Информационен бюлетин
Брой 7(19), м. юли, 2005

Достъпниците по света: Холандският закон за свобода на информацията - прохождащо дете на 25 години
Рожер Флюгенс¹, адвокат

През месец май в Холандия беше отбелязана годишнина, която мина почти незабелязано. Холандският Закон за свобода на информацията (WOB) навърши 25 години. Но особени поводи за радост нямаше.
Съществува проблем - но той не е в текста на закона, който е средно добър. Проблемът се корени в холандската култура с нейните калвинистки разбирания и залитания към “Полдер модела”², както и в управляващите.

История и факти
От средата на 90 -те години на XX век в Холандия се подават средно по 1000 заявления за достъп до информация, което, по мнението на експертите, е изключително малко. За сравнение, годишно в САЩ се подават 2,5 милиона заявления до федерални институции, а във Великобритания само от началото на 2005 г. броят им е над 100 000.
Въпреки това, според холандските схаващния, 1000 заявления годишно е доста голяма цифра. В първите години след приемането на закона, само един вестник активно го използваше - NRC Handelsblad и общият брой подадени заявления, подадени в периода 1980-1990 г., не надхвърля няколкостотин. Значителна част от заявленията през този период са били подавани от Йозе Тоиркенс - журналистка от вестника. Някои от тях са истинска класика. Все още се помнят исканията й за достъп до вътрешни правителствени документи и информация, свързана с формирането на Кабинета.

През 80-те години друг журналист - Артур Маандаг от в. “Haarlem Dagblat”, стана вторият активен търсач на информация. Негово заявление доведе до разкриване на документи, свързани с работата на Принц Бернард за разузнавателните служби - включително британските - по време и след края на Втората световна война.

През първите 15 години от своето съществуване, Законът за свобода на информацията в Холандия се използва сериозно единствено от тези двама журналисти. Липсата на прозрачност и липсата на воля за подаване на заявления е факт както доста притеснителен, така и свидетелстващ за недостатък на демокрацията.

В повечето случаи участниците в процесите на взимане на решения, като търговски съюзи, екологични сдружения, други НПО и политически партии се стремят да работят в атмосфера на приятелство и учтивост. Общото мнение, включително споделяно и от журналистите, е, че подаването на заявления би развалило тази атмосфера. Поради това в обществото няма и усещане за спешна нужда от контрол върху управлението.

За първи път през 90-те години, Парламентът и медиите сериозно опитаха да окажат контрол върху управлението. Броят на парламентарните питания за последните няколко години е по-голям, отколкото в цялата парламентарна история. В националните вестници и в повечето медии се създаде нова длъжност - разследващ журналист. Но броят на разследващи журналисти в Холандия (държава с население от 16 милиона) е сравним с общият им брой в немския “Der Spiegel” и американския “The Washington Post”.

Обхватa на WOB
Всички холандски правителствени и публични институции са обект на WOB. В обхвата на холандския закон влизат не само документите, създадени в институциите, но и тези, които само се съхраняват от тях, включително в архивите. По правило е достъпна информацията на всяко ниво на управлението (национално, регионално, местно), на всеки етап от подготовката на документите (източници, обобщения, концепции, проекти и незавършени документи) и във всякаква форма (хартиена, дигитална, аудио/видео).

Изключенията
В холандския закон има три вида изключения: абсолютни, относителни и “вътрешна информация”.

Абсолютни изключения

• всичко свързано с кралското семейство и вътрешните обсъдания в Кабинета;
• националната сигурност;
• търговска и бизнес тайна;
• някои видове лични данни.

На практика обаче, и те могат да бъдат преодолени. Тойркенс и Мандааг успешно са преборили някои от тях - свързани с обсъжданията на Кабинета и националната сигурност. Авторът е спечелил стотици дела за информация, свързана с националната сигурност - с политиката на секретност или информация за клиенти, които са били следени от разузнаването. Въпреки това, ако попаднете на абсолютно ограничение, Ви очаква най-малко три годишна борба със съда, включително и жалба пред Държавния съвет - върховният съдебен орган.

Относителни изключения

• дипломатически отношения;
• финансови интереси на държавата;
• правоприлагане;
• методи за инспекции/ревизии;
• някои видове лични данни;
• непропорционално увреждане на защитим интерес.

Обикновено, заявленията за достъп до информация потенциално засягат някое от относителните изключения. От средата на 90-те години съдебната практика неколкократно е разтягала обхвата им. През декември 2004 г. разкриването на данни от проверки на инспектората по здравеопазването беше спряно от Държавния съвет. Това определено противоречи на международните стандарти.

“Вътрешна информация”

• вътрешни документи и мнения на служители, свързани с разработване на политики.

Това е едно изключение, с което прекалено много се злоупотребява. Напоследък, покрай обявяването на "война на тероризма", все повече документи се определят като "вътрешни" и не се разкриват, понеже съдържат лични мнения на държавни служители.

Практиката

След получаване на заявление за достъп до информация, институциите са задължени да отговорят в срок от 28 дни. Практиката показва, че това става само в 5% от случаите. В 95% решението се взима след един, два или дори повече месеци. В холандското законодателство няма ефективни санкции срещу подобни нарушения. Забавянето е сериозен проблем, понеже подкопава основния принцип на закона - да осигури възможност на всеки гражданин да упражни ефективен контрол върху управлението.

В около 15% от всички случаи на подаване на заявления, исканата информация се получава в срок до 2 месеца. Ако евентуален отказ бъде обжалван по административен ред (процедура, отнемаща между 3 и 5 месеца), успеваемостта се покачва до 35%. Ако бъде сезиран съдът, делото отнема между една и три години, но пък шансът да се получи информация е двойно по-голям.

С други думи, като средство за разследване, подаването на заявления по Закона за свобода на информация има резултат само в 1/3 от случаите.

Анализ на WOB

Холандският закон е на средно ниво - както текста, така и целта и принципите му. Проблемите на прилагането му могат да бъдат обобщени така:

• типичните холандски калвинистки разбирания и “Полдер модела”;
• липса на сериозна традиция в разследванията, както от страна на пресата, така и от страна на НПО;
• липса на санкции за неспазване на закона и злоупотреба с изключенията;
• липса на конкретни санкции при забавяне;
• прекалено много и неясни изключения;
• лощо състояние на правителствените архиви - това създава проблеми и на самите служители при търсенето на информация, защото състоятнието на регистрите е плачевно.

Законът за свобода на информацията, като средство за контрол, трябва да бъде поне толкова ефективен, колкото и парламентарният. Всичко, което може да получи един народен представител, задавайки въпрос на министър, трябва да е достъпно и за обикновения гражданин, изпозлващ Закона за свобода на информацията.

Тъмни облаци

Тенденцията за активно използване на холанския закон не само спря, но напоследък успеваемостта при прилагането му намалява.

В същото време, застъпници за свобода на информацията алармираха, че Държавният съвет, се е произнесъл неблагоприятно по два идентични случая за достъп до информация. И двете дела са заведени от националните вестници “Algemeen Dagblad” и “Trouw”. Медиите подават жалба по WOB след като Инспекторатът по здравеопазването и Службата по безопасност на храната и потребителите отказват да предоставят информация за конкретни компании. Мотив за отказите е нарушаване правото на лоялна конкуренция. Тези две решения са изключения в практиката по Закона за свобода на информацията, защото по рано подобни данни се предоставяха. През 1996г. Държавният съвет даде обществен достъп до данните, съхранявани от инспекторатите. като сметна, че разкриването на такава информация по никакъв начин не нарушава правото на лоялна конкуренция. От 1996г. насам настоящото правителство е първото, което се противопоставя на подобна прозрачност. Още по-безпокоително е, че магистратите бързат да унифицират решенията си с политическите желания на правителството.

Оптимизъм

Все пак, в 15 до 35% от случаите, заявленията са успешни. И то доста успешни - много важни документи са били разкрити с помощта на Закона за свобода на информацията. От средата на 90-те години почти всеки месец предоставени по закона документи предизвикват публикации в медиите или парламентарни питания.

Предоставена информация по WOB

• Разположение на Холандските военни части в Ирак
• Правила за разрешени нива на шум и замърсяване на летище “Шипхол” - Амстердам
• Измами в казината
• Вредни вещества в храните
• Криминални анализи на трафика на наркотици
• Измами в голям размер от строителни фирми
• Размирици в пожарната в Боксмеер
• Документи, събирани от тайните служби за издател
• Стенограми от касети на “Ръководство въздушно движение"
• Кланетата в Сребреница
• Болнични инфекции
• Земеделски субсидии на Европейския съюз
• Лъжесвителстване от страна на Израелския посланик, свързано с самолетна катастрофа край Амстердам
• Данни от Комисията за защита на потребителите
• Данни, свързани със скандала “Локхийд”
• Правила за борба с хулигански прояви
• Разходи на министри, кметове и др.
• Документи на тайните служби за Йоджалан - лидер на Кюрдската работническа партия

Превод от английски: Николай Мареков

1. Авторът е независим консултант по разследваща журналистика и свобода на информацията в Холандия. От 1991 е подава между 50 и 150 заявления за достъп до информация годишн. Общият им брой до момента е над 2000. Сред клиентите му са адвокати, народни представители, журналисти и неправителствени организации.
2. Полдер - в превод от холански “низина под морското равнище”. В миналото, за да предпазят земите си, които се намирали под морското равнище, няколко селища са обединили услията си, въпреки някои свои различия. По аналогия, моделът за съвместна работа и компромис в борбата с икономическата и социална криза в Холандия през 80-те години на XX век, получава името си "Полдер модел".