Информационен бюлетин
Брой 2, м. февруари 2004

На 11 февруари тази година, в парламента бяха гласувани на първо четене, четири законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висшите държавни длъжности.
• № 254-01-115 в деловодството на НС, внесен от Димитър Иванов Абаджиев и група народни представители на 20.12.2002 година;
• № 354-01-101 в деловодството на НС , внесен от Мирослав Петров Севлиевски и група народни представители на 22.10.2003 година;
• № 354-01-114 в деловодството на НС , внесен от Борислав Бориславов Цеков и група народни представители на 28.11.2003 година;
• № 354-01-117 в деловодството на НС , внесен от Владимир Михайлов Дончев и група народни представители на 03.12.2003 година.

По какво си приличат предлаганите проекти:

Първо, предлага се разширяване на кръга от правно задължените лица, които да декларират своето имущество, доходи и разходи в т.нар. Публичен регистър. В три от законопроектите се предлага представителите на органите на местно самоуправление - кметове и заместник-кметове, председатели на общински съвети - да подават декларации за своето имущество пред Сметната палата. В мотивите вносителите посочват, че включването на тези лица е в отговор на увеличаването на ролята и отговорностите на органите на местно самоуправление при взимането на решения на местно ниво. Авторите считат, че по този начин ще се постигне повишаване на доверието към лицата, заемащи тези постове, както и по-голяма прозрачност към начините на взимане на решения на местно ниво. В законопроекта, внесен от Борислав Цеков и група народни представители, се предвижда и включването на членовете на политическите кабинети на министрите като задължени по закона лица, с оглед ролята им при формирането на управленски решения. Вносителите предлагат ръководителите на съвета за електронни медии, ръководителите на националните служби към Министерството на вътрешните работи, както и на митниците и данъчната администрация също да подават декларации за своето имущество, доходи и разходи, поради важното място и правоохранителни функции, които изпълняват.

Втората посока, в която предлаганите четири законопроекта си приличат, е въвеждането на административно-наказателна отговорност за лицата, които не изпълняват задължението си за подаване на декларация в срок или подават декларации с непълно или невярно съдържание. Най-драстична санкция предлага депутатът от ОДС Димитър Абаджиев - между 500 и 5000 лв. за първо нарушение и от 1000 до 10 000 лв. за повторно, а парите да се внасят като приход за републиканския бюджет. От 500 до 1000 лв. при първо нарушение са предлаганите глоби в проектите на Владимир Дончев от НДСВ и на колегата му Борислав Цеков, като при повторно нарушение Дончев предвижда санкция от 2000 до 5000 лв., а Цеков - от 1500 до 3000 лв.

Направените предложения целят въвеждане на по-строга дисциплина при изпълнението на законовите изисквания, особено с оглед на съществуващата практика по прилагане на закона, която показва, че немалка част от задължените лица не подават имуществени декларации.

По какво най-много си приличат предлаганите законопроекти

По странно съвпадение, нито един от четирите законопроекта не предвижда "същинска публичност" на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности. Така нареченият от закона "Публичен регистър "продължава да не е съвсем публичен. В сегашния текст на закона т.нар. "обществен достъп" до регистъра с имуществените декларации се свежда единствено до:

1. Достъп на държавни органи, оправомощени и без това по други закони, да получават същата информация - гаранция, която е очевидно безсмислена.
2. Достъп до регистъра на средствата за масово осведомяване чрез техните ръководства.

Очевидно законодателят приема понятието "публичност" като потенциална възможност за медиите да получат достъп до определена информация. Схващането, че гражданите имат право на информация единствено чрез задължителен посредник - медиите - е и схващането на шведския законодател с една малка подробност - в закон отпреди 200 години. Към настоящия момент в Швеция данъчните и имотни декларации на всички граждани са общодостъпни.

Ако вносителите действително имат желание "да се "извади на светло" имотното положение на лицата, от които зависи решаването на всички най-важни въпроси в централната и местна власт и по отношение на които има непрестанни съмнения за корупция или пристрастност при взимане на решенията.¹", следва да направят визирания "публичния регистър" достъпен за всички граждани по реда на закона за достъп до обществена информация. Възраженията, които подобно твърдение вероятно ще повдигне, ще са свързани несъмнено със защитата на личните данни на съпрузите и децата на лицата, заемащи висши държавни длъжности - данни, за които също се вписват в регистъра. Този проблем би отпаднал лесно, ако в регистъра се вписват единствено имуществото притежавано от съпрузите и децата, без да се упоменават имената или други идентификационни за тях данни.

1. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (№ 354-01-101 от 22.10.2003 г.)