Информационен бюлетин
Брой 2, м. февруари 2004

Вече повече от три години изминаха от влизането в сила на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Равносметката - търсенето на информация от гражданите и медиите се увеличава. Увеличават се и малките победи - тук на гражданин дали малко информация за финансовата помощ за хора с увреждания, отпускана от държавата, там на някой журналист преразказали преразказаното им от компетентния отдел. Даже и поназначиха някъде служители, които да отговарят за изпълнението на ЗДОИ. Поспретнаха се и малко уеб- страници - "вижте, тук министъра на ... се срещна с негов колега от Китай, там интервюираха еди кой-си държавник през 2001г."¹ - все информация от жизненоважно значение за гражданина. А съдът, като стигне при него делото, се чуди не "защо не е дадена информация?", а "формулирал ли си е гражданинът правилно, надлежно и прецизно заявлението за достъп?" Така е, драги граждани, вие имате право на достъп до информация, а не до документи (каквото и да значи това на български език), или иначе казано, имате задължението да прекарате във формулиране на искането си повече време, отколкото администрацията - в изготвяне на отговора. Да се чуди човек кой на кого плаща заплатата и кое е принципът - правото да знаем или неговото ограничаване.

И така си минава времето в умуване по малките въпроси - изобщо не остава време и сгода да се мисли по граничните случаи - когато наистина е налице конкуриращо право или интерес, как да се реши казусът - чие право е по-значимо и трябва да надделее - на питащия или на защитения с ограничението интерес.

Трудно е да се прецени чия отговорност надделява - на законодателя, на изпълнителната власт или на съдилищата². В конкретния случай това не е особено важно. Важното е, че при приемането на ЗДОИ в Програма Достъп до Информация (ПДИ) научавахме за получени по реда на закона копия от приватизационни договори - вярно, от малки, но и от не толкова малки сделки³. Сега обаче в регулиращите приватизацията норми липсва каквото и да е препращане към ЗДОИ.

Като заговорихме за сделки, наистина не е ли от съществено значение за нашия гражданин информацията, която се съхранява от държавата за частни фирми. Действително, част от тази информация опира до въпроса за разходването на средства от държавния и общинските бюджети за изпълнение на така наречените обществени, т.е. държавни и общински поръчки. Процедурата по възлагането на такива поръчки обаче е детайлно описана в Закона за обществените поръчки (ЗОП), където е предвиден и публичен регистър в електронен вид, който предлага обществен достъп. Така се постига задоволителен контрол върху разходването на средства за обществени поръчки - чрез съдебен контрол, задвижван от конкурентите, и чрез гражданския контрол на информираното обществено мнение.
Интересно е обаче какво се случва в сферата, която е извън обществените поръчки. Нека да разгледаме три случая, които попаднаха на вниманието на екипа на Програма Достъп до Информация и да се опитаме да отчленим общите елементи. Случаите са: договор между министъра на финансите и фирмата "Краун Ейджънтс", договор между директора на изпълнителна агенция Пътища и фирмата "Спеа" и договор между министъра на държавната администрация и фирмата "Майкрософт". Общото между казусите е, че:

1. става въпрос за търговски договори;
2. държавата договаря с фирми;
3. става въпрос за доста големи суми;
4. фирмата не се явявала на конкурс или търг, т.е. е монополист;
5. фирмите са чуждестранни;
6. прозрачност по сделката и изпълнението й - НИКАКВА.

Впрочем и до трите договора беше поискан достъп. И в трите случая достъп се отказа, и то на разнообразни основания. Клаузата за конфиденциалност и позоваването на търговска тайна са общо място, докато основанието класифицирана информация в случая с министъра на финансите се явява допълнение⁴. В един от случаите съдът прие, че е налице търговска тайна, а другите две дела са още висящи.

Извън посочените примери не липсват и други обществено интересни случаи. Спомняме си добре конфиденциалността на договорите на БНТ с различни фирми, а това е обществена медия, която трябва да работи в обществена полза и следователно да е имунизирана от контрол от страна на икономически интереси.

Добре е да се замислим дали без максимална прозрачност на потока от обществени средства към частни фирми е възможно справедливото им разпределение. Да се сетим, че точно сега към България се насочва значително количество средства от Европейския съюз и неговите фондове. Да се запитаме още веднъж дали самата цел на съществуването на едно общество не е постигането на справедливост и съответно на нея благосъстояние за всеки негов гражданин и за общността като цяло. Двата пътя тук са или честна игра и вложената в това понятие прозрачност на правилата, или олигархична власт на малцината над мнозинството, характеризираща страните от т. нар. в близкото минало "трети свят".

1. Примерът е произволен.
2. По-рано, преди приемането на ЗДОИ, често се поставяше въпросът и за "отговорността на питащите граждани" - "Много е важно да обсъдим как ще се използва дадената информация", обичаха да подхвърлят непривикнали с промените в обществената система люде. Ще ми се да се надявам, че това време е отминало.
3. Например беше получен достъп до договора за приватизацията на "Химко" - Враца.
4. Тук изобщо не посочваме константния куп процесуални аргументи на представителите на изпълнителната власт, целящи скоропостижно избягване на същинския правен спор.