Информационен бюлетин
Брой 4(16), м. април, 2005

Приключения със заявления: Лесно ли е да получим очевидно публична информация
Фани Давидова, ПДИ

Екипът на ПДИ, започна изработването на наръчник “Как да предоставяме достъп до обществена информация“. Той е насочен, към онези служители в администрациите, които са натоварени да предоставят достъп информация по реда на ЗДОИ. За да напишем наистина полезно пособие, което действително да помага на служителите, поискахме да разберем как в момента е организиран процеса по предоставяне на информация в някои от най-интересните за гражданите институции.

Със заявление за достъп до обществена информация, поискахме да ни се предостави копие на технически носител от инструкцията или вътрешните правила, които уреждат реда за предоставяне на достъп до обществена информация в съответната институция. Нормативно определената такса по копиране на информация на технически носител е точно един лев и двадесет стотинки.

Историите на подадените от нас общо 22 заявления се развиха основно по три сценария:

Сценарий №1 - ”Защо може да е просто, като може да е сложно”

Този сценарий се разиграва, когато процедурата по предоставяне на достъп до информация не е проигравана често в институцията и служителя, който е определен да отговаря на заявленията за достъп до обществена информация прелива от старание да изпълни задълженията си.

В рамките на този сценарии обикновено разговаряте със служителя средно по 5 пъти на ден по телефона по различни поводи като:

а) служителя ви умолява да дойдете точно на четиринадесетия ден да си получите исканата информация, защото в закона пише - 14 дневен срок за отговор и той счита, че ако ви предостави документите на 15 ден ще извърши нарушение;

б) служителя ви умолява да си пренапишете заявлението като посочите, че искате информацията на хартиено копие, вместо на дискета, защото те на дискета я нямат и пак ще са в нарушение;

в) служителя силно се притеснява, че ако искате информацията на дискета, няма как да сложи на всяка страница печат с ръчно написано „вярно с оригинала“. Няма как да го убедите, че това не се изисква от закона. Затова, макар че има документите в компютъра си, първо ги разпечатва, после ги подпечатва, след това поставя заветното “вярно с оригинала” и накрая ги сканира! Чалъм си има за всичко.

Сценарий №2 - “Умри, но свръзка дай”

В рамките на този сценарии, обикновено служителите са решени да спазват буквално и докрай лоши процедури, дори това да им коства двойно повече работа и усилия. Тук обикновено се случва поне една от следните ситуации:

а) Дори и да искате по закон публична информация (напр. такава от публичен регистър), се събира цял екип от администрацията, за да вземе решение по вашето заявление, консултира се юрисконсулта, после се изписва решение от две страници, с което се установява и описва подробно с правни аргументи вашето право на информация.

б) Може да се случи така, че служителя, който е взел решението за предоставяне на достъп да е различен от служителя, който фактически ви дава документите, а вътрешния правилник да изисква присъствието и на двамата. Междувременно трябва да намерите и счетоводителя, който да приеме плащането или платежния документ. Е, ако един от тия хора не дай боже да липсва на бюрото си, ще се щурате по коридорите да ги търсите, докато ги хванете. Няма значение, че решението за предоставяне на достъп е взето, няма значение, че документите ви са отдавна копирани, щом в правилника така пише - край!

в) Може пък, след получаването на решението за достъп, да опитате да заплатите цената на информацията на касата, но в момента касиерката я няма. Отишла е до банката и никой не знае кога ще се върне. Никоя друга касиерка не може да приеме точно това плащане! Колкото и да мрънкате, че нямате време да чакате - не става! Можете да се примолите просто да оставите лев и двайсет, защото не искате бележка. Никакъв шанс, сега пък и в нарушение ли искате да ги вкарате!?

г) Ако в решението за предоставяне на инфор-мация е посочено, че трябва да заплатите такса за копирането на информацията по банков път, няма шанс да склоните служителя да направите плащането на касата на институцията.

Няма да ви помогнат аргументите, че обикновено таксата за банковия превод е по-висока, отколкото таксата за копирането на документите. Щом във вътрешния правилник пише по “банков път”, ако ще и Господ да слезе да кандърдисва служителя да си внесете левчето в касата на институцията - няма да стане!

Сценарий №3 - “С минимум усилия”

Факт е, че съществуват администрации, за които адекватното предоставяне на достъп до информация не винаги е свързано със сляпо следване на процедурата. Министерство на финансите, Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи, Агенция за приватизация, Министерство на земеделието и горите изпратиха кратки отговори по пощата с приложена в пощенския плик дискета, съдържаща исканата от нас информация. Вярно, тези институции на практика ни предоставиха безплатно една дискета, но и не похарчиха пари за безмислени телефонни разговори, не се зае време на служители, които да тичат по коридорите в търсене на липсващи колеги, бланки за протоколи, подписи и пр.

В крайна сметка исканата от ПДИ информация беше получена - къде по-лесно, къде по-трудно. Убедихме се също, че подготвяният от нас наръчник за администрацията “Как да предоста-вяме достъп до обществена информация“ ще е полезен.

Забележка

В чест на истината, в рамките на “Сценарии №3 - С минимум усилия”, може би трябва да добавим и онези институции, които изобщо не си направиха труда да отговорят. Бе усилие, не отговориха Държавен фонд земеделие, Министерство на културата, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция митници, Изпълнителна агенция Пътища.