Информационен бюлетин
Брой 8(20), м. август, 2005

Приключения с наводнения: Удавихме се в незнание
Кирил Терзийски, ПДИ

“На 9 август водна маса залива село Капитан Андреево и КПП “Капитан Андреево”. Наводнението е могло да бъде предвидено, защото е резултат от преливането на река Марица след изпускането на водите от язовир “Тополница”. По време и след наводнението на Пловдивско. Местното население не е предупредено, за да се вземат превантивни мерки и да се спаси поне част от имуществото и домашните животни. Никой не даде отговор на журналистическите въпроси: Ще бъде ли потърсена отговорност за липсата на информация за предвидимото бедствие? Коя институция в най-голяма степен не си е свършила работата?”

Тези и други подобни материали можеха да се прочетат в регионални и национални медии след третото през тази година наводнение в страната. В следващите няколко реда ще се опитаме да дадем отговор на въпросите от гледната точка на закона.

Законодателството, уреждащо функциите на държавата при бедствия и аварии, в момента е в процес на синхронизация с това на Европейския съюз (ЕС). Първата стъпка в това отношение бе приемането на Закона за управление при кризи (ЗУК, обн., ДВ, бр. 19 от 01.03.2005 г.), с който бе отменен досега действащият Закон за подпомагане при обществени бедствия (ЗПОБ). Предстои до края на септември т.г. Министерски съвет (МС) да приеме редица подзаконови нормативни актове (наредби и правилници), необходими за прилагането на новия закон. Дотогава, по силата на § 13, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за управление при кризи, запазват действието си подзаконовите нормативни актове, издадени на основание отменения Закон за подпомагане при обществени бедствия.

Основният такъв подзаконов нормативен акт, издаден при действието на стария закон и действащ в момента по силата на § 13, ал. 2 от ЗУК, е Правилникът за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи (ПОДПЛПБАК). Съгласно правилника общото ръководство на дейността по недопускане, намаляване и ликвидиране на последствията при възникване на бедствия, аварии и катастрофи се осъществява от МС. Структурата на конкретните държавни органи, осъществяващи тази дейност е следната:

На първо място, съществува Постоянна комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към МС, чиято дейност се подпомага от щаб, който неизменно включва и представители на Държавна агенция “Гражданска защита” (ДАГЗ). Една от основните задачи на тази постоянна комисия е организирането и провеждането на превантивна дейност за предотвратяване и намаляване на вредните последици от бедствия, аварии и катастрофи (чл. 10, т. 3 от ПОДПЛПБАК). Управленските си функции пък постоянната комисия осъществява чрез Националния център за управление при кризисни ситуации, който се създава в щаба на комисията. Към постоянната комисия са създадени още Научно-координационен съвет и експертни съвети, чиято основна задача е подпомагането на постоянната комисия при провеждане на превантивната дейност.

На второ място, съществуват постоянни комисии за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи в областите и общините, чиито председатели са областните управители - съответно кметовете. Тези комисии също имат задължение да организират и провеждат превантивна дейност за предотвратяване и намаляване на вредните последствия от бедствия, аварии и катастрофи. Основна задача на тези комисии е също така да осигуряват и поддържат в готовност средствата за оповестяване и за колективна и индивидуална защита на населението от областта и общината.

Превантивната дейност е уредена в Глава IV от Правилника, озаглавена “Организация и провеждане на превантивна дейност”. Според Правилника превантивната дейност се планира и провежда по разработени от постоянните комисии програми и годишни планове. Освен това, от пестеливите разпоредби в цитираната Глава IV става ясно, че основният елемент от превантивната дейност е картотекирането и контролирането на потенциално опасните обекти от националното стопанство. Която дейност по картотекиране и контролиране се извършва от специализирани комисии, назначавани от председателите на постоянните комисии.

Както се вижда, уредбата на превантивната дейност в действащия правилник е твърде оскъдна. Например липсват условия и ред, начини и средства за оповестяване на населението преди и по време на бедствие. Липсва дори разпоредба, обявяваща информирането на населението на най-ранен етап като основен елемент от превантивната дейност. Правилникът единствено посочва, че оповестяването на населението се извършва по решение на председателя на съответната комисия, в съответствие с правомощията му и разработените планове.

Оттук и изводът, че Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи в областта, респ. общината (според териториалния обхват на бедствието) е институцията, която не е изпълнила задълженията си, свързани с превантивната дейност. Колкото до отговорността, то пострадалите лица могат да потърсят такава от Постоянната комисия, под формата на обезщетение, по реда на Закона за отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани.

На последно място следва да бъде отбелязан фактът, че празнотите относно превантивната дейност и в частност оповестяването са донякъде преодолени с новия ЗУК. Например, по силата на чл. 29 от ЗУК известяването на населението при заплаха или възникнала криза се извършва чрез:
• националната система за оповестяване;
• изградените комуникационни мрежи за спешни повиквания;
• средствата за масово осведомяване.

Конкретният ред и начините за оповестяване следва да бъдат определени с наредба от МС.

Далеч по-подробни са и разпоредбите в ЗУК относно превантивната дейност като цяло. Изрично е записано в закона, че превантивната дейност има за цел предотвратяване развитието на риска, намаляване на неговото въздействие и ранна намеса за предотвратяване на прерастването му в криза. Както и че превантивните мерки включват наблюдение, анализи и оценка на обстановката и риска, предупреждение и планиране на действията (чл. 42 от ЗУК). При повишаване на риска и заплаха от развитието на криза, съответните органи имат задължение да обявят степени на опасност, при които се прилагат превантивни мерки за защита. Степените на опасност и свързаните с тях мерки следва да бъдат определени с Правилника за прилагане на закона, който обаче, както и Наредбата за оповестяване по чл. 29 от ЗУК, още не е приет.

Всичко гореизложено идва да покаже, че с приемането на ЗУК е поставено едва началото на съобразяването на законодателството ни относно бедствията (кризите) с това на ЕС. Този процес ще бъде завършен с приемането на наредбите по прилагането на ЗУК за: условията и реда за производство и снабдяване със стоки при кризисно положение; реда и начина за известяване на населението; създаването на доброволни формирования; за извършване на мобилизация; за размера на помощта и условията за получаването й, както и правилникът за прилагането на закона. А срокът за приемането им е вече доста кратък - до края на този месец. След приемането на тези актове предстои още много работа по изграждането на предвидените информационни системи и мрежи, по обучението на администрацията и населението, както и по съобразяване на националните и местни планове за действие при кризи с новите изисквания на закона. Едва тогава ще са налице необходимите предпоставки за превръщането на това законодателство в действаща система за управление на кризи, насочена към максимална защита на живота и имуществото на гражданите. Система, в която е залегнал принципът за информиране на населението на най-ранен етап при заплаха от криза.