Информационен бюлетин
Брой 6(18), м. юни, 2005

Случай на месеца: РИОСВ и РИОКОЗ по собствена инициатива трябва да информират гражданите при замърсяване на питейната вода
Кирил Терзийски, ПДИ

Случаят:

Реката в гр. Неделино е замърсена с нефтопродукти при ремонт на шахта близо до котел за парно на детска градина. Изтеклите мазут и нафта влизат в реката, която в края на града чрез помпи се връща обратно и водите й се използват за пиене от селищата Неделино, Старцево и Долен. От общината и екослужбата към нея отказват информация на медиите за инцидента, нито пък предприемат някакви действия за информиране на населението за отровената вода и измрялата риба. Мотивът за отказа е, че изпуснатите нефтопродукти са вече във водите на реката, не може да се прецени какво е точното количество, за да бъде информацията точна. Пробите за качеството на питейната вода са започнати едва на втория ден от изтичането на нефтопродуктите.

Коментарът:

Всяка подобна информация е твърде важна поради тясната й връзка с опазването на живота и здравето на гражданите, както и на околната среда, така че предоставянето й е предмет на специална уредба, създаваща допълнителни задължения освен съществуващите по ЗДОИ.

С чл. 23 от Закон за опазване на околната среда (ЗООС) е въведено едно общо задължение за активно информиране в случаите на аварийно замърсяване. На първо място, законът задължава, при аварийни и други замърсявания, когато са нарушени установените с нормативен или индивидуален административен акт норми на изпускане на замърсяващи вещества в околната среда, лицата, извършили нарушението, както и лицата, отговорни за спазване на нормите (в конкретно предприятие например), незабавно да уведомят съответните областни управители, кметовете на съответните общини, Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ), басейновите дирекции и органите на Държавна агенция “Гражданска защита”, а при промяна на радиационната обстановка и Агенцията за ядрено регулиране. Изброените компетентни органи от своя страна са длъжни незабавно да уведомят Министерство на здравеопазването и гражданите за настъпилото наднормено замърсяване, както и да предложат мерки за защита на човешкото здраве и имуществото.

От друга страна качеството на питейната вода в страната като стока, доставяна и продавана на потребителите чрез водопровода, според действащото законодателство се следи “на входа” от регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ т.е. доскорошните ХЕИ-та¹ ), а отговорност за качеството на водата като продукт “на изхода” имат водоснабдителните компании. Действащият подзаконов нормативен акт, който определя изискванията към качеството на водата, предназначена за питейнобитови цели, е Наредба № 9 от 16.03.2001 г., издадена от министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите. Съгласно чл. 10 от Наредбата, в случай, че питейната вода представлява потенциална опасност за здравето, поради несъответствие с изискванията за качество, органите на държавния санитарен контрол (ДСК) следва да забранят или ограничат употребата й. В тези случаи, РИОКОЗ (бившите ХЕИ-та) преценяват дали съществува здравен риск и изискват от водоснабдителните организации предприемане на действия за възстановяване качеството на питейната вода с оглед защита здравето на потребителите. Винаги, когато несъответствията представляват опасност за здравето, водоснабдителните организации и органите на ДСК са длъжни да информират потребителите за предприетите действия.

Следователно в подобни случаи, ако замърсяването е довело до превишаване на допустимите нормативноопределени стойности, то за определени органи като РИОСВ и РИОКОЗ възниква задължение да предоставят тази информация активно - по собствена инициатива.

При всички положения (превишени или непревишени стойности при замърсяването) подобна информация следва да се предоставя при поискване по реда на Глава II от ЗООС, озаглавена “Достъп до информация за околната среда”.

1. В бр. 16 на ДВ от 18.02.2005 г. е обнародван Правилник за устройството и дейността на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), с който е отменен Правилника за устройството и дейността на ХЕИ.