Информационен бюлетин
Брой 7(19), м. юли, 2005

От съдебната зала: Как българският министър на държавната администрация е подпомогнал с лични средства Майкрософт?
Гергана Жулева, ПДИ

Не, няма грешка в заглавието. Това е логичният въпрос, който трябва да си зададем, когато прочетем Решение № 6930 на Петчленния състав на ВАС от 15.07.2005 г. по делото на двама народни представители и Програма Достъп до Информация срещу отказа на Министъра на държавната администрация да предостави договора с “Майкрософт”. Съдът остави без разглеждане жалбата, обявявайки я за недопустима. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Освен формалната страна на въпроса, по която също може да се спори, това решение ни каза, че данъкоплатците не могат да видят договорите на държавата с частна фирма, дори когато плащането се извършва от държавния бюджет.
Ето защо, основният въпрос остава “Нима министърът плаща на “Майкрософт” с лични средства?”
В това решение правят впечатление няколко неща, от които оптимистите, убедени в последователността на решенията на самия съд за достъпа до информация, сега изглеждат глуповати и възторжени активисти.

Първо
Оказва се, че заявителят е този, който трябва да се догажда за това, че министърът има намерение да пита трето лице (обикновено това е изпълнител по обществена поръчка) дали е съгласен да се предостави договора между фирмата и държавата.

Ами какво става, ако заявителят е убеден, че договорът на държавата, чийто данъкоплатец е той, с дадена компания, по определение е достъпен за гражданството. Каквато, впрочем, е практиката в демократичните страни. Особено когато по него се плаща от консолидирания държавен бюджет! Как е можел предварително да знае нещо, за което най-малкото се спори в съда?

Второ
Съдиите са убедени също, че министърът не бил мълчал, а бил отговорил, само че малко по-късничко, защото бил зает да пита третото лице. И в този случай заявителите проявяват едно непростимо нахалство, като обжалват мълчалив отказ, а не пристигналия на 28-мия ден от заявлението, едва след подаването на жалбата, преразказ на договора.
Ами, ако заявителите са искали да не пропуснат срока за обжалване на отказа, първоначално мълчалив? За какво са предвидените в закона срокове, ако не, за да знае заявителят докога трябва да му се отговори и докога може да обжалва!?

Трето
Съдът започва да разсъждава, сякаш е “спорно”, дали Министърът на държавната администрация е задължен субект по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и установява, че е. “Безспорно” се оказва обаче, че в “конкретния случай се касае за информация, касаеща дейността на частно търговско дружество, което не е задължен субект за предоставяне достъп до обществена информация, тъй като не се финансира със средствата на консолидирания държавен бюджет и поради това не е налице хипотезата на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ”. Наистина ще се съгласим, че е БЕЗСПОРНО, първо, че “Майкрософт” е частно търговско дружество, второ, че тази компания не се финансира от държавния бюджет. Защо обаче е нужно това разсъждение, след като заявителите искат договора от министъра, а не от компанията, и предметът на спора е достъпът до този договор. С този въпрос заявителите са се обърнали към съда.

Когато започвахме делото, ние се надявахме, че е БЕЗСПОРНО, че Министърът на държавната администрация е задължен субект по закона, а е БЕЗСПОРНО и, че именно той отговаря дори за отчета пред обществото - как се изпълнява Закона за достъп до обществена информация. Тези безспорни неща дори са записани в закона.
Виж, обаче е много СПОРНО, че гражданството и народните представители нямат право да видят договор, сключен между държавната администрация и частна фирма и платен от парите на данъкоплатеца (все пак!).

Тук според нас са важни няколко неща:

Щом държавна институция плаща на частна компания, значи обикновено става въпрос за държавна поръчка. Ако тя е избегната, се търси някакъв сериозен обществен интерес, за да бъде скрит договора от обществото - националната сигурност, обществения ред. Когато става въпрос за частен интерес или интерес на търговеца, тогава обикновено се разсъждава за границите на защита на този интерес. В демократичните страни се прави баланс на двата интереса при превес на обществения интерес от узнаването на информацията за договора.

За тях е очевидно и БЕЗСПОРНО, че се разсъждава и решава в полза не на частния , а на обществения интерес. Още повече, когато е избегната процедурата на държавна поръчка.

Някой ще каже, но “моля ви се, очевидно е, че “Майкрософт” са най-добрите”, защо са необходими тези формалности, които допълнително ще оскъпят процеса!

И може би точно по тези причини за обществото е необходимо да разбере и за отделния човек да си състави собствено мнение, какво точно най-добро предлага “Майкрософт” на българската администрация в лицето на Министъра на държавната администрация. Защо трябва да се крие хубавото, като е толкова хубаво?

Но делото приключи. Съдът се произнесе. Реши на втора инстанция, в разрез с позитивната си практика по ЗДОИ, че министърът не дължи информация на заявителите.

Защото, преди всичко, разкриването на този договор ще увреди интересите на частна компания.

За нас остава да си отговорим на няколко въпроса.

Не би ли трябвало именно този министър (лидер на държавната администрация, отговарящ по закон за няколко изключително важни публични регистри - обществени поръчки, концесии, по ЗДОИ) да дава пример на цялата администрация за прозрачност и отчетност?

Само до поръчките от 300 до 1000 лева ли ще се отнася прозрачността на държавните поръчки?!