Информационен бюлетин
Брой 2, м. февруари 2004

Със свое решение от 22.01.2004 Европейския съд в Люксембург подчертава правото на обществото на достъп до информация. Дори в случаите, в които достъп до правителствен документ не може да бъде предоставен изцяло, поради необходимост от защита на служебна тайна или на обществената сигурност, то на заявителя трябва да се предостави поне частичен достъп, отсъдиха магистратите.

С цел насърчаване свободата на информацията и осигуряване на "възможно най-широк достъп" до правителствени документи, Европейската комисия и Европейскиият Съвет през 1993г. приеха Етичен кодекс (Code of Conduct). На 20 декември 1993, Европейският съвет приема Решение 93/731 за достъп до негови документи, чиято цел е да утвърди принципите, заложени в Етичен кодекс. Според двете институции, достъп до информация може да бъде отказан единствено в случай, когато разкриването й може да доведе заплаха за обществения интерес (обществена сигурност, международни отношения, финансова стабилност, съдебно производство, следствие и надзор) или застраши интересите на институцията в изпълнение на нейните задължения.

В дело, стартирало през 1999 г., финландецът Оли Матила иска достъп до редица документи, засягащи преговори за сътрудничество между Европейския съюз и Русия. Дирекциите на външните работи както на Европейския Съвет, така и на Европейската комисия отказват да предоставят достъп до документите на заявителя, възползвайки се от възможността, предоставена им от Етичния кодекс и позовавайки се на "опасност от заплаха за обществения интерес".

Двете дирекции изтъкват нуждата за опазване в тайна на обсъжданията между Европейския съюз и други страни.
През месец септември първоинстанционният съд в Люксембург отхвърля всички искания на г-н Матила. Според съда дори и предоставянето на частичен достъп би нарушил принципа на пропорционалност, тъй като подробния преглед на исканите документи показва, че предоставянето на отделни техни части би било безсмислено, и няма да бъде от полза за заявителя.

Финландецът обжалва решението и иска да му се предостави поне чстичен достъп "след редактиране и заличаване на тези части от документите, за които има основателни предположения, че могат да застрашат външнополитическите отношения на Европейската общност." В жалбата си г-н Матила застъпва тезата, че "преценката, за полезността на информацията, съдържаща се в поискания документ трябва да се направи от заявителя, а не от първоинстанциоинния съд на базата на твърденията на институцията, съхраняваща документа". Ответниците твърдят, че разкриването на редактирани документи, съдържащи почти изцяло заличени текстове би противоречало на принципите на рационалната администрация и би било абсурдно.

Съдът отхвърля аргументите на ответника и задължава "институциите в съответствие с Решение 93/731 и 94/90 на Европейската комисия и като спазват принципа за баланс на интересите, да разгледат възможността за предоставяне на частичен достъп до информацията, която не попада в кръга на ограниченията. Тъй като в този случай такава преценка не е направена, решението за непредоставяне на исканата информация трябва да бъде отменено като противоречащо на закона."

Решението по дело C-353/01 е достъпно на адрес:
http://europa.eu.int/smartapi/cgi/sga_doc?smartapi!celexplus!prod!CELEXnumdoc&lg=en&numdoc=62001J0353

Превод от английски език: Николай Мареков