Информационен бюлетин
Брой 2, м. февруари 2004

През последните месеци Върховният административен съд постанови няколко решения, в които се приема, че съгласно Закона за достъп до обществена информация гражданите и юридическите лица имат право да получат информация, а не документи. Нещо повече, ако гражданин поиска достъп до документ, администрацията нямала даже задължение да му отговаря.

Нека тука не влизаме в тълкуване на законовите разпоредби и не се задълбочаваме в това да припомняме на магистратите, че информацията се счита за обществена независимо от нейния НОСИТЕЛ - чл.2, ал.2 от ЗДОИ.

По- интересно е да анализираме от позицията на науката логика това иначе кратко по съдържание съждение. Изводът, че правото на достъп до информация е нещо съвсем различно от правото на достъп до документи предполага, че между двете множества няма никакво сечение. Според съда информацията представлява "сведение, знание за някого или за нещо¹." Тоест за да се удостовери истинността на извода, трябва да е налице предпоставката, че в никой документ не е дадена информация (сведение) и в никоя информация не е даден документ. Второто изглежда общо взето вярно, защото информацията е безтелесна за разлика от документа. Първото обаче очевидно не е вярно, и то май никога не може да е вярно. Всеки документ е съчетание от материален носител и информация, закрепена (съхранена) на него. Информация е дори само това, че даден документ е подписан от еди-кого си (а тя често не се съдържа никъде другаде, освен в документа). И така, за да стигнем до заключението, че няма нищо общо между право на достъп до информация и до документ, трябва да приемем за верен следния силогизъм:

А. "Законът дава право на достъп до информация"
Б. "Информацията никога не е в документ"

Следователно: Законът не дава право на достъп до документи

Дали това умозаключение е вярно, преценете сами. Аз лично си спомням за един христоматиен пример от най-старата процедура в римското право. Искът бил отхвърлен от съда само защото ищецът се оплакал, че ответникът е изсякъл лозите му, вместо че е изсякъл "дърветата" му. Наистина ищецът бил изгубил именно лозите си, но установената сакрална формула била за дървета и никой не знаел какво да прави в случая с лозите. Това се е случило около 5 век пр.н.е.

Програма Достъп до Информация

1. Друг е въпросът че думите "знание" и "сведение" са общо взето идентични по съдържание и в съвременния език, а и етимологически втората от тях е образувана от представката "с" и праславянския /и индоевропейски/ корен вяд-вед: знание, зная.