Информационен бюлетин
Брой 7(19), м. юли, 2005

Случай на месеца: Гражданино, дай личните си данни на ДАИ!
Кирил Терзийски, ПДИ

Случаят:
Превозвачи от гр. Смолян подадоха 7 жалби в прокуратурата срещу записването на лични данни на пътници от служители на Държавната автомобилна инспекция (ДАИ). Според председателят на Националния съюз на превозвачите - Георги Ряпов, инспекторите от ДАИ събирали от пътниците личните им документи, влизали в техен автомобил и записвали данните им в тетрадки. Жалбоподателите са собственици или водачи на микробуси основно по направлението Смолян - Пловдив. Често в микробусите ставали скандали между пътници и проверяващи, тъй като пътуващите протестирали срещу изнасянето на документите им и снемането на данни от тях.
Практиката за записване на данни на пътници е въведена от януари и засяга т. нар. малки превозвачи. Превозвачите допускат, че тези проверки може да имат и икономически интереси, понеже проверките на ДАИ траят дълго, отегчават пътниците и те се насочват към по-големите транспортни фирми, неподлежащи на проверка.

Коментарът:
В случай, че действително при извършването на проверки, контролните органи събират лични данни на пътниците, то основният въпрос е дали е налице нарушение на разпоредбите на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Според чл. 17 от ЗЗЛД събирането и обработването на лични данни от администратор на такива данни е допустимо само в случаите, когато те са:

• получени законосъобразно;
• събрани за определените в закон цели и се използват само за изпълнението им;
• съответстващи по обхват на целите, за които се обработват;
• точни и актуални;
• съхранени по начин, който позволява идентифициране на физическите лица само за период не по-дълъг от необходимия, съгласно целите, за които те се обработват.

Отговор на въпроса, кога данните са получени законосъобразно, дава разпоредбата на чл. 18 от ЗЗЛД, според която това са случаите, когато е налице поне едно от следните условия:
• изпълнение на нормативно задължение;
• изричното съгласие на физическото лице;
• необходимост да се защити животът или здравето на физическото лице;
• изпълнение на клаузите на договор между администратора и физическото лице;
• законен интерес на администратора, на трето лице или на лице, на което се разкриват данните и това не нарушава правото на защита по този закон на съответното лице;
• необходимост за целите на отбраната и националната сигурност.

Следователно, за да събират контролните органи (администратори на лични данни по смисъла на ЗЗЛД) данни за пътниците, е необходимо това събиране да е предвидено в нормативен акт, в който да бъде определена и целта, за постигането на която се събират те. Подобни разпоредби обаче не се откриват в законодателната уредба за превоза на пътници.

По силата на чл. 91, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, контролът по прилагането на закона при извършването на превози на пътници се осъществява от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”. За целта длъжностните лица от агенцията имат право да спират за проверка моторните превозни средства, извършващи превоз на пътници, както и да изискват за проверка и при необходимост да задържат всички документи, свързани с превоза на пътници. В Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България са определени точно документите, които при поискване от контролните органи, водачът на моторното средство, извършващо превоз на пътници, е длъжен да предостави. Малки са разликите в броя и вида на необходимите документи според вида на обществения превоз на пътници (превози по утвърдени транспортни схеми, специализирани превози или случайни превози), но в нито един случай не е предвидено събирането на лични данни за пътниците. Подобно е положението и в Наредба № 2 от 15.03.2002 г., която урежда специално извършването на обществен превоз на пътници по утвърдени транспортни схеми. В нея също не е предвидено събирането на каквито и да е лични данни за пътниците при извършването на проверки от контролните органи.

Всичко това идва да покаже, че практиката по записване на данните на пътниците е незаконосъобразна, тъй като е лишена както от основание, така и от цел. А щом това е така, няма какво да изясняваме, че дори и да съществуваше законово основание и цел за събирането на такива данни, то отново щеше да е налице нарушение на ЗЗЛД, тъй като при събирането на данни администраторът е длъжен да информира съответното физическо лице за:
• целта и средствата за обработката им;
• задължителния или доброволния характер на предоставяне на данните и последиците от отказ за предоставяне;
• получателите или категориите получатели, на които могат да бъдат предоставени данните, и сферата на ползването им;
• правото на достъп и на поправка на събраните данни, наименованието и адреса на администратора и на обработващия данните, ако той е различен от този администратор.

Очевидно в случая не е изпълнено и никое от тези изисквания на закона, но превозвачите могат да бъдат спокойни, все пак не те, а контролните органи нарушават ЗЗЛД. От друга страна, превозвачите винаги могат да сезират Комисията за защита на личните данни, която има правомощия да изразява становища, да издава задължителни предписания, да налага забрана за обработване на лични данни, да налага глоби и т.н. Интересно е също да се узнае с какъв точно акт, издаден от кой орган, е въведена практиката по записване на данни на пътниците.