Информационен бюлетин
Брой 6(18), м. юни, 2005

Достъпниците по света: “Да мамиш по време на изпит”
Аласдър Робъртс - Школата “Максуел” към Университета Сиракуза, САЩ

Канада е една от държавите, които често се използват като пример за съществуващо и прилагано законодателство по достъпа до информация. Федералният Закон за достъп до информация действа от 20 години в страната. Комисарят по информацията, различни граждански организации, Канадската Вестникарска Асоциация и експерти в областта, обаче смятат, че законът е стар и позволява на правителството да прикрива корупционни практики. Настоящата статия е публикувана във в-к “The Toronto Star”, Канада на 22 юни 2005 г. Неин автор е Аласдър Робъртс - доцент по публична администрация в Школата “Максуел” към Университета Сиракуза, САЩ и член на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията.

В началото на месец юни Комисарят по информацията в Канада, Джон Рийд, публикува годишния си доклад за приложението на Закона за достъп до информация. Г-н Рийд отправя категорично обвинение към “културата на секретност”, която характеризира работата на Федералното правителство на Канада. Въпреки това, Комисарят вижда светлина в тунела: “Като цяло, проблемите, които възникват от забавянето при обработката и отговор на заявления за достъп до информация, се изясняват”.

Статистическите данни, сочещи намаляване на случаите на забавяне при предоставяне на достъп, в голяма степен водят до заблуждение. По-голямата част от институциите просто са се научили как да използват закона, за да създават впечатлението, че забавянията са елиминирани като проблем. Проблемът се крие в метода, който институцията на г-н Рийд използва, за да се класифицират забавените отговори. Това са случаите, в които институциите не отговарят на заявленията за достъп до информация в рамките на законоустановения срок или т.нар. “мълчаливи откази”.

Според критериите за оценка на Комисаря, институциите с висок процент на “мълчаливи откази” получават “слаб 2”, а институциите, с малък процент - “отличен 6”. Онези от тях, които са били подложени на постоянно близко наблюдение от страна на г-н Рийд, обикновено повишават оценките си.

Но ето къде е уловката: Институциите могат да “мамят” в резултатите. Според закона, те разполагат с възможността да увеличават срока за предоставяне на информация по тяхна преценка. Например, срокът може да бъде увеличен, ако определено запитване изисква консултации или би “попречило неоснователно” на работата на правителството. И така, ако срокът бъде увеличен, проблемът “мълчалив отказ” изчезва.

Статистиките от Отава за миналата година показват, че броят на отсрочките, направени от институциите, се е увеличил многократно след като Комисарят започва да дава лоши оценки за работата им в случаи на забавяния. През 1999 институциите са използвали правото си да удължат сроковете в 1 977 случая. До началото на 2004 г. броят на отлаганията е скочил почти четири пъти - 7 544.

Такава тактика изчиства “мълчаливите откази”, но не прави разглеждането и отговора на заявленията по-бързи. Администрацията по “Гражданство и имиграция” повишава оценката си от “слаб” на “много добър” в периода 1999- 2001 г. Реално обаче, процентът на заявления, на които е отговорено за по-малко от 30 дни намалява. Подобна тенденция се забелязва и в Министерството на външните работи в периода 1999-2003 г.

Комисарят по информацията е наясно с тези механизми. Докато броят на подадените при него жалби по “мълчаливи откази” намалява до 2004 г., броят на оплакванията срещу неправомерно увеличаване на сроковете се увеличава значително. В последния си доклад, г-н Рийд казва, че нарочно проучване от страна на неговите сътрудници показва “сериозни недостатъци” в употребата на правото на удължаване на срока. С други думи, учениците на Комисаря мамят по време на изпита, на който той ги подлага. Последствията обаче са сериозни. Както самият Комисар казва, забавеният достъп често се равнява на отказан достъп. Време е да се предприемат ефективни мерки срещу забавянето на предоставяне на информация на канадските граждани.

Превод от английски:
Диана Банчева

1. Организация, базирана в Лондон, с основна дейност в страните от Латинска Америка, Югоизточна Европа и бившите съветски републики.
2. Основна цел на програмата PAL, финансирана чрез заем от Световната банка е подобряване управлението в публичния сектор,чрез реализиране на стратегията за борба с корупцията, укрепване на местните власти и реформи в публичната администрация и съдебната система.
3. Например, според правилата за прозрачност на ЕИБ, срокът за отговор на заявлението ни изтича в края на м. юли.