Информационен бюлетин
Брой 6(18), м. юни, 2005

Публични ли са проектите по ИСПА?
На 6 юни, Софийският градски съд разгледа жалбата на неправителствената организация “За земята” срещу отказ на Министъра на финансите да предостави информация относно финансирането на строежа на автомагистрала “Люлин” по програма ИСПА. Еколозите са поискали копие от оценката на разходите и ползите от проекта, както и копие от самия проект, в който се съдържа подробно описание на предвижданите дейности по строежа на автомагистралата. От Министерството на финансите препращат заявителите към Интернет страницата си, където обаче фигурира само обща информация. Делото е отложено за есента на 2005 г.

Журналист съди областен управител заради информация за “царските чешмички”
На 20 юни Върховният административен съд разгледа жалбата на журналиста от в-к “Монитор” Красимир Крумов срещу отказ на шуменския областен управител да даде информация за изпълнението на демонстрационните проекти в региона. Журналистът е поискал по Закона за достъп до обществена информация списък на проектите, искани суми по всеки проект, изпълнител и подизпълнители. В отговор на питането областният управител, Нора Чалъкова, е уверила заявителя, че се подготвя сайт с исканата информация, какъвто до днес, шест месеца по-късно, още не е създаден. Делото е отложено за есента на 2005 г.

Съдът засекрети дело срещу отказ на НРС
Делото на журналиста Христо Христов от в-к “Дневник” срещу отказа на директора на Национална разузнавателна служба, генерал Кирчо Киров бе засекретено. Делото е заведено по жалба срещу мълчанието на разузнавач номер 1 по заявление за достъп до материали от архива на Първо главно управление на бившата Държавна сигурност, свързани с убития в Лондон писател Георги Марков. Дни преди заседанието на 21 юни, по настояване на генерал Киров, Софийският градски съд засекрети делото, а защитата му поиска журналистът и неговите адвокатите да предоставят допуски за боравене с класифицирана информация. Адвокат Кирил Терзийски от Програма достъп до информация обаче посочи, че това изискване е отпаднало с промените в Закона за защита на класифицираната информация и съдът отхвърли искането. Следващото заседание на съда е насрочено за януари 2006 г.
Междувременно книгата “Убийте Скитник” на Христо Христов излезе от печат. До момента нито един документ от българското разузнаване не е разсекретен.

Заявление за достъп до информация разкрива злоупотреби
През 2003 г. Кирил Караиванов е поискал от Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” да му предостави информация за предприятието "Брилянт" ЕООД, село Крушето. Гражданинът подозира извършени злоупотреби, които са довели до обявяване на предприятието в несъстоятелност. В две свои решения от ноември 2004 г. Върховният административен съд вече отмени отказа на Агенцията и върна преписката за отговор по Закона за достъп до обществена информация. Агенцията отново отказа информацията на Караиванов, тъй като ключов документ е обявен за държавна тайна. С помощта на ПДИ гражданинът иска документът да бъде разсекретен заради обществения интерес от разкриване на аферата. На 27 юни делото се гледа от Върховния административен съд и беше обявено за решаване.

Администрацията се отчете за достъпа до информация
Два пъти повече решения за достъп до обществена информация са взети през миналата година сочи статистиката в Доклада за състоянието на администрацията за 2004 г., приет от Министерския съвет в началото на месец юни. С 27 процента са намалели заявленията за достъп до информация, се твърди в отчета. В своя годишен Доклад за състоянието на достъпа до информация през 2004 г. ПДИ оцени работата на изпълнителната власт като недостатъчно ефективна при предоставяне на информация и даде препоръки за подобряване организацията в тази насока. В общи линии, оценките и препоръките в двата доклада съвпадат.

ЕИБ дава, Церовски не дава
В началото на юни Програма Достъп до Информация поиска от Европейската инвестиционна банка и министър Валентин Церовски становището на банката по договора за автомагистрала “Тракия”. Според публикации в българския и чуждестранния печат, то е негативно. Министър Церовски обаче отказа да предостави информацията на Силвия Йотова от в-к “Новинар”. Жалбата вече е във Върховния административен съд.

Личните кадрови дела на служителите в МВР строго секретни?
Отложеното през месец май дело на офицер от запаса полк. Иван Йончев срещу отказ на министъра на вътрешните работи да му предостави достъп до личното му кадрово дело се гледа на 27 юни от ВАС. Отказът на министъра е на основание на необнародваната Инструкция на МВР от 1996г., според която личните кадрови дела на служителите в МВР били строго секретни. По искане на ВАС министърът представи текста на Инструкцията, както и становище по въпроса кои точно защитени интереси биха се увредили, ако г-н Йончев получи достъп до личното си кадрово дело. Делото беше обявено за решаване.

