Публикации | Информационен бюлетин, Брой 8(20), м. август 2005

Информационен бюлетин
Брой 8(20), м. август, 2005

Интервю на броя: “Законът за достъп до обществена информация е инструмент в работата ми”
смята Юрий Иванов, председател на Гражданско сдружение “Обществен барометър” - Сливен

Юрий Иванов е инженер и икономист от Сливен. Има добра кариера, която приключва в момента, в който решава да подаде сигнал за злоупотреби в службата, в която работи. Резултатът от сигнала е, че е уволнен за уронване престижа на службата. Тогава Юрий Иванов избира друг начин да се бори с корупцията - инициира създаването на гражданското сдружение “Обществен барометър”. Пета година сдружението и неговият председател се намесват във всичко, което е важно за живота на сливенци и по преценката на своите съграждани се намесват успешно. Сдружението вече два пъти е отличено за дейността си на церемонии по случай Международния ден на правото да знам - 28 септември.

С Юрий Иванов разговаря Веселина Седларска, координатор на Програма Достъп до Информация в Сливен.

- Г-н Иванов, къде и как се пресече дейността ви със Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ)?

- Когато започнахме работа над първия си анти-корупционен проект, такъв закон още нямаше. Тогава разбирах, че нещо ми пречи да събирам нужната информация. Тогава се молех за информация. Молех се в буквалния смисъл. Този закон просто ми падна от небето. Той стана инструмент в работата ми. В самото начало беше трудно, трябваше да се прокарват пътеки. Законът беше непознат, фондация Програма Достъп до Информация все още не беше започнала така масово да обучава граждани, неправителствени организации, журналисти и служители от администрацията в прилагането на ЗДОИ. В София може би законът се знаеше, но в провинцията беше нещо ужасно. Получаваше се така, че с подаването на заявления нашата организация обучаваше служителите от администрацията.

- Колко често ползвате ЗДОИ?

- Мога да бъда съвсем точен по отношение на общината, защото наскоро поисках справка за ползването на закона. Оказва се, че през 2001 година е подадено едно заявление за достъп до обществена информация и то е от “Обществен барометър”. През 2002 година са подадени вече 4 заявления, но всички те са отново от нашата организация. През 2003 година в Сливенската община са регистрирани 22 заявления, 12 от тях сме подали ние. През 2004 година сме се обърнали към общината 6 пъти от общо 13 случая на заявление. В Областната управа, мисля, сме единствените, които са искали информация по ЗДОИ. Ползвал съм закона и в други институции.

- В такъв случай сте достоверен източник на впечатление как администрацията се отнася към закона?

- Сложното в този закон за администрацията е, че те нямат технологичната готовност да го прилагат. Особено в началото, когато нямаха никаква електронна база данни, сега може и да имат някаква. Но в началото, те просто не можеха да натиснат бутона и да принтират, тъй че 14-дневният срок ги ужасяваше. Второ, те нямат архиви. Това мога да го кажа със сигурност, защото нашата организация искаше информация за изминал период и се оказваше, че такава информация просто няма. Ставаше ясно, че администрацията не може да работи със собствените си документи, а може да прави нещата само на момента. Мине ли моментът, все едно че нищо не е ставало - рисунки върху вода. Това е опасното на закона за тях, защото показва тяхната невъзможност да си водят отчет. Хората в неправителствения сектор са обучени, знаят как да работят с документите, да водят отчет. Това в администрацията го няма. По обикновената логика, ако една администрация не води отчети, това означава, че тя не е наясно със задълженията си, с работата, която се очаква от нея да свърши, или още по-просто - не е наясно с длъжностната си характеристика. При това положение хаосът със закона става пълен. Те слагат един човек, който да приема заявленията по ЗДОИ, и той става “и-сам-воинът-е-воин”. Този човек стои между чука и наковалнята, между искащия и даващия. Проблемът с тези хора е, че те, като част от администрацията, не застават на страната на закона, а на страната на администрацията. И започват да изкривяват закона. Да си съчиняват срокове, например. Както аз получих текст от Сливенската община в отговор на мое заявление, в което ме убеждаваха, че 14-дневният срок е само за вземане на решение да ми се отговори(!), а окончателно отговорът си мога да потърся след 60 дни(!). Бях изумен. В отговор на заявлението си по ЗДОИ бях получил документ с невярно съдържание, тоест бях получил отговор, който ми обяснява неверни неща за правата ми по закона.

- А как стоят нещата в другите институции и къде всъщност са най-зле?

- Областният управител тръгна да ни закрива чрез съда. То беше в етап, в който исках много информация за управление на държавната собственост. И понеже възникна някакво съмнение за участие на областния управител в неясни операции, нашата работа беше да уведомим икономическата полиция за тези съмнения. Съответният капитан от полицията накарал областния управител да напише обяснение. А реакцията на областния управител беше, че заведе дело срещу нас и поиска закриване на организацията. Не спечели в Сливен. Обжалва, не спечели и в Апелативния съд в Бургас. Най-лошо обаче стоят нещата в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) . Затова там ги съдим ние.

- Вие сте водили няколко дела след отказ на информация. Kакви, колко, как приключиха?

Много са, някои вече приключиха, други все още продължават. Пълна информация за всички дела най-заинтересованите могат да намерят в сайта на организацията ни на адрес www.corruption-bg.org. Осъдихме, например, Сливенския общински съвет за това, че не ни предостави отчетните доклади на управителите и контрольорите на общинските фирми. Водя все още три дела срещу МРРБ. Много ги влачат, много. Очаквам тези дни да приключи едно дело срещу Областна инспекция по труда в Сливен (виж карето). В тия съдебни изпитания съм получавал пълна методическа помощ от ПДИ, дори две от делата те водиха от името на нашата организация.

На 13 юни 2005 г. Сливенският окръжен съд отмени отказ на Областната инспекция по труда да предостави обществена информация. Делото е образувано по жалба на гражданското сдружение “Обществен барометър”, което е поискало по Закона за достъп до обществена информация копия от актовете, съставени на търговските дружества в областта за неизпъл-нени предписания на инспекцията за периода 1999-2000 г. Поискало е и копия от протоколите за извършени проверки от инспекцията.

Информацията е била отказана с мотивите, че представлява класифицирана информация (служебна тайна) и засяга интересите на трети лица. Според съда, след като е изтекъл 2-годишният срок за защита на служебна тайна, инспекцията не може да се позовава на това ограничение на правото на достъп. Що се отнася до защитените интереси на третото лице, окръжните съдии отбелязват, че процедура по тяхната защита, както е предписана в закона, изобщо не е провеждана. След влизането в сила на решението делото ще се върне на инспекцията за продължаване на процедурата по предоставяне на достъп до информация.

- Вие виждате слабостите на тези, които прилагат ЗДОИ, а виждате ли слабости в самия закон?

Според мен от закона са изключени някои субекти, които задължително трябва да присъстват. Аз ровя много около общинската собственост - интересува ме корупцията, все пак, а корупция има там, където има икономика - и смятам, че управителите на общински търговски дружества трябва да са непременно задължени субекти по Закона за достъп до обществената информация. Тези хора остават някак скрити, не носят никаква персонална отговорност. И ние ги оневиняваме тотално. А те влизат в кръговрата на обществения живот на града - хора с опит, готови да кандидатстват за важни постове. Според мен директорите на държавни предприятия и на общински търговски дружества трябва да отговарят по ЗДОИ.

Чувал съм, че в Гърция този закон е железен - в смисъл, че се налагат големи глоби за неспазването му. Тук виждам втората слабост в българския закон, нещата с отговорността по спазването на закона са завоалирани. Представете си обикновения гражданин. Той наистина е обикновен гражданин, не е НПО, не е фирма, а обикновен човек. И ако администрацията го смачка, какво може да направи - самият той, без адвокат? Законът трябва да бъде на страната на този обикновен човек, а не на страната на чиновника, който го е смачкал. Наказание трябва да има и то да е директно, персонално. Законът трябва да дисциплинира. Глобата трябва да се плаща лично, защо трябва да натоварваме бюджета? Значи той - чиновникът, не разбира от закона, а ние наказваме общия бюджет на всички нас. Не виждам голяма логика в това.