![]() |
![]() |
|
Информационен бюлетин Приключения със заявления: Прозрачността в родни
и международни институции В началото на месец февруари, 2003 г. в щата Джорджия представители на 23 организации от цял свят се събраха, за да обсъдят достъпа до информация и работата на Международните финансови институции (МФИ). Около половината от участниците представляваха групи, наблюдаващи работата на Международните финансови институции, като Банковият информационен център и CEE Bаnkwatch. Останалите бяха главно застъпници за свобода на информацията на национално ниво, като Article191 , Южноафриканският център за демокрация и отворено управление, Програма достъп до информация (ПДИ). Основната цел на срещата бе да се обединят усилията на тези две групи за постигане на по-голяма прозрачност в действията на МФИ. Едно от първите конкретни действия на създадената в Мъсгроув, Джорджия
Глобална инициатива за прозрачност бе проект, “Координирано търсене на
информация”. Организации от пет държави (Аржентина, България, Мексико,
Словакия и Южна Африка) подадоха през месец май 2005 заявления до националните
си правителства и до Международните финансови институции в опит да получат
информация за актуални проекти, финансирани от Световната банка (СБ),
Регионалните банки за възстановяване и развитие, Международния валутен
фонд (МВФ), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и др. Задължението
за националните правителства да информират обществото произтича от законодателствата
за свобода на информацията в съответните държави, докато в повечето МФИ
действат информационни политики, които конкретно определят като публични
някои категории от създаваните от тях документи. Целта на проекта е да
се покажат евентуално слабости в регулациите и практиките, които в крайна
сметка оставят обществото недостатъчно информирано относно проекти с международно
финансиране и значително въздействие върху икономиката и околната среда. В България проектът се изпълнява от три организации, които през последните
години са в естествено партньорство - Програма достъп до информация и
представителите на CEE Bankwatch за България - Екологично сдружение "За
земята" и “Информационен и Учебен център по Екология”. Юристите на
ПДИ многократно са подпомагали еколозите при търсенето на информация относно
проекти, засягащи околната среда. В края на месец май и началото юни тази година бяха подадени общо 24
заявления - по 12 от всяка организация. Дванадесет еднакви въпроса бяха
зададени на Международните финансови институции и на съответните правителствени
институии, които усвояват или администрират средства по значими проекти
- като например концесията на автомагистрала “Тракия”, програмата PAL2
, мерките за намаляване на отрицателните последствия от затварянето на
АЕЦ "Козлодуй", концесията на "Софийска вода", изграждане
на Национален център за третиране на опасни отпадъци край гр. Раднево
и др. Макар някои от сроковете за отговор3
да не са изтекли, вече можем да направим първите изводи. 1. Международните финансови институции са по-склонни да дават своевременна
информация, макар че решенията им не подлежат на съдебен контрол, а задълженията
им са разписани единствено във вътрешните им правила за работа. 2. Българските институции най-често използват всички (не)законови възможности,
за да удължават сроковете за отговор и да затрудняват заявителите - дават
се отговори в последния момент, изискват се уточнения, препращания на
заявленията, или следва просто мълчание. Конкретните примери На 06 юни ЕС "За земята" подава по е-mail две заявления до
офиса на Световната банка с искане да бъдат предоставени проектите, отчетите
по изпълнението и свързаните документи по програмата PAL. Същото заявление
е изпратено по пощата и до Министерския съвет на Република България. Отговорът
от страна на Международната финансова институция идва на следващия ден
- след две уточняващи телефонни обаждания, писмо по електронната поща,
и накрая кола от Софийския офис на Световната банка доставя на ЕС "За
земята" изформацията, записана на CD, съдържаща двадесетина документа.
Капацитетът на Министерския съвет се изчерпва с краткото “информацията
може да се намери в Интернет”. Този отговор бе получен малко след изтичане
на 14 дневния срок за отговор по ЗДОИ. Изводи Липсата на ясни вътрешни правила, окуражаващи българските институции
да комуникират със заявителите и наличието единствено на съдебен контрол
по ЗДОИ водят до формализъм при разглеждане на заявленията. Честа практика
например е българските служители да искат уточнение на предмета на заявленията
в писмен вид, което удължава процедурата с близо един месец и създава
затруднения и разходи както за заявителите, така и за институцията. Това
се случи и по време на този мониторинг, макар че заявителите винаги предоставяха
телефон и e-mail за връзка. Често българските институции оправдават забавянето или непредоставянето на информация с нуждата от разрешение или поне съгласуване от страна на Международните финансови институции. Очевидно става въпрос или за липса на желание от страна на българските институции да предоставят своевременно информация, или за липса на вътрешна регулация. Факт е обаче, че МФИ разглеждат заявления и предоставят информация по-ефективно. 1.
Организация, базирана в Лондон, с основна дейност в страните от Латинска
Америка, Югоизточна Европа и бившите съветски републики. НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ Българска версия • Последно обновяване: 06.07.2005 • © 1999 Copyright by Interia & AIP |