Лични данни ли е информацията, съдържаща се в разрешителното за лов
На 8 юни Върховният административен съд взе за решаване като последна инстанция дело по жалба на Росен Алексов срещу отказ на директора на Държавно лесничейство, гр. Симитли. Гражданинът е поискал копие на издадено разрешително за индивидуален лов на дивеч за три определени дни през 2004 г., със съмнение, че по дивеча е стреляно в забранен сезон. Върховният административен съд ще решава дали имената и ЕГН-тата на ловците са защитена информация. Тези данни фигурират в Регистъра на издадените и презаверени билети за лов, който по закон е публичен.

1500 лв. струва на фирма надпис “Внимание! Краде!”
1500 лв. за злоупотреба с лични данни е размерът на първата глоба, наложена от Комисията за защита на личните данни. Фирмата за недвижими имоти “Кроспойнт” трябва да изплати сумата на бивша служителка, заради публикувана нейна снимка с трите и имена и надпис “Внимание! Краде!” в Интернет. Комисията за защита на личните данни налага паричната санкция, тъй като използването на снимката и трите имена без съгласието на лицето е нарушение според Закона за защита на личните данни. Досега Комисията се е въздържала да санкционира, тъй като хората не са познавали добре закона. От фирма “Кроспойнт” заявиха, че ще обжалват решението на Комисията.

Ще бъдат ли защитени личните данни в задължителните електронни здравни карти?
Електронната здравна карта, която всеки здравноосигурен ще притежава от 1 януари 2007 г. ще съдържа лични данни като имена, пол, кръвна група, както и данни за алергии към определени медикаменти, за да може да се действа бързо от страна лекарите, без да се допускат грешки, обясни министърът на здравеопазването Славчо Богоев. Не става ясно обаче какви мерки ще вземе министерството за защита на личните данни, съдържащи се в картите.

Европейският парламент отхвърли предложението за “тотално наблюдение”
На 7 юни Европейският парламент прие без възражения доклада на Комитета по гражданските свободи. Комитетът отхвърли предложението на Съвета на Европейския съюз за задължително записване и съхраняване на телефонните разговори и интернет съобщенията на гражданите на Европа. Реализацията на подобен проект за “тотално наблюдение” би струвала неразумно много от техническа гледна точка. От друга страна задържането на лични данни е в нарушение на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека относно неприкосновеността на личния живот се казва в доклада на Комитета.

Тайното минало на Унгария ще е достъпно
Унгарският парламент одобри промени в Закона за архивите, които ще дадат възможност за обществен достъп до досиетата на тайната полиция от времето на комунизма. До няколко седмици Конституционният съд трябва да се произнесе по предложените промени, по-конкретно, дали личните данни на тези, които са работили за тайната полиция трябва да бъдат публични или не. Независима комисия ще преценява кои разсекретени досиета ще останат за ползване от настоящите служби за сигурност, ако промените влязат в сила.

Ще има ли и Германия закон за свобода на информацията?
На 3 юни Германският Бундестаг гласува и прие на трето четене Закон за свобода на информацията. През месец май гласуването на Закона бе отложено поради конфликт между застрахователи и фармацевтични фирми относно достъпа до личните медицински данни на гражданите. Горната камара на Парламента, Бундесрата, ще разгледа проекта на Закона и ако го приеме, той ще влезе в сила от 1 януари 2006 г. Така Федерална Република Германия ще се присъедини към страните от Европейския съюз с действащо законодателство по достъпа до информация. Без закони остават само Люксембург, Малта и Кипър.

Индия със закон за правото на информация
На 21 юни, президентът на Индия, Абдул Калам одобри Проекта на Закон за правото на информация. От неговата дума зависеше влизането на закона в сила. Законът е подобрена версия на проекта за Закон от 2002 г., приет от предишното правителство, но така и не влязъл в сила. Новият Закон ще позволи подаването на устни и писмени заявления за достъп до информация като задължава всички обществени институции да я предоставят. За да се осигури повече прозрачност и отчетност в работата на институциите, проектозаконът предвижда и създаването на централна комисия по информацията. Основна тема за дискусия остава изричното искане на г-н Калам да се запази конфиденциалността на кореспонденцията между президента и премиера като тя остане извън полето на закона.