Информационен бюлетин
Брой 2, м. февруари 2004

Договорът с "Агентите на короната" остана скрит от обществен контрол и след втори опит за съдебно прочитане
Васил Чобанов

Каква процедура е използвало Министерството на финансите, за да определи консултантската фирма "Краун Ейджънтс" за възлагане на проверка на българските митници, какви са задълженията на двете страни и евентуалните неустойки при неизпълнението им - тези въпроси, включени в законова процедура за достъп до обществена информация, не получиха задоволителен отговор през 2002-ра година, въпреки че станаха повод за обогатяване на практиката на Върховния административен съд. В края на друго дело - Кирил Терзийски срещу Министъра на финансите,съдът се видя принуден да изиска и лично да прочете договора с Агентите на Короната. После го върна и го остави секретен за гражданите. Пътят към ада често е покрит с добри намерения - гласи една древна мъдрост. В случая мъдростта само се потвърди. По-значим обществен интерес се оказа възможността евентуалните нарушители на митническите разпоредби да разберат какви капани им готвят въпросните консултанти на короната.

Така гражданинът Николай Мареков не получи нито пълен, нито частичен достъп до договора между Министерството на финансите и британската консултантска фирма "Краун Ейджънтс". Това се случи независимо от факта, че Мареков се беше почувствал част от хората, финансиращи с данъчните си вноски сумата за разплащане с агентите. Но така се случва с агентите понякога, дори когато те са съвсем обикновени финансови консултанти. Така или иначе във въпросния договор има клауза - на всеки три месеца да се дава отчет на поръчващата страна какво са направили изпълнителите. Тук общественото чувство на гражданина Мареков видя още една възможност за институционална изява и се започна нова съдебна сага с министъра на финансите. Мареков поиска достъп до обществена информация съгласно ЗДОИ, министърът отказа също с аргументите на закона. Спазени са всички формални изисквания за срокове, официални писма и служебна любезност между страните. Съдбата на новото искане за обществена прозрачност отново стигна до светлите зали на Върховния административен съд. С писмо от месец август 2002 г., ковчежникът на държавата отказа предоставяне на исканата информация, защото резюме на първия тримесечен доклад на "Краун Ейджънтс" за осъществяване на реформата в българските митници, се намирал на страницата на министерство на финансите в Интернет.

Другият аргумент за ограничаване на достъпа се заключава във факта, че съдържащата се в отчета информация нямала самостоятелно значение, но на нейна основа щели да бъдат изготвени конкретни актове, насочени към осъществяване на мерки в помощ на реформата в българската митническа администрация.

В следваща жалба вече пред касационен (петчленен) състав на ВАС гражданинът Мареков (превърнал се в касател) се аргументира, че нито в писмения отказ, нито в съдебно заседание министърът на финансите е твърдял, че с факта на тримесечния отчет има започнало производство по подготовка на друг нормативен акт. Това пък е законова възможност за отказ по смисъла на чл.13, ал 2,т.1 от ЗДОИ.

Съдът обаче вижда един формален, но важен повод за отказ на достъп до информация. В мотивите си тричленния състав на ВАС казва буквално следното: "Съгласно чл.25, ал.1, т.2 ЗДОИ заявлението за достъп да обществена информация трябва да съдържа описание на исканата информация. Видно от заявление вх.№ ЗЗДОИ-6/8.08.2002 г., жалбоподателят е поискал да получи достъп до първия тримесечен отчет за дейността на британската фирма "Краун Ейджънтс" пред министерството на финансите. Тоест, иска се достъп до документ, без да е описана информацията - факти и сведения, за които заявителят проявява интерес и иска да научи." Така съдът леко отсъжда, че след като в Интернет има резюме от първия тримесечен отчет за дейността на британската фирма пред министерство на финасите, органът по чл.3, ал.1 ЗДОИ е мотивирал отказа си на посоченото правно основание - чл.13, ал.2, т.1, по отношение на тази част от доклада, която е извън публикуваната в резюме.

Месеци по-късно и петчленният състав на ВАС ще забележи, че по реда на ЗДОИ може да се иска достъп до информация, а не до документи. Върховният административен съд в своята практика е отбелязал, че понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или за нещо, свързано с обществения живот в страната, респективно за дейността на задължените по чл. 3 от ЗДОИ субекти /адм. д. № 1543/ 2002 г. петчленен състав/. Само когато молителят посочи вида на исканата от него информация, тогава за административния орган възниква задължение за предоставяването й ако е налична.

След тези аргументи трябва да признаем, че и вторият опит за даване на прозрачност и обществен контрол над консултантския договор с "Краун Ейджънтс" се оказва неуспешен. Остава надеждата обществената проверка на договора да се направи след като приключи неговото изпълнение.