Информационен бюлетин
Брой 6(18), м. юни, 2005

От съдебната зала: Дела за достъп до информация през първото полугодие на 2005 г.
Александър Кашъмов, ПДИ

Бърз поглед към уеб страницата на Върховния административен съд (все още единственият, чиито актове са достъпни онлайн) показва, че гражданите и организациите продължават да търсят съдебна защита на правото си на достъп до информация. През първото полугодие съдът е постановил поне 20 решения и определения по дела за достъп до информация, половината от които са заведени без съдействието на Програма Достъп до Информация (ПДИ). Тази гражданска активност показва мотивираност да се търси защита на конституционното право на информация пред независимия съд.

Старата секретност

През февруари правителството беше осъдено да заплати на ПДИ съдебните разноски по делото, водено за достъп до Правилника за опазване на държавната тайна в НРБ от 1980 г. Отдавна недействащият нормативен акт беше ревностно пазен от обществен взор от поискването му със заявление в началото на юли 2002 г. до юни 2004 г. когато бе разсекретен заедно с 1483 други документа на МС. Кабинетът не призна положителния стимул, който ПДИ му даде за преразглеждането на вехтите секретни документи, и упорито не ни изпрати копие от разсекретения Правилник.
Достъп до втори секретен правилник от времето на НРБ беше отказан през август 2004 г. Документът касае затихващите функции на района около с. Белене и има значение за дебата около проекта за атомна централа. С помощта на ПДИ получилата отказа неправителствена организация “Информационен и Учебен център по Екология” внесе жалба в съд. Наскоро делото бе засекретено заради представени секретни документи. Ще се реши най-рано наесен.

Новата секретност

Петчленен състав на ВАС отмени решение на тричленката, с което беше оставена без разглеждане жалбата на нашия колега Кирил Терзийски по повод договора с “Краун Ейджънтс”. Той поиска от министър Велчев достъп до прословутия договор, касаещ реформата в митниците. Това стана след като през пролетта на 2002 г. в.”Труд” оповести скандалното заседание на кабинета, на което е било решено договорът да бъде сключен в отклонение от Закона за обществените поръчки. Договорът бе отказан, отказът обжалван и през пролетта на 2004 г. Петчленен състав на ВАС отмени окончателно отказа като незаконосъобразен. С прецизирани аргументи министърът отказа отново, като заяви, че документът носи гриф за сигурност. Тричленката на ВАС разгледа в закрито заседание договора и отхвърли жалбата, като председателят на състава съдия Александър Еленков се противопостави на решението на мнозинството с аргумента, че няма основание за класифициране на договора. През април 2005 г. Петчленният състав върна делото за ново разглеждане от трима съдии с указанието, че съдът е длъжен да контролира и законността на засекретяването.

За неоснователен намери Софийският градски съд (СГС) отказa на Президентския главен секретар Красимир Стоянов да предостави достъп до доклада на спецслужбите по случая “Иракгейт”. Журналистката Зоя Димитрова (тогава от в.”Монитор”) поиска да узнае какво е разкрито около твърденията за участие на фирми, близки до БСП, в сделките с Ирак, нарушаващи ембаргото. За пореден път прибягването до ЗЗКИ и държавната тайна се оказа недостатъчно убедително, за да обоснове законен отказ на информация.

Съмнения предизвиква и засекретяването от Държавния резерв на документ, поискан от г-н Кирил Караиванов. Гражданинът прави собствено разследване на административни нередности, довели до източването на “Брилянт” ЕООД, с. Крушето. Впечатляващото в случая е, че след двукратно уважаване на жалбите на Караиванов от ВАС срещу откази на Държавния резерв да даде документа, върху последния е поставен гриф за сигурност едва през февруари 2005 г.

Дела на журналисти

Интересни са делата, заведени от журналисти и решени през 2005 г. В две от тях - цитираното на Зоя Димитрова и на Павлина Трифонова от в.”24 часа”, съдът уважи жалбите. Бяха отхвърлени обаче жалбите на журналистите Васил Чобанов от радио “Нова Европа” и Христо Христов от в.”Дневник”. В първото от двете дела съдът застана на позиция, че стенограмите на кабинета може да бъдат отказвани като “подготвителни материали” към дадено решение (чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ). Във второто петчленен състав на ВАС се съгласи с Висшия съдебен съвет, че той нямал задължение да съхранява годишните доклади на прокуратурата за дейността й, респ. да ги предоставя. Неизяснен остана по това дело въпросът дали всъщност ВСС разполага с докладите, тъй като от отказа му се остава с впечатлението, че това е така.

На стартова позиция

Предстои да бъде разгледано докрай делото на журналиста от в.”Дневник” Христо Христов срещу отказ на Разузнаването. Журналистът иска достъп до документи, свързани с работата на бившата Държавна сигурност, във връзка с разследването му на смъртта на писателя Георги Марков. Делото беше засекретено по искане на директора на службата ген. Киров. Жалба срещу отказ на министър Церовски да предостави концесионния договор за автомагистрала “Тракия” подаде журналистката от в.”Новинар” Силвия Йотова. Според министъра договорът и оценките, предхождащи правителственото решение за концесията, са служебна тайна.
Резултатите от изборите вещаят ситуация, в която проектът АЕЦ “Белене” ще бъде по-нататък лансиран. Освен секретния правилник недостъпни се оказаха и декларациите за липса на конфликт на интереси, подписвани от експертите по оценка на въздействието върху околната среда, работили по оценката на АЕЦ. Жалба срещу отказа на МОСВ подаде заместник председателят на НД “Екогласност” Петър Пенчев. Очаква се решение от СГС.