Информационен бюлетин
Брой 8(20), м. август, 2005

Държавни сделки - интереси и прозрачност
Александър Кашъмов, ПДИ

Преди десетина дни новият министър на регионалното развитие и благоустройството обяви, че разсекретява договора за автомагистрала “Тракия” от 1 септември. Предстои да видим дали и до каква степен обществото ще узнае цялата документация около скандалната концесия, превърнала се в един от най-емблематичните примери за афинитета на предишното правителство към “сделки на тъмно”. Интересно защо обаче, не се чуват подобни изявления от страна на министрите, които наследиха другите държавни сделки на висока цена, известни като непрозрачни и поради това - със съмнителна обществена полза. През 2002 г. над 30 000 пакета софтуер на Microsoft бяха договорени от министъра на държавната администрация Димитър Калчев за цена от 13 650 000 лв.¹, а през 2001 г. министърът на финансите Милен Велчев тайно хонорува британската фирма Crown Agents за консултиране на реформата в митниците срещу 8 132 000 британски лири². Според мълвата хиляди пакети от закупения софтуер за държавната администрация са се оказали излишни, тъй като повечето компютри се купуват с инсталиран софтуер. Неясна остава и ползата от контракта за митниците, след като поради засекретяването му не може да се установи нито заданието по него, нито процеса на изпълнение. Обединяващото сделките Microsoft, Crown Agents и автомагистрала “Тракия” е неприлагането на процедурата на търг или конкурс при сключването им, упоритият отказ да се даде достъп до документите по тях и съмнителната им ефективност.

Несъмнено обаче най-скъпо струващата държавна бизнес афера на предходното правителство е строежът на ядрена централа на площадка Белене. Адекватна на цената й, която ще възлезе финално на милиарди, е тъмнината, в която са обвити всички действия по нея.

Всичко започна на 29 април 2004 г., когато Министерският съвет взе решение за изграждане на АЕЦ на площадка Белене. Това решение беше усърдно крито от обществеността до степен, че главният секретар на Министерствто на енергетиката писмено отрече такова да е било приемано. След като решението все пак бе открито и обжалвано, държавническият стил на неотчетност пред гражданите и неуважение към волята, заложена в закона, роди поредната хитрина. “Не вярвайте на очите си!” - това всъщност не било точно решението за изграждане на ядрена централа, а само така изглеждало. Имало било два вида решения - едно “по принцип”, и друго - “по същество”, нищо, че такива неща нито ги пише в чл.45 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, нито в правната теория. На тази хитротия бе турен край с определение на Петчленен състав на Върховния административен съд от 17 януари тази година. При все това правителството продължи да упорства и взе второ решение за същото нещо през април тази година. Надеждата да се осуети съдебният контрол обаче не успя и двете жалби срещу двете решения - от април 2004 и април 2005 г. ще се гледат през месец ноември 2005 г.

За наесен са насрочени общо три дела, в които се оспорват решението за оценка на околната среда и двете решения за изграждането на ядрената централа. Същевременно се водят няколко дела за достъп до информация, свързана с начинанието.

Беше отказана следната информация относно изграждането на нова ядрена централа:
• декларациите на експертите по оценка на въздействието върху околната среда за липса на конфликт на интереси;
• секретно постановление на МС № 45 от 30.12.1988г., вероятно отнасящо се за затихващите функции на района около Белене;
• технико-икономическия анализ, изготвен с цел вземането на решение за изграждането на централата, което трябва да се предшества от обществено обсъждане.

Налице е завидно единодушие сред институциите при отказването на тази информация - декларациите бяха отказани от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), постановлението - от правителството, а технико-икономическият анализ за изграждането на централата - от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси (МЕЕР). Със свое решение от м. август Софийският градски съд отмени като незаконен отказа на МОСВ, а другите дела още са в процес на разглеждане.

В хода на мъчителната битка за достъп до информация около проекта АЕЦ “Белене” се установи, че от дължимите три анализа, които трябва да предхождат решението за изграждане на АЕЦ, към април 2004 г. не е бил изготвен нито един, а към април 2005 г. със сигурност не е изготвен такъв за радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, както и управлението им. Какво е качеството на технико-икономическия анализ също не можем да разберем, тъй като достъп до значителна част от него беше отказан, както се спомена. При този дефицит на необходимата документация и евентуални други дефицити, прикрити от липсата на прозрачност, вземането на решение за строеж не на какво да е, а на нова ядрена централа, изглежда направо зловещо.

Интересното е, че колкото и големи държавни суми да се плащат по сделки, винаги има интереси, които са по-важни от обществения достъп до информация. То не бе държавна тайна (Crown Agents), служебна тайна (автомагистрала “Тракия”) или защита на интересите на третото лице - търговец (Microsoft, технико-икономическия анализ на АЕЦ “Белене”). Може би най-куриозен от изброените е отказът на МЕЕР, гарниран с довода, че технико-икономическият анализ на АЕЦ е лична собственост на НЕК ЕАД и националната компания не дава съгласие за предоставянето му.
А милионите “трети лица”, които не получават суми от държавата по тези сделки, а само дават, като нямат интереси, значи явно нямат и права.

1. Данните са от Писмо изх. № 03 07-11/ 19.03.2003 г. от Министъра на държавната администрация до ПДИ.
2. Писмена справка изх. № ЗЗДОИ-2/ 14.03.2002 г., подписана от министър Велчев и адресирана до Николай Мареков от ПДИ.