Информационен бюлетин
Брой 7(19), м. юли, 2005

Интервю на броя: Прилагане на Закона достъп до обществена информация в България - поглед отвън
Брано Оргоник, VVMZ

Програма Достъп до Информация (ПДИ) работи по проект “Прилагане на Закона за свобода на информацията в България” , съвместно с VVMZ East European Investment Service B.V., Холандия. Проектът е три-годишен и е финансиран от Програма МАТРА на холандското Министерство на външните работи. С експерта Брано Оргоник от Словакия разговаря Диана Банчева.

Г-н Оргоник, след година и половина работа, какви са Вашите впечатления от съвместната дейност с ПДИ по изпълнението на проекта?

Относно промените в България в областта на свободата на информация, трябва да призная, че съм много доволен. На базата на резултатите от годишния доклад на ПДИ, мога да кажа, че прилагането на Закона за достъп до обществена информацията (ЗДОИ) в България прогресира.

В рамките на проекта ПДИ обучава неправителствени организации, за да могат те да разпространяват придобитото знание и да изграждат съзнанието у обикновените граждани за това, че има средство, което може да се използва, за да се получи информация, от която те имат нужда - било в ежедневието или за работата им. Другата целева група на тези обучения е тази, която всъщност притежава информацията и трябва да я предоставя. Това са служителите в администрацията на местно и на централно ниво. И тъй като общините работят повече с хората, мисля, че е много важно да бъдат обучени техните служители как да използват ЗДОИ. Засега наблюдаваме създаването на определени процедури и някои добри практики за предоставяне на информация и работа с хората на местно ниво. Що се отнася до централната администрация, създава се впечатление, че тя като че ли е по-дистанцирана от гражданите и не работи всекидневно и директно с тях. Въпреки това е много важно да се създадат определени структури и процедури за предоставяне на достъп до информация. Трябва да се регламентира най-вече коя информация да бъде предоставяна активно, т.е. без да бъде поискана. Проектът, по който работим с ПДИ, смятам за изключително полезен, защото с обединените сили на Холандското правителство, с холандския опит и усилената работа на вашия екип проблемите, свързани с достъпа до информация, намират решения, правят се и много съществени и важни промени в областта на достъпа и практитиките по предоставянето на информация.

Виждате ли промяна в състоянието на достъпа до информация? Става ли по-прозрачна дейността на институциите в България?

В сравнение с наблюденията ми от преди две години, сега намирам, че в интернет страниците на министерствата, например, има много повече информация - за обществени поръчки, за някои законодателни промени или новости, свързани с присъединяването на страната към Европейския съюз.

Разбира се, положението далеч не е идеално. То не е перфектно, но можем да очакваме, че ще бъдат направени множество малки стъпки за подобряване предоставянето на достъп до информация от централната администрация.
Относно “отвореността” на местната администрация, мисля, че това е другата част от историята. Забелязвам много по-активно предоставяне на информация. Това означава, че служителите предоставят повече информация по тяхна инициатива, тъй като са осъзнали, че по-ефективният и евтин начин е да информират хората, защото така те ще подават по-малко заявления за достъп.

Какви проблеми, свързани със свободата на информацията, забелязахте в процеса на изпълнение на проекта?

Това, което видяхме, показва, че България не е в по-различна ситуация от други европейски страни. Може би разликата е единствено във факта, че някои от тях имат по-дълга история на отворено управление. И това не е въпрос единствено на законодателство или на приложение на ЗДОИ.

Основата на проблемите е самата култура, навиците на местната и централната администрация. Важно е колко отворени са те и колко информация са готови да предоставят на гражданите - активно или пасивно. Както знаем, България има дълга история на секретност. Ето защо, повече време е необходимо не просто за подобряване на прилагането на закона, а за промяна в навиците на администрацията, както и тези на гражданите, които не са свикнали да търсят информация.

Бих казал също, че към използване на закона трябва да се прибягва само в краен случай, когато гражданите не могат да получат информацията или когато служителят не е сигурен дали тя е публична или не. Във всички останали случаи е необходимо тези, които притежават информацията, да я предоставят с готовност на гражданите по собствена инициатива.

България и Словакия приеха закони за свобода на информацията в една и съща година - 2000. Какъв е прогресът на словашката администрация в областта?

Ако състоянието на достъпа се сравнява всекидневно, няма да се забележат съществени промени. Ако сравним и ситуацията в Словакия, България, Унгария, Полша - тя отново няма да се различава. Но всеки ден нещата се променят по малко и определено има промяна в отношението на администрацията към гражданите. Също както в България, нещата са далече от идеалния вариант. Ще отнеме време и усилия от страна на журналисти или организации като ПДИ, за да сработи на по-бързи обороти административната машина, но всекидневната усилена работа вече дава резултати. Ако се сравни днешното положение, с това отпреди две или три години, ще се видят големите промени.

В Словакия, тъй като аз живея там, мога да кажа, че достъпът до информация не е такъв проблем, както през 2000 г. Сега се възприема, че достъпът до информация е част от всекидневието. Хората използват правата си. Администрацията използва закона, но не се мисли за него като за нещо специално или ново. Това е промяната в поведението, която е толкова важна. Практиките по предоставяне на достъп до информация не са по-развити от тези в България. След година и половина работа с ПДИ, научих, че не само ние като партньори от Словакия, но и от холандска страна, можем да научим много от работата на ПДИ в областта на достъпа до информация.

Къде поставяте България и Словакия, в сравнение със състоянието на свободата на информация в Холандия?

Най-голямата разлика между нашите държави е културата на отвореност. В Холандия тя е много по-стара от законодателството, което я гарантира. Законите са приети може би стотина години, след като хората вече са били свикнали да получават свободно информация от общините и правителството. Ето защо, някои хора в Холандия смятат, че Законът за свобода на информацията (WOB) не е необходим. Информация се предоставя навсякъде, тъй като има култура на отворено и прозрачно управление и на предоставяне на информация. Законът наистина е част от живота на хората и аз не съм съгласен с констатации, че той не се използва. Хората използват WOB във всекидневието и в работата си.

Законодателството, отнасящо се за достъпа до информациям, е важно, защото се определят някои ограничения като защита на данните, които целят ненарушаване на другите права на гражданите. Както знаете, законът в Холандия е приет преди 25 години. Той се преразглежда на всеки пет години. Последните поправки, които са направени миналата година, поставят малко повече ограничения върху информацията, която може да се разпространява. Но тези промени са свързани по-скоро със страха от международния тероризъм и злоупотреби с информацията.