Информационен бюлетин
Брой 5(17), м. май, 2005

Много неща обещават българските политици преди парламентарните избори на 25 юни. Много цели за постигане са поставили в предизборните си програми, ако вземат властта. Нерешилите избиратели все още се лутат сред различните перспективи за бъдещето, които им предлагат надпреварващите се политици. Къде - сред обещанията за икономически и аграрни реформи, за промените в съдебната система, социалната политика и образованието, за опазване на околната среда, за самостоятелна местна власт, за ефективна борба с корупцията и работещи институции - се подрежда гаранцията за свободен достъп до информация, която на практика е гаранция за отворено и отчетно управление?

Въпреки че настоящите управници и тяхната администрация би трябвало вече добре да познават Закона за достъп до обществена информация и произтичащите от него задължения, платформата на НДСВ е бедна откъм обещания за изпълнението на тези задължения. От предизборните предложения излиза, че ”по-нататъшното въвеждане на съвременни стандарти на прозрачност и публичност на държавните институции е необходимо условие за европейската ни интеграция”.¹ Нима въвеждането на тези стандарти е продиктувано единствено и само от ангажиментите ни към Европейския съюз? Ако е така, тези, по време на чиито мандат бяха гласувани и приети и Законът за защита на класифицираната информация, и Законът за защита на личните данни, съвсем не изчерпват потребностите на обществото, като включват в програма си “въвеждане на административна процедура за регистрация на юридическите лица и създаване на централен регистър на юридическите лица”. Нима свободата на информация, като човешко право, може да бъде гарантирана с такава неопределеност?

По отношение на човешките права, всички претенденти за властта са включили по нещичко в предизборните си програми. Българският народен съюз дава гаранции за развитието на гражданското общество като “защитава правата на човека...” Но как? Чрез “създаване на общинска администрация в услуга на гражданите”? Достъпът до информация не е само административна услуга, а право, което гарантира гражданско участие във вземането на решение и е един от основните принципи на демократичното общество. Това май убягва на някои наши политици.

В своята “Харта на правата на българските граждани” Обединените демократични сили (ОДС) са пропуснали “правото на...” достъп до информация. Все пак, ако ОДС вземат властта, ще се окрупни земята “чрез подобряване на достъпа до информация и въвеждането на електронен кадастър, достъпен по Интернет”. В програмата си ОДС предвиждат “всеки закон (да) се изготвя с участието на заинтересованите страни и на доказани независими експерти”. А към всяко министерство ще има комисии и форуми, които ще гарантират постоянно участие на заинтересованите страни и на медиите в процеса на вземане на решения. Всички регистри и държавни разходи ще бъдат публикувани в Интернет и всеки ще може да прави безплатна справка с електронния вариант на “Държавен вестник”. ОДС ще се борят с корупцията чрез прилагане на “европейски(те) стандарти за прозрачност”. ОДС обещават да дадат “законова дефиниция и максимално ограничаване на “служебната тайна”. Ето това обещание дава някаква конкретна гаранция за достъпа до информация и разширява възможността за граждански контрол.

Подобно на ОДС, Демократи за силна България (ДСБ) обещават “изграждане на единна информационна система, обхващаща всички органи и структури на изпълнителната власт от централно и местно ниво”, както и “привличане на експертизата и гражданския контрол на неправителствените организации”. Тези условия неимоверно водят до изискването за повишаване нивото на информираност на гражданите и на разширяване възможностите за достъп до информация. Такава стъпка е необходима, както бе отбелязано вече, за засилване на гражданското участие и контрол върху институциите. Перспективата за изграждане на “бюра за консултации и изготвяне на документи, образци и формуляри” към системата за административно обслужване е едно от условията за ефективно предоставяне на достъп до обществена информация. Ако ДСБ изпълнят и следващото си обещание: да разсекретят документите на Държавна сигурност и на Разузнавателното управление на Генералния щаб и да ги предадат в Държавния архив, би бил решен един от основните спорове относно достъпа до информация в България в исторически и политически план.

От страниците на своята предизборна програма Българската социалистическа партия призовава за огласяване на “дейността на различни държавни органи, включително правителствени актове и актове на президента, които не съдържат държавна тайна”, за да бъде гарантирано конституционното право на гражданите за достъп до информация.

С това конкретиката на техните обещания по проблема се изчерпват.

Новото време също вярва в правата. В тяхната платформа са заложени цели за по-широк достъп до информация, по-ефективен парламентарен контрол, по-активно участие в публичния живот и управлението като гаранции за доверието на гражданите и развитие на обществото. Според Новото време, “всеки гражданин трябва да е информиран как се изразходват данъците, които плаща, как се управляват държавната и общинската собственост.” Как точно биха постигнали това, ако гласуваме за тях, обаче, не казват. Не казват и защо не доведоха докрай инициативата си за промени в Закона за достъп до обществена информация в края на 2001 г.

За ДПС развитието на информационен капацитет е по-скоро свързано с усвояването на средствата от фондовете (особено земеделските) на ЕС. Административните промени, които предлагат, са свързани с уреждането на други, не по-малко специални права, сред които достъп до информация, обаче, няма.

Отчетност при усвояването на предприсъединителните фондове по програмите на ЕС безспорно е необходима. Ясно е и, че едни политически формации имат по-голям интерес от разсекретяване архивите на бившата Държавна сигурност, докато други упорито избягват тази опасност. Не става ясно, обаче, какви са средствата, с които кандидат-управляващите ще подобрят състоянието на достъп до информация в България. За какви европейски стандарти за прозрачност става дума и как ще бъдат постигнати те? Общи приказки и абстрактни обещания размиват целите в предизборните програми. Видно е, обаче, че нашите политици не са наясно със задълженията си и са далеч от идеята да се съобразят с препоръките, които ПДИ дава в Доклада си за състоянието на достъпа до информация през 2004 г. - за гарантиране достъпа до информация - условие, необходимо за прозрачност в управлението и упражняване на граждански контрол върху работата на институциите.

1. Текстовете на всички цитати са взети от предизборните програми на политическите партии, публикувани в Интернет