Информационен бюлетин
Брой 5(17), м. май, 2005

През 2004 г. отбелязваме стремежа на законодателя към ограничаване достъпа до информация в полза на секретността.

Наблюдението на практиките по предоставяне достъп до обществена информация все още показва неспособност на институциите да отговарят адекватно на активното търсене на информация от страна на гражданите, журналистите и неправителствените организации.

В същото време нараства търсенето на документи от различни институции от страна на граждани, журналисти, НПО. Нараства и броят на съдебните дела, заведени от хора, които отстояват правото си на информация.
Това са само част от наблюденията, направени в редовния годишен доклад за състоянието на достъпа до информация в България 2004 на Програма Достъп до Информация². Докладът съдържа още становища и препоръки относно промените в законодателството и административните практики, свързани с достъпа до информация, както и описание на случаи на ограничаване правото на информация, по които са заведени съдебни дела.

Какво стои обаче зад тези сухи правни изводи и препоръки. Кой се интересува от тях и каква полза биха могли да донесат? Кой изобщо търси достъп до информация, за какво му е тя и какво точно представлява. Скептиците, които предварително решават, че битката с държавата за информация е априори загубена и излишна, могат да прехвърлят страниците на този доклад, в който наред с изводите, са разказани и различни истории. Някои от тях са истории за хора, които искат да докажат, че са прави, и че понякога и самотните усилия могат да променят системата. Има истории и за журналисти, които упорито преследват истината и търсят факти, вместо да работят по слухове. Има малки и големи истории. Като започнем с разказите за хора, които искат да знаят защо общината не извозва боклука им, или други, които се интересуват защо вуйчото на кмета е единственият, който печели обществените поръчки в града, и стигнем до историите за граждани, които доказаха незаконното засекретяване на договора на правителството с “Краун Ейджънтс” и разказа за журналистите, които пребориха системата и направиха заседанията на Висшия съдебен съвет (ВСС) открити.

Да търсиш и отстояваш правата си не е лесна работа. Далеч по-лесно е да цъкаш с език и да мрънкаш, че безличните “тия” правят каквото си искат. Когато искаш да знаеш “защо?”, когато искаш да разбереш “как?” се е случило едно или друго събитие, взето е управленско решение, променена е дадена ситуация, трябва да положиш усилия. Истинската прозрачност трябва да се търси активно от страна на гражданите, а не да се чака някой, някъде да благоволи да каже нещо, каквото прецени. Това най-добре знаят героите на историите, разказани в доклада на Програма Достъп до

Информация, които само за 2004 година с помощта на Закона за достъп до обществена информация успяха да преборят държавната машина:

Кирил Терзийски, адвокат, вече трета година упорито се бори с министъра на финансите , за да получи копие от договора на правителството с бритаската консултантска фирма “Краун Ейджънтс”. Колкото и невероятно да звучи, битката е спечелена поне наполовина - съдът изрично отмени отказ на министър Велчев да даде договора.

Васил Чобанов и още трима журналисти от различни медии повдигнаха въпроса за публичността на заседанията на ВСС и след съдебна битка, ги отвориха за публиката.

Вестник ”Монитор” доказа незаконния отказ на съвместния доклад на Националната служба за сигурност (НСС) и Националната разузнавателна служба (НРС) за участието на БСП в т.нар. “Иракгейт”, поръчан от президента Георги Първанов.

Кирил Караиванов, гражданин, получи информация, доказваща източване на държавно предприятие, в следствие на което сезира Прокуратурата и беше образувано наказателно производство.

Електронното издание “Всеки ден” се пребори с Mинистерство на външните работи и получи копие от нотите между България и Испания от 1970 г., доказващи правния статут на премиера.

Христо Христов от в. “Дневник” осъди Министерство на вътрешните работи и получи достъп до документите на бившата Държавна сигурност, свързани с писателя Георги Марков.

Павлина Трифонова от в. “24 часа” доказа пред съда, че разходите, направени от министрите за командировъчни, са публична информация и трябва да се предоставят на всеки.

Разбира се, не всички сражения със секретността са успешни. Но дори и загубените битки напомнят на обществото, че има такива неща като свобода на информацията и прозрачност, а пък властта да не забравя, че винаги ще и се налага да се съобразява с тях.

1. Статията е публикувана в брой 6, 2005 г. на списание "Лидер" (http://www.lider-bg.com)
2. Докладът е достъпен на адрес: http://www.aip-bg.org/rep_bg.htm