за приемане на закони, гарантиращи отвореност в управлението. В края на 2002 г., Парламентът удвои сроковете за разсекретяване на информация и дори въведе категорията на вечната тайна -вероятно с цел да защити достойнството на герой от войната през 1865 г с Парагвай, за който съществуват обвинения, че е хвърлял труповете на болни от малария във водоизточниците на Парагвай. Това е мнението на Соарес, изразено в интервю по телефона от Сао Паоло.

Въпреки това, през последните години Латинска Америка извървя дълъг път в постигането на повече прозрачност за обикновените граждани в работата на правителството, казва Том Блентън. “Тези закони не са сребърна стрела”, добавя той. “Но те са необходимата подготовка за промяна в перспектива. А промяната в нагласата и навика е въпрос на смяна на поколението.”

Превод от английски: Диана Банчева


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 08.09.2005 • © 1999 Copyright by Interia & AIP