Информационен бюлетин
Брой 7(19), м. юли, 2005

Приключения със заявления: Списъците със служебната тайна - между любопитното и невероятното
Фани Давидова, ПДИ

През месец май екипът на ПДИ изпрати заявления за достъп до информация до всички министерства и няколко агенции, с които бяха поискани копия от Списъците с категории факти и сведения, съставляващи служебна тайна за съответната институция. Целта на екипа ни беше да прегледаме тези списъци, за да можем да видим:

• дали във всички сезирани институции съществуват такива;
• дали определените като служебна тайна категории факти и сведения, отговарят на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ).

Съгласно чл. 21, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация (ППЗЗКИ), ръководителите на съответните организационни единици следва да обявят със заповед списъка на категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна. Освен това, чл.21, ал.5 от ППЗЗКИ изрично указва, че въпросният списък е публичен. Списъците със служебна информация са не само без всякакво съмнение публични, но те попадат и в приложното поле на чл.15, ал.1, т.2 от ЗДОИ¹ и като такива следва да бъдат публикувани от ръководителя на институцията. До този момент не ние известен случай, в който това да е направено, ето защо, допълнителна цел на нашите заявления беше да стимулираме ръководителите на въпросните институции да публикуват (например в интернет страницата си) списъците със служебна тайна.
Няколко любопитни и едно невероятно нещо научихме от получените отговори:

Любопитните
1. Списък, в повечето случаи, ни беше предоставен от служителя по сигурност на информацията в съответната институция, а не от служителя, който отговаря за предоставянето на достъп до информация.
2. Действително, в някои от сезираните институции не съществуват приети списъци със служебна тайна.
3. Обемът на списъците със служебна тайна е твърде различен за различните институции и варира от седем до внушителните 58 категории.

Невероятното
Съгласно “Списък на категориите информация, документите и материалите, които трябва да се класифицира като служебна тайна за отрасъл Енергетика, утвърден от министъра на енергетиката със Заповед № РД 14-178/31.05.2005г., служебна тайна представлява: “Информация, предназначена за министъра на енергетиката и енергийните ресурси, за Агенцията за ядрено регулиране и за Държавна агенция “Гражданска защита”, относно събития, дейности, нарушения и повреди, засягаща здравето и безопасността на населението, с изключение на тази информация, която е изготвена и предадена за БТА и на средствата за масово осведомяване”.

Действително ужасяващо изглежда, че днес, деветнадесет години след аварията в Чернобил, в България все още има служители, които допускат, че е възможно информация, имаща отношение към живота и здравето на хората, да бъде тайна. Очевидно е, че и днес, точно както преди деветнадесет години, съществува една информация за министъра на енергетиката и енергийните ресурси и друга информация, която ще достигне до хората, чрез средствата за масово осведомяване.

Излишно е да се доказва, че класифицирането на въпросната категория информация като служебна тайна, противоречи както на международните стандарти в тази област², така и на българското законодателство за достъп до информация³. И без юридически доказателства, здравата човешка логика не допуска, че е възможно информация, която е свързана с каквато и да е опасност за живота и здравето на хората, да бъде затаявана и предоставяна само на определен кръг лица, а пък на обикновеното народонаселение да се “спуска, каквото прецени ръководството”.

1. Чл. 15,ал.1, “С цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация, съдържаща: (т. 2) списък на издадените актове в изпълнение на неговите правомощия”.
2. КОНВЕНЦИЯ за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. Ратифицирана със закон, приет от 39-о НС на 2.10.2003 г. - “Държавен вестник”, бр. 91 от 14.10.2003 г. Издадена от Министерството на околната среда и водите
3. Чл.14, ал.2, т.2 от ЗДОИ, чл.23 от Закон за опазване на околната среда (ЗООС)