Информационен бюлетин
Брой 5(17), м. май, 2005

Две запитвания, свързани с практиките по света при уреждане достъпа до информация, бяха дискутирани в Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията през месец май. ПДИ е член на Международната мрежа, която е основана през 2002 г. в София от неправителствени организации и граждански сдружения, с цел да се поддържа непрекъснат обмен на опит и стратегии в сферата на свободата на информация. Мрежата представлява своеобразен форум за сътрудничество в провеждането на кампании в защита правото на информация и набирането на средства за изпълнение на проекти.

Един или двама комисари?

В дебата за приемането на поправки в законодателството относно достъпа до информация и защитата на лични данни, комисарят по информацията на Словения, г-жа Наташа Пърч, отправя запитване в Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията. Според нея, съвместяването на достъпа до обществена информация и защитата на лични данни в една институция с обща политика би било от полза за обществото. При настоящото законодателство инспекторът по личните данни и комисарят по информацията в Словения трябва да водят съдебни дела един срещу друг, ако не споделят едно мнение по достъпа до информация. Има и друг мотив за сливането на двете институции, според словенския комисар по информацията. Директивата за защита на личните данни изисква създаването на независима институция, която да осъществява контрол. В Словения Комисарят по информацията е такава институция и би било по-лесно да се прибави законодателно още една функция към нея, отколкото да се създава изцяло нова институция. Още повече, Комисарят разглежда случаи, свързани и със защитата на лични данни, в съответствие с едноименния закон.

В отговор на отправеното запитване, Тамара Лукшич от Фонд за отворено общество, Сърбия, подчертава важността на конкретния въпрос. В Сърбия Комисарят по свободен достъп до информация е назначен скоро, през декември 2004 г., а проектът на Закона за защита на личните данни е в процес на обществено обсъждане. Този проект предвижда сливането на двете институции - Комисар по информация и Защита на личните данни, което прави ситуацията аналогична на тази в Словения. Според Тамара Лушич, тъй като полето на действие на двете институции се препокрива, сливането им е едно добро решение.

В Израел няма Комисар по свободата на информация, пише Рой Пелед от Движение за свобода на информацията, а само служители по информацията към различните обществени институции. Израел има Комисар по защита на личните данни. Г-н Пелед споделя опасенията си относно превесът, който един общ комисар би дал в случай на конфликт на интереси. Като цяло, принципът на двете институции е различен, едната се стреми към максимално разкриване на информация, докато другата цели да запазва конфиденциалността.

В България също няма Комисар по информацията, но има Комисия по защита на личните данни. Съществува и Комисия по защита на класифицираната информация. Експертите от ПДИ споделят опасенията на своите колеги от сливането на двете институции. Ако двете функции се комбинират в една институция, съществува реалната опасност да се дава превес на защитата на лични данни. Сериозният проблем, както за България, така и за останалите млади демократични общества, е в отсъствието на механизъм, който да гарантира превеса на обществения интерес при достъпа до информация. “В това отношение, Ирландският закон създава най-добрите условия”, изтъква адвокат Александър Кашъмов. В Ирландия Комисарят по информацията е упълномощен да взима решение като прилага теста за баланс на конкуриращите се интереси, а Комисарят по защита на личните данни не може да отменя това решение.

Електронният достъп до информация

Второто запитване е отправено от Нора Форгаш от Института по свобода на информация и комуникации, Унгария. Унгарският парламент се готви за обсъждане на закон, уреждащ електронния достъп до информация. Очаква се да се въведе система, която да позволява свободен достъп до закони и нормативни актове на централно и местно ниво. На въпроса на г-жа Форгаш - какви правила съществуват за публикуване и достъп до правни документи, в частност съдебни решения и личните данни, които те съдържат, в различни страни отговарят:

Диана Калинеску, Хелзински комитет, Румъния - “всички закони се публикуват в Държавен вестник, а някои фирми разработват софтуер, който съдържа тази информация. Достъпът до тези електронни бази данни, обаче, е платен. Достъпът до Интернет страниците на Камарата на представителите, както и на Законодателния съвет, е безплатен. В бъдеще Министерството на правосъдието ще има онлайн база данни, която ще дава право на безплатен достъп. В Румъния няма закони, които да регламентират публикуването и достъпа да правна информация в Интернет. Относно съдебните решения, съществуват експериментални уеб страници на някои съдилища. Върховният съд пръв започва да публикува на страницата си (http://www.scj.ro), като фигурират само инициалите на лицата. Районният съд в Питещи е единственият, който публикува всичко на страницата си - имената на председатели на съдебния състав във всяко дело, имената на страните по делата, протоколите от заседанията, решенията, списък на обявените за решаване дела (http://www.justitie-ag.ro/jud_pit/practica_instanta.asp).

Робърт Фриймън, изпълнителен директор на Комитета за отворено управление на щата Ню Йорк, изтъква, че тенденцията в САЩ е да се публикуват съдебните дела. В документите се заличават социалния осигурителен номер (СОН) , банкови или кредитни номера и др., а отговорност за защита на личните данни носят институ-циите, които подготвят информацията, преди тя да бъде предоставена на съда за архивиране.

В Латвия всички проекти на закони, както и действащо законодателство, са достъпни онлайн, без да има специални наредби за това, казва Линда Аустере.

В Канада цялото законодателство и съдебните решения са достъпни онлайн.

В Панама имената и личните данни на страните в съдебното производство се публикуват онлайн заедно със съдебното решение.

В Израел всички решения, директиви, наредби, и постановления се публикуват на страницата на Министерството на правосъдието.

В Перу и Армения съдебните решения са публични, без да се заличават личните данни, които се съдържат в тях.

Решенията на Конституционния съд и Върховния съд в Южна Африка са също достъпни онлайн, както и цялото законодателство на страната